понеделник, 11 декември 2017 г.

Среща с Хуан Антонио Берние #Blogmas2017 Ден 10 и 11

Стана ясно доста бързо, че ще се сучва да сливам два-три дни в един пост - въпросът опира до темата, която подхванах още в началото на Блогмас. Ежедневието ми напоследък не върви по план, та понякога не ми остава време/сили, за да седна и да пиша тук. Не искам да се оправдавам, но това е причината днес да наваксвам за два дни, вместо да се съсредоточа единствено върху понеделника. Поради тази причина няма да губя много време с неделята.
Вчера денят ми беше спокоен, разнообразих го с малко изилзане вън за пазар и посещение на един зоомагазин, за да купим нещо за Хоби и Гуги. Направих закуска за останалите вкъщи, за да ги поглезя, а след това и обяд, понеже баба ни дойде на гости и ми се щеше да я почерпим, преди да си тръгне. Във времето, което ми остана, писах домашни и учих. Демек, не е особена загуба, че постът не е отделен, тъй като денят ми не беше чак толкова вълнуващ, а и съм убедена, че не ви се чете много за това как отново съм учила 5 часа.
За сметка на това днес беше интересно. Имах две лекции, а от втората ни пуснаха по-рано. Бях готова да се прибера вкъщи, защото от снощи мисля как най-накрая имам възможостта да отделя време за една хубава, удовлетворителна тренировка във фитнеса. Но (манипулативни) колеги ме убедиха да остана за една конференция/семинар/дискусия в Ректората (колеги, надявам се да четете това!). Убихме един час във филологическата библиотека - успях да пооправя още малко курсовата работа - и след това отидохме на срещата с испанския поет и университетски преподавател, бивш таакъв в Софийския университет Хуан Антонио Берние. Беше много по-интересно от очакваното! Не знам особено много за творчеството му, но ми беше интересно да чуя за живота му в България, как това преживяване е повлияло върху творчеството му. Хареса ми с каква лекота говори за преживяванията и ги свързва с творбите си. Прочете ни няколко поеми, вдъхновени от София и Бургас, а по-интересната част беше, че направи анализ. Всички добре се посмяхме, защото той си призна, че често когато го попитат какво е имал предвид с даден израз, той не може да обясни, защото просто не знае. Така че спокойно - не е трагедия, когато вие не можете да отговорите на този въпрос в час. Често авторите не са в по-различно положение, при това за собствените си произведения.
Много ми хареса чувството му за хумор също! Изглежда ми като интересен човек с интересни идеи (разви теорията, че слънцето е синьо, защото иначе няма как листата от зелени да стават жълти през лятото) и тази седмица от Панаира на книгата със сигурност ще си взема двуезичната му стихосбирка "Философията и две врабчета".
Сега съм скапана, чакам лазанята и почти лежа на масата в кухнята, докато довършвам този пост. Няма да уча, едва ли ще гледам каквото и да е. По-вероятно е да се запътя направо към леглото веднага след като вечерям, независимо колко нездравословно е това. Отивам да броя последните минути пред печката и ви пожелавам лека вечер!

Няма коментари:

Публикуване на коментар