Вчера беше осми декември - студентският празник - и мога да заява с усмивка, че мина чудесно (като за първи път, а пък и в компания, която не познавам чак толкова добре). Бяхме освободени от лекции (год блес, и без това петъците седим по 10 часа в уни) и, ако не можете да предположите, цял ден спах, играх на Симс, поучих и... се крих в другата стая, защото дойде ветеринар у нас, за да прегледа Гуги и Хоби. И двамата са в чудесно състояние!
Отпразнувах вчерашния празник с някои от колегите си в симпатичен ресторант достатъчно далеч от Студентски град. Бяхме в собствено помещение с голям телевизор и имахме свободата да избираме сами музиката си, а и не трябваше да се съобразяваме особено с останалите посетители на заведението. "Купонът" приличаше много на домашно събиране на приятели - беше чил, говорихме си, обсъждахме за музика и какво ли още не с вдигнати на столовете крака и по чашка вино/уиски/ракия в ръка.Планът ни беше да постоим там и след това да ходим в бар в центъра, като за това разчитахме на градския транспорт - всички бяхме повече от убедени, че той ще работи цялата нощ. Само дето стана така, че метростанциите (предполагаме, че втората линия на метрото) бяха затворени, та около един часа през нощта бяхме принудени да си хванем таксита и да се приберем - така и така бяхме уморани. Поне аз бях.
И така, първият ми осми декември беше приятен и спокоен, без напивания и изпълнения, които заслужават особено внимание. Забавлявахме се и... да, това е важното. Oh well, поне не ни дават по телевизията яко пияни и говорещи глупости като "Тукъ съм да съ ръзцепа". Лайк, сори, ама не. За бъзика си пуснете някой репортаж да видите за какво става въпрос.
Отпразнувах вчерашния празник с някои от колегите си в симпатичен ресторант достатъчно далеч от Студентски град. Бяхме в собствено помещение с голям телевизор и имахме свободата да избираме сами музиката си, а и не трябваше да се съобразяваме особено с останалите посетители на заведението. "Купонът" приличаше много на домашно събиране на приятели - беше чил, говорихме си, обсъждахме за музика и какво ли още не с вдигнати на столовете крака и по чашка вино/уиски/ракия в ръка.Планът ни беше да постоим там и след това да ходим в бар в центъра, като за това разчитахме на градския транспорт - всички бяхме повече от убедени, че той ще работи цялата нощ. Само дето стана така, че метростанциите (предполагаме, че втората линия на метрото) бяха затворени, та около един часа през нощта бяхме принудени да си хванем таксита и да се приберем - така и така бяхме уморани. Поне аз бях.
И така, първият ми осми декември беше приятен и спокоен, без напивания и изпълнения, които заслужават особено внимание. Забавлявахме се и... да, това е важното. Oh well, поне не ни дават по телевизията яко пияни и говорещи глупости като "Тукъ съм да съ ръзцепа". Лайк, сори, ама не. За бъзика си пуснете някой репортаж да видите за какво става въпрос.
Заспах в около четири часа и се събудих след десет, излежавах се и слушах музика, докато Хоби припяваше повече от час. И след това излязох, за да върша работа - пазар, Джъмбо, сълзички, че съм в ДМ, но не може да си купувам козметика... знаете как е. Трагедията беше по-голяма, понеже вчера си счупих тубичката със сравнително нова очна линия, а днес - опаковката на сенките, с които подчертавам веждите си. Те са стари, като човек, който трудно се разделя със старите си неща, ме боли достатъчно. Прибрах си я и стоически се правих, че не виждам новите продукти в дрогерията.
И ето ме тук сега. Спи ми се адски, но съм сравнително мотивирана да понауча поне малко от лекциите по Цивилизация, понеже сесията наближава и изпитите няма да се вземат сами. На този етап от семестъра се чувствам малко безпомощна, защото имам да уча, а домашните губят цялото ми време. Имам допълнително книги за четене - започнах едната и няма мърдане. Ще трябва да импровизирам с плана за наваксване, защото дните ми за изричане на фразата "Това може да го свърша и утре" са на свършване.
Все още не е и девет и половина, но едвам си държа очите отворени. Оставям учебниците, но също така и компютъра, и се намествам в леглото, защото съм твърдо решена от утре да поставя начало на здравото ученето (и уни меменцата, разбира се!). See ya later!
И ето ме тук сега. Спи ми се адски, но съм сравнително мотивирана да понауча поне малко от лекциите по Цивилизация, понеже сесията наближава и изпитите няма да се вземат сами. На този етап от семестъра се чувствам малко безпомощна, защото имам да уча, а домашните губят цялото ми време. Имам допълнително книги за четене - започнах едната и няма мърдане. Ще трябва да импровизирам с плана за наваксване, защото дните ми за изричане на фразата "Това може да го свърша и утре" са на свършване.
Все още не е и девет и половина, но едвам си държа очите отворени. Оставям учебниците, но също така и компютъра, и се намествам в леглото, защото съм твърдо решена от утре да поставя начало на здравото ученето (и уни меменцата, разбира се!). See ya later!
Няма коментари:
Публикуване на коментар