За всичко по малко: Бункасай 2019, срещи с приятели, Зимен панаир на книгата

         Вече дишам спокойно - във ваканция съм! 

         Този семестър почивните дни започнаха малко по-рано, отколкото на други колеги, но не мога да се оплача. Снощи за първи път седнах късния следобед и с чиста съвест четох до към полунощ, защото не мислих нито курсови работи, нито ранни лекции, нито нищо. Ако това не е рай, не знам какво е. 

         Плановете ми за Блогмас не се развиха според предварителния план (направен на първи декември, защото именно тогава се сетих, че е станало време за публикуване, но нямах написан и ред): искаше ми се всяка седмица да пускам по една-две публикации и в крайна сметка финалният брой за декември да е 12, но няма как, винаги така става. Навярно и на вас ви е позната тази тенденция всички презентации/ изпитвания/ контролни/ колоквиуми/ крайни срокове да бъдат наблъсквани в седмицата преди почивката. Често са придружавани от стрес, нерви и избухвания, повечето пъти тотално неоснователни и доста преувеличени, но "that´s the student´s life"… Опитвам се да се наслаждавам на хубавите моменти и да си вадя поуки от по-лошите, защото преполових вече висшето си образование и фактът, че остава още толкова, хем ме радва, хем ме натъжава мъничко.

         Сега е време за печене на огромно количество сладки (повечето от които изобщо няма да бъдат изядени), гледане на "Сам вкъщи" и всички части на "Хари Потър" за не знам и аз кой път, почистване (пролетно почистване не правя, но за сметка на това ми харесва да поизхвърлям неща преди новата година, за да подсиля чувството за ново и чисто начало), опаковане на подаръци (и докупуване, защото тази година задълженията покрай университета продължаваха да валят и валят буквално до последния момент и нямах възможност да отделя повече от час за обиколки и премисляне) и много, много книги!

        Като споменах книги, миналата седмица се проведе Зимният панаир на книгата. Ако си бях купила една идея повече книги, със сигурност щях да посветя отделен пост на това, но вкъщи се прибрах само с две за себе си и две за подаръци, а едната я прочетох мигновено ("Никога повече" на Колийн Хувър. Харесвам всичките й книги, но към тази тая доста специални чувства заради темата и великолепното й изпълнение. Каквото и да твърдят някои хора, главната героиня Лили е олицетворение на "силен женски персонаж". За това може да ви поговоря в някой друг пост. Но без обещания!). Уцелих ден без много хора и успях да поразгледам и да си набележа доста заглавия за бъдещ пазар, а стискам палци някой да се сети да ми подари и за Коледа. Така и така смятам да прекарам времето си предимно в четене на топло и в пиене на кафе. Това в дните, в които не съм някъде с приятели, разбира се. Всеки декември е белязан от безкрайно чакане най-добрите ми приятели да се върнат в София, за да прекараме малко време заедно. Междувременно обаче ме посещават други любими. Този път беше прекрасната ми Вичи! Прекарахме един дълъг следобед в разговори за какво ли не, чак не ми се искаше да я оставям да си върви. От сега чакам с нетърпение следващата ни среща и наваксването с всички неща, които са ни се случили, но не сме успели да си разкажем през чат. 

       Интересно събитие от изминалата седмица също е и Бункасай. Ако следите блога ми от няколко години или пък случайно учите в 19 СУ в София, знаете, че това е празникът на японската култура, които учениците организират ежегодно. На няколко етажа разполагат различни тематични стаи, декорират, правят храна и изнасят представление пред всеки посетител. Акцентът на третото ми посещение беше стаята с историята на страната (сестра ми и приятелите ми бяха отговорници там) - по стените бяха залепени много снимки с информация за периодите в развитието й, а заедно с това учениците разказваха на всеки, проявил желание да се информира допълнително. Забавлявах се също в стаята с гейшите, в театралната и в стаята с оригамите. Винаги ще се впечатлявам от способността на хората да създават подобни красоти само от парченце хартия. Сестра ми, например, се труди цяла седмица да прави едни страхотни топки-цветчета, и сега се чудя как точно да й отмъкна една, за да си декорирам стаята.
         Между другото, ако имате желание можете да прочетете предишната ми статия за празника: "Бункасай (文化祭) 2017"! 
        Покрай Бункасай се открехнахме към суши, та не само се черпихме по повод имения ми ден, но и решихме да си направим индустриално количество у дома. Колеги от университета ми казаха, че някъде из София има суши ресторант "на корем", та се надявам през ваканцията да успея да навия някой да ме придружи за няколко порции.

      Между другото, докато обикалях тези дни за подаръци си мислех как когато бях малка на Бъдни вечер тръпнех в очакване на подаръците под елхата. Не разбирах много-много защо всички във филмите си разменяха реплики от типа "да подаряваш е по-удовлетворяващо, отколкото да получаваш" (много перифразирано). Исках само да разкъсам хартията и по възможност да имам около две седмици, за да си играя с новите играчки. Днес обаче разбирам много добре. Разсъждавам си сама по въпроса какво всъщност са подаръците и защо си ги продаваме, и заключвам, че идеята е да направите някого щастлив, да му дадете нещо, независимо колко голямо е то, независимо колко символично е. И нямам търпение и тази година да видя нетърпеливите движения на семейството и приятелите си, когато бързат да открият какво се крие под шарената хартия. И се надявам, че всичко ще им хареса! Ако четете това - чувствайте се длъжни да харесате всичко! Ще ме боли, когато ми късате красиво и старателно направените опаковки, ама няма да ви се сърдя (много)...

     Напоследък чета прекрасни статии в разни български блогове из интернет пространството. Иска ми се да ви споделя няколко от тях - можете да отворите статията, като кликнете върху името на всяка една от тях:
           - "Книговодител за коледни подаръци 2019" в блога Дневникът на един книжен тигър;
           - Little life update в блога на любимата ми Вичи;
           - "5 коледни филма, които гледам всяка година" в Bloggirls
           - "пет малки hugge моменти в ежедневието" в Happy Twenty-Something
           - "Коледна тайна" - Карън Суон в блога на Илияна Симеонова (books99)
       - "За Баланса на Реалността и чудесата, които се случват 12 часа преди Коледа" в LadyBug's page


     Надявам се през този декември да се наслаждавате на домашен уют и любов. Не забравяйте, че времето е доста изкривено понятие, но все пак можете да използвате наближаващата 2020-та година като огромна мотивация да опитвате неща, които все още не сте. Знам ли, пийте вино и рисувайте, научете се да карате кънки, направете си еднодневна екскурзия до някой близък град, пробвайте интересна рецепта, каквото и да е! Използвайте повода да си доставите удоволствие и да запомните последната година от това десетилетие с хубаво. Животът е много готин, стига да свикнете да гледате позитивите.