Забравих да напиша заглавието на този пост #Blogmas2017 Ден 5

Това е единствената снимка, която направих днес, а и не показва колко разхвърляно е бюрото ми всъщност, когато се гримирам, така че всичко е наред. :)

Здрасти! 

Ще започна поста с позитивна нотка като ви споделя, че денят ми беше много приятен идори продуктивен, въпреки лекциите, които имах. Не че не ги харесвам - точно обратното е! Обожавам преводите, но понякога ми предизвикват много стрес (преувеличавам, не е толкова зле), тъй като е деликатна работа и изисква дълбоко вникване в текста. Прилича малко на занятията по литература в 11. и 12. клас, когато учителката попита "Какво е искал да каже авторът с тази метфора?" - трябва да хванеш нюанса на всяка една дума, за да я предадеш в коректен текст, без да се изгуби вложения в оригинала смисъл. Демек - яко ровене по речници, блъскане на глава в стена, защото не знаеш как е "цъкам семки" на испански (след 30-минутно разискване на текста стигнахме до извода, че се набляга не на действието, а на това, че обелките са из цялата къща. На бас, че не се сетихте) или "търчи като пумпал" (как търчи пумпалът?). 

Третата лекция за деня ни беше спестена и заради това около два час`а вече си бях вкъщи, на топличко и далеч от прелитащия сняг и вятъра, който направи пръстите ми на висулки, докато се прибирах. 

Обикновено времето за закуска е и време за наваксване със социалните мрежи и напоследък с Блогмас постовете. Но тази година следя страшно много хора и не смогвам. Така след обяд се оказах с вирнати крака на бюрото и лаптоп в скута, за да мина през повечето постове и клипове, които ми бяха останали от сутринта. Между фаворитите ми са Alisha Marie и Caely Yo, задължително гледам Aspyn & Parker, Sacconejolys, Sierra and Alex и още много, много хора - ще ми отнеме много време да изброя всички. Колкото до Блогмас - чета само български блогове. Като започнем от Криси (Diagnosis: Abroad) и Йоанна (Piece of Life), минаваме през Вик (Кръбятио) и Гери (Nightingale's Princess), та чак до Bookcyber (натиснете върху имената на всеки един от изброените, за да стигнете до блоговете). Знам си, че пропускам някого, но утре сутрин като мина през новите известия ще добавя. 

Не оставайте с впечатлението, че висенето в интернет е единствената продуктивност за деня. Около два часа висях над домашното по лексика. Нямаше цъкане на семки или други крайно енергични дейности, но речникът ми се сдоби с около 40-50 нови думи, които никога няма да употребя в ежедневието си, гарантирам ви.
Отделих време и за домашното по фонетика и фонология. Имам две седмици, за да го довърша и предам, но както е тръгнало ще си вися до deadline-а, понеже професорът ни има навика да праща грешни презентации, а не ни дава да си водим записки по време на лекция. Ще търся начини да намеря адекватни бележки и да напиша всичко. 

Имам един въпрос, който ще ви се стори някак си "в нищото", зададен в този пост, но ми е любопитно. Какво мислите за фейсбук групите към блогове, направени, за да ъпдейтват читателите? Винаги мисълта, че е много нарцистично да имаш страница за себе си, ме е спирала да си направя. Но сега като се замисля аз имам цял блог, посветен на невероятната ми персона... 

 Както и да е. Имате ли подобна страница, за да информирате читателите си за нови постове и следите ли такива, за да се улесните? Питам, защото сестра ми ми подхвърли одеве, че няма да е лоша идея аз да си направя също. В момента меря плюсовете и минусите, и определено обмислям сериозно идеята. 

Ще ми се днес да публикувам поста по-рано, така че спирам да пиша и отивам да поуча още малко в името на освобождаването ми от един изпит през предстоящата сесия. Благодаря, че прочетохте днешната доза разбъркани мисли, до утре!

(ЕХО току-що пуснаха нова песен и. минутка мълчание)