неделя, 2 февруари 2020 г.

Инкогнито Януари

      Мина малко повече от месец от последната ми публикация в Stormy: месец, през който се фокусирах върху личните си цели за новата година, върху взаимоотношенията с хората около мен, върху университетските ми задължения и най-вече върху всички онези неща, които обичам да правя, но за които нямам особено много време обикновено. Нищо че януари, както ходи на всяко ново начало, обикновено е доста натоварен и напрегнат период.
      Изпращам поздрави и много позитивна енергия към всички колеги в сесия, които се опитват да съберат сили и да се съсредоточат върху материала въпреки всички настинки и вируси, които вилнеят през последните дни. Два от трите ми изпита през сесията минаха - само толкова, защото е традиция повечето изпити да се изнасят една или две седмици преди официалния период за изпитване уж с  цел "да помогнем на студентите". Няма значение, че всичко съвпада с крайни срокове, последни подготовки и, само между другото, същите две седмици, които следват зимната ваканция.
       Но не искам да звуча, като че ли се оплаквам. Всъщност това е една от най-леките ми сесии. Две задължения минаха през първата седмица, едно остава за последната, а времето помежду им е посветено на всички онези неща, които ми се иска да правя по време на лекции, но не мога заради твърде многото домашни. Тези дни играя на Симс, стоя до късно и спя до късно (и за първи път от много време се гледам без тъмни кръгове под очите!), чета много и постоянно (да, книги за предстоящия изпит, но имам късмета да са доста прилични заглавия), започвам дните си с маска за лице и хубаво кафе, излизам на кратки разходки и се съсредоточавам върху тренировките. 
       Поради една или друга причина през лятото позанемарих спорта - предпочетох да се крия на хладно, да чета, да гледам сериали и да разпусна след тежкия втори курс и целия стрес, който се насъбра покрай него. И да - постигнах целта си, но изгубената форма и всички съпътстващи това явление чувства ми се отразиха сравнително негативно. Това е и една от причините тази година да отстъпя от принципа си "без новогодишни цели", за да направя един сравнително дъръг списък от доста клиширани такива, с които да се мотивирам да подобря ежедневието си в различни аспекти. Разбира се, както всеки нормален човек с прекалено много вяра в себе си, аз си обещах да спортувам, да ограничавам пиците от пред факултета и захарта в кафето, а също и да започна да си нося храна и кафе от вкъщи. Хем ще спомогна поне мъничко за околната среда като не хвърлям по две-три пластмасови чашки на ден, хем ще се храня здравословно, хем ще пестя - втората ми цел за 2020 г. Мечтая си със спестената сума в края на годината да посетя една от мечтаните си дестинации. И като казахме дестинации - искам да пътувам. Едва ли скоро ще имам година, толкова богата на пътувания, колкото беше 2019 година - пътувах до Испания, Франция, два пъти до Англия, до Германия, посетих невероятни красиви места, влюбих се в нови гледки... Но все пак искам да пътувам, където и да е. 
       През 2020г. ще се постарая да намаля употребата на мобилния си телефон, но въпреки това основната ми цел е да не занемарявам любимото си кътче в Интернет, както и буукстаграма ми. Създадох го преди три-четири години, но бързо се демотивирах, защото нямам кой знае какво чувство за естетика и снимките ми не бяха това, което исках. Завърнах се с нов юзърнейм - stormy.garden, но не за да качвам някакви произведения на изкуството. Напротив, искам снимките ми да са най-обикновени, от леглото или от градския, и искам чрез него да споделям какво чета и да намирам хора, с които да обсъждаме любими заглавия. 

       Въпреки че прекарах януари далеч от блога и редовното качване в другите ми социални мрежи, в личен план не ми беше никак скучно. През първите две седмици приятелите ми бяха в София, следователно излизах по-често от обикновено. Преоткрих едно от любимите си места в столицата, Cafe 1920, но и започнах да си правя списък с нови дестинации, които да посетя в най-скоро време. Едно нещо обаче продължи да бъде приоритет - здравословното хранене у дома. Напоследък ме е обзело безкрайно вдъхновение, търся нови рецепти и си позволявам да съм малко по-смела в кухнята, да експериментирам с нови подправки и непознати ястия, с които да заменя любимите мусака и зеленчуци на пара...
      Една от най-големите ми радости от изминалия месец ще си остане прочитането на прекрасна книга от списъка със задължителна литература за изпит по литература - "Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон. Става въпрос за брилянтен роман, в който лека-полека се разбулва мистерията около фигурата на писател в неизвестност, чиито романи са попаднали в полезрението на безлик мъж, който иска да ги унищожи. Съкратената и много семпла версия на сюжета е това. В действителност към нея се примесват любовни нотки, свръхестествени, не липсва и драма. Пък какво остава за обрати в сюжета... Писането на ревю за книгата ми се струва абсолютно невъзможна мисия, но би ми се искало да споделя мнението си и тук, колкото и разхвърляно и объркано да е то. Така че - можете да очаквате!
         В плейлиста ми през януари преобладаваше присъствието на Rauf & Faik, които имат и нова песен, Australia (макар че любимата ми е "колыбельная"). Колкото пъти си ги пусна, толкова пъти съжалявам, че не записах втори език руски, за да не пея глупости с цяло гърло. Откритие за мен е Danny Ocean с неговите прекрасни Dime tú и que lo que. Внимание заслужават icyf Halsey, Selena Gomez и Rosalía.

     И, като за финал, искам да споделя с вас няколко поста, които ми харесаха и намерих за полезни. Можете да прочетете всеки един от тях, като кликнете върху съответното заглавие:
Публикувано от в
Етикети: , , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)