Бункасай (文化祭) 2017

Днес, на 17 декември 2017г., се осъществи 12-тия пореден празник на японската култура в 18СУ "Уилям Гладстон" - Бункасай. Входът за събитието беше свободен, но, за да бъдем напълно честни, дори и да се плаща, пак си заслужава 100% да отделите час-два от деня си, за да се разходите из коридорите на училището и да се запознаете с традиционна и модерна японска култура, представена от ученици.

Сестра ми е в японската паралелка на училището и тази година ме уреди с покана за "затворената" част от празника - чудесна подготовка за следващите няколко часа из уъркшопи, стаи с музика, култура и много традиции. 

Тържеството започна в 11:00 часа с концерт, речите на директора на училището и посланика на Япония в България. Организацията заслужава огромна похвала, тъй като е продукт на труда на единадесетокласниците в гимназията. Пролича си, че се бяха постарали страшно много! Но, разбира се, гладкото и много интересно протичане на събитието се дължи и на всички останали ученици, които пяха, играха в пиесата, дефилираха с косплей костюми и след това се включиха във всички следващи занимания!

 

Един от най-интересните за мен уъркшопи беше този за кири-е - японско изкуство, което се превежда буквално като "рязаните картини". Състои се в изрязване на изключително детайлни фигури или пейзажи до получанане на уникална картина като тези, които можете да видите отдолу.

Любимото ми място днес се оказа Мейд кафе - частта с храната и топлите напитки, където работеше сестра ми. Всички участници бяха донесли направени от самите тях сладкиши, между които и традиционни японски сладки. Имаше ръчно изработени картички и бижута. 

Цяла стая беше отделена за оригами - от звездички и жеравчета до Дядо Коледа от хартия. Разбира се, ученици бяха готови да помагат на всеки, който пожелае да се научи как да прави традиционните японски фигурки. Вече готовите бяха красиво разпръснати из чиновете покрай стената и мисля че можеше да се взимат от посетителите.

Съседните стаи бяха посветени на игри. Едната - за традиционни. Там деца седяха по чиновете и ученици засичаха време, за което да изкарат ориз или бобчета с клечки за хранене. На друг чин други от организаторите провеждаха викторина с награди.

Втората игрална стая беше електронна - много лаптопи и конзоли бяха наредени, за да могат желаещите да поиграят на избрана от тях игра. Не огледах особено много, защото това не е моята сила, но ми се стори като страхотна идея да бъде показана както традиционната страна, така и съвременната на почти всяко едно от нещата, които бяха организирани на празника. Игрите са просто конкретен пример.

 

А това е тук, защото има значка на Шуга - един много любим корейски изпълнител. Не се сдържах и го снимах, но не успях да намеря собственика на раницата, за да му дам пет.

Мангата и анимето са неизменна част от японската култура. Също и страшно интересна и привлекателна такава. Стаята беше пълна, а всеки посетител с огромен интерес разлистваше мангата, нищо, че почти всички издания бяха на японски.

Вълнуваща беше и стаята за калиграфия. Много ученици от курса по калиграфия на 18. бяха седнали на чинове и изписваха страшно красиво канджита, значещи определени думи. Аз си избрах три, между които е "пари" (запомних го, защото го написа приятелка на сестра ми и се пошегувахме, че при нея опашката е най-голяма, защото явно има най-голяма нужда от парички).

Интересно беше и т.нар. пиксел арт - редене на мънички мъниста върху подложки под формата на какви ли не картинки - Немо и Дори, елхички, сърчица, Пакман, звездички, покебол, каквото се сетите! Като едно дете, каквото всъщност съм, аз си седнах и около половин час се чудих как точно да направя звездичка на кръгла поставка.