2019 в 6 книги

       Изминалата 2019-та година не беше една от силните ми в личен план, но за сметка на това постигнах нещо много важно: успях да изляза от reading slump-a (виновен за това през 2017 и 2018 постовете на книжна тематика да са осезаемо по-малко тук). Основната причина за това беше и продъжава да е огромният списък със задължителна литература, който трябва да прочета за университета. Щастие е, че по-голямата част от заглавията на този етап от обучението ми са по-актуални и интересни и сред вече прочетените успях да намеря няколко книги, които ще препоръчвам много дълго време! 

       Занимавах се със задължителна литература много, но все пак успявах да намеря време и за книги за забавление. Върнах се към вече познати автори, четох книги, по които са направени филми, излязох от зоната си на комфорт и изпробвах нови жанрове, влюбих се в различни писателски стилове и открих герои, с които се оприличавам, но не успях да яхна гребена на вълната и да бъда в крак с всички тенденции на книжния пазар. Въпреки това мога да кажа, че 2019 година беше повече от успешна. Ще я запомня с няколко конкретни и много любими заглавия. 

"Къщата на духовете" от Исабел Алиенде

       На това произведение на изкуството посветих цял пост, който можете да намерите ето тук, но няма да се въздържа да повторя част от коментара си. "Къщата на духовете" е адски красив разказ за няколко поколения жени, тяхната борба срещу мачисткото общество, за стремежа към израстване и еманципация, за магията и миналото. Много истории се преплитат в една, срещат се различни герои, гради се непрестанно усъвършенстващ се разказ, който дава повод за размисъл. Страхотен пример за магически реализъм, а също и за любимо произведение, което прочетох заради ниверситета. Книгата беше включена в списъка ми за финалния изпит във втори курс. Огромните ми любов и възхищение явно бяха забелязани от някоя вселенска сила, защото именно нея изтеглих на въпросния изпит и, разбира се, се справих подобаващо. 

"Гробище за домашни любимци" на Стивън Кинг

      Тази година освен "Гробище за домашни любимци" прочетох и "Куджо" и "Сияние" и трите ми припомниха защо именно името на Кинг е изтъкнат пример за писател в жанра. Избрах именно Гробището за този списък, защото преиздаването ѝ беше съпроводено с новата екранизация на историята. А нея я мразя. Щастие е, че прочетох книгата, след като изгледах и двата филма. Останах очарована от обстановката, героите, стила на писане (и от добрия превод) на Кинг. Желанието ми да говоря с часове за книгите му е огромно, но ще се въздържа, тъй като изпитвам доста голямо уважение и страхопочитание към труда му, а и едва ли ще добавя ново към всички изписани суперлативи за него. Всики са верни - само това ще кажа. 

Radio Silence от Alice Oseman

      Още една книга, за която съм писала в блога - можете да прочетете тук. Героите от нея визирах, когато написах, че съм намерила своите книжни отражения. Франсис и Алед, абсолютните ми фаворити за тази година и персонажите в центъра на историята, за съкровище - забавни, объркани, познати и много, много близки до сърцето ми. Но това се отнася за всички герои в Radio silence, ако трябва да съм честна. Авторката има таланта да пише човешки истории без претенции за велико творение, и пак успява да очарова читателите.  

      Radio silence е непретенциозна история за най-чистите и невинни отношения и емоции между хората, които държат един на друг по коренно различини начини; за страха от провала и това да разочароваш хората от около себе си; за страха да останеш незабелязан; за ужаса от това да няма кой да ти подаде ръка в моментите, когато най-много се нуждаеш от това. Благодарна съм за съществуването на тази книга. Насочвам се към останалите книги на Alice Oseman и стискам палци да са също толкова добри!

"Тайната градина" от Франсис Бърнет

      Чудя се защо „Тайната градина“ не е по-популярна в България, защо значението ѝ не е такова като на „Пипи дългото чорапче“ или „Карлсон“, с какво те я надминават с послания и уроци? Не мога да кажа, че е по-добра от тях – едва ли някога ще се отметна от позицията си, че детските класики, които съм чела, когато съм била на 5-10 години, са едни от най-прекрасните произведения, до които изобщо съм имала досег. И пак, това не ми пречи да оценя огромното значение на „Тайната градина“ и историята на малката Мери – грозно, кльощаво, неприятно, претенциозно, грубо, тъжно, злобно момиченце, което е принудено да се премести от Индия в Англия след смъртта на родителите си. 

       Не знам къде точно е границата между детското и сериозното в „Тайната градина“. Езикът е лесничък, преводът на български е направен страхотно последователно и звучи като приказка. Историята е за деца, които типично по детски имат навика да тропат с крак и да изискват неща, защото все още не познават реалността и са възпитани по начин, който дори не създава предпоставка да се докоснат до нея и сами да придобият представа за това как функционира светът. Описват се красиви живописни сцени, има герои-животни, които създават приятелства с хората без да са олицетворени, и заключението на книгата е, че доброто и приятелството винаги могат да надвият тъгата и злото в света, независимо под каква форма се появяват те. Обаче в същото време се разнищва темата за наложения страх, които сами развиваме в себе си и който ни спира от това да живеем живота си пълноценно като здрави хора; за липсата на семейство и любов – фактори, които ни оформят като личности; за идеята за смъртта в противовес на вечния живот; за влиянието на заобикалящия ни свят и силата на природата (особено в периода през пролетта, когато светът сякаш отново се ражда и дава надежда за живот и укрепване) и още много-много теми между редовете.

       "Тайната градина" е класика, която всеки трябва да прочете поне веднъж в живота си. А колкото повече пъти - толкова повече уроци, струва ми се.  

"След" от Анна Тод 

     Знам, знам. Включвам "След" в този списък не заради изключителната литературна стойност на книгите, а защото ми е много мила. Всеки път като погледна първата книга на рафта си, се сещам за осми клас, когато с най-добрите ми приятели четяхме фенфикшъни за One direction, не спирахме да слушаме музиката им и си въобразявахме, че сме герои от някоя крайно драматична история. 
       За "След" и филма по първата част писах през лятото и, за да не досаждам, оставям ревюто тук със следното уточнение: това не е книга, в която да търсите някакви велики посладия и отговори на екзистенциални въпроси. "След" е забавление за през горещите летни следобеди, четиво за плажа за моментите, в които искате да се смеете и ядосвате над страниците на книга, но без да ви останат дълготрайни емоции след това (освен ако не сте фен на Хари Стайл и приемате тия неща много навътре. В такъв случай не мога да ви помогна много...). 

"Никога повече" от Колийн Хувър

       Последната книга за годината (освен ако не намеря свръхестествени книги и не прочета още една до 31-ви) е на Колийн Хувър - авторката, към която се обръщам, когато имам нужда от нещо драматично и много емоционално. С "Никога повече" ме изненада. Търсените елементи бяха там, разбира се, но приятна изненада беше изпълнението на сериозната тема на романа - домашното насилие. Описано е като много оспорвана битка между разума и чувствата - с моменти в полза на всяко едно от тях. А краят е всичко, което бих искала от този сюжет. 
       Лили, главната героиня, е елементът, който ме печели на сто процента. Тя е пример за това, че силните женски героини не са само онези във високи кожени ботуши и майстори на пистолети и ножове. Понякога са просто момичета, които имат смелостта да кажат “стига” и да отстояват позицията си в миг, в който разум и чувства достигат върховата точка в битката си.

      С тези шест заглавия от общо 51 прочетени завършвам официално 2019 година! Желая както на вас, така и на себе си новата 2020 г. да бъде изпълнена с много прелистени страници, прекрасни герои, завладяващи сюжети, нови автори, книжни събития и какво ли още не! Не забравяйте, че четенето на първо място е забавление. Класации, списъци и предизвикателства винаги ще отстъпват пред това да откриете нова любима история. А ви прожелавам именно това - да намерите ново произведение, което в края на новата година да наречете "любимо".