Пълна липса на организация #Blogmas2017 Ден 1, 2 и 3

Трябваше да напиша този пост още снощи, но вниманието ми беше приковано върху една мини драма от седем епизода с избираем от зрителя край. Не че има голяма разлика - само заглавието е една идея по-различно от първоначално планираното.

Здравейте и... а ми, Блогмас? Как ви се струва? Последните три години участвах в масовото публикуване на съдържание на различни платформи в Интернет, тази няма да пропусна, въпреки че започвам с известо закъснение. 

Пропуснах първи и втори ден, защото се опитвах да се убедя да не се включвам в лудостта тази година. Само тези от вас, които са писали или снимали ежедневно, могат да разберат колко отговорност идва с тази привидно забавна дейност. Качване всеки ден, обработка и редакция, снимков материал, а пък да не говорим за това, че все пак трябва да има нещо, за което да пишеш.
Трудно е, но на мен ми е страшно забавно, а и обичам от година на година да се връщам към стари постове и да чета за това как съм си прекарвала дните до коледните празници. Поради тази причина 2017. няма да бъде пропуск. Може би някои дни ще съчетавам постове - ако нямам много за казване или просто не мога да пусна пост навреме; други дни ще публикувам постове на някакви теми, не конкретно посветени на ежедневието ми. При всяко положение се надявам да се забавлявате. Дори и да не четете постовете ми, пожелавам ви много емоционален и интересен декември! 

Днес е трети декември, неделя, дъждовен и безснежен ден, перфектен за закуска с пържени филийки и чай, и маратон на някой сериал до печица, на топличко. Това ще правя аз, само че вместо сериал ще се съсредоточа върху довършването на няколко домашни и ученето на лекции по Цивилизация на Испания. В списъка ми със задачи са също оправяне на стаята, редактиране на два бъдещи поста и, разбира се, довършване на този. Няколко пъти през деня ще се връщам към него, за да добавям по няколко реда. И ще го публикувам довечера. Поне такъв е планът.

14:50 ч. Дните при мен рядко вървят по план - сами ще го разберете този месец. Вместо да си лежа до късно, станах десетина минути след написването на горната част на поста, оправих стаята, почистих кътчето на Гуги и Хоби и излязох, за да закарам сестра ми на изпит по японски. След това около два часа бях по магазини с майка ми, за да довършим пазаруването на храна за следващата седмица.
Последните две седмици се завърнах към Симс 4 и това е както добре, така и зле. Напълно съм "за" практиката да не се прекалява с учене и работа и когато просто искаш да правиш нещо, да му отделяш време и да си доставяш удоволствие. На този принцип тези дни си позволявах да стоя малко повече пред компютъра. Резултатът е два починали от старост симса и дъщеря им, която в момента се опитвам да събера с друг симс - направих него преди да попиша тук. Засега мисията не е успешна.

Впрочем, искам да ви запозная с Гуги (синичко) и Хоби (зеленичко), понеже ще четете доста за тях тук. Тe са две вълнисти папагалчета и са малки разбойници. Будят ме в осем, когато им е скучно дърпат канапа, омотан около пръчиците за стоене, не признават музика, която не е кпоп (любимата им песен е Peek-a-boo на Red Velvet), не обичат да спят на тъмно и най-любимото им занимание е да тропат с мънистата пред огледалцето в клетката им. Все още свикваме да съжителстваме - те са малко страхливки, а пък аз си поспивам до късно по навик, особено уикендите - срещу това те се бунтуват. Засега се разбираме и съм убедена, че след още някоя друга седмица ще свикнем напълно.
Вече е около три, а аз ставам, за да преведа един текст, който ми остана за домашно, да започна това по лексика и евентуално да почета лекции по Цивилизация.

21:50 ч. И като говорим за промени в плановете. Направих превода, който фигурираше в списъка със задължения, и след това... Реших, че ще ходя в Икея. Причината - от известно време много искам да си сменя бюрото. Имам моето откакто се помня - най-малко от пет. Дългогодишният ми приятел ми беше много верен, но на този етап се нуждая от повече място за складиране на учебни принадлежности и какви ли не други работи. А и просто искам промяна. За мен именно тя стои в основата на мотивацията (това ще го научите скоро, в един от предстоящите ми постове).
От нас до Икеа е 20-тина минути, така че запалих колата и с баща ми си направихме кратко пътешествие. Намерихме каквото ми трябва и без много чудене си донесох обратно вкъщи новото приятелче. Няма да го кръстя - това е запазена марка за електронните ми придобивки (телефонът ми например се казва Йоли).

Тук трябва да дам кредит на баща ми, чиято инженерна мисъл винаги ме спасява в сглобяването на разни конструкции от Икеа. По-вероятно е да построя кулата в Пиза от няколко прави дъски, отколкото бюро, честно. Да речем, че се дължи на липса на въображение за... за сглобяване на бюра?
Миналия декември започнах една традиция, която искам да подновя. В края на всеки пост ще публикувам по една песен, която отговаря на настроението ми, обичам страшно много или просто искам да ви покажа, защото смятам, че си заслужава. Не гарантирам, че няма да публикувам корейски поп... като днес.
С това ви казвам чао, понеже имам още два часа до лягане и мога да ги използвам за написването на някое друго домашно или работа по курсова работа. Желая ви усмихнат понеделник (въпреки дъжда) и се надявам утре отново да се срещнем тук!

Не може ли утре да е неделя :(