Страници

неделя, 17 декември 2017 г.

Панаир на книгата и Немски коледен базар #Blogmas2017 Ден 16

Според личните ми представи, спането до късно след тежка седмица и много работа е еквивалент на рай. Няма как да не станеш в изключително добро настроение след 9-10 часа сън, особено когато знаеш, че ти предстои един изключително приятен, ползотворен и положително зареден ден.
Така може да бъде опитана моята събота. Станах късно (може би около 11). Закусих бързо и изгледах обичайното съботно предаване, което си пускаме с майка ми без пропуск. И реших, че няма какво повече да губя време - сега е моментът да стана, да се оправя и да поема към НДК за поредния мой много любим Панаир на книгата. 
Тази година реших да отида сама, за да имам достатъчно време да разгледам точно каквото ми се иска, да си обикалям, да зяпам и да си говоря с издателите в опит да намеря перфектната книга са престоящите няколко месеца. Затова сложих слушалките, грабнах чантата и се отправих към метрото. Което беше пълно. Направи ми впечатление каква тълпа слезе от влакчето от Сердика II към НДК и се отправи към Двореца. Но, честно казано, тя не беше нищо в сравнение с безброй многото хора пред щанда на Сиела, заради които не успях да се докопам до избраните техни заглавия нито когато пристигнах, нито когато си тръгвах. Представете си. 
Не съм сигурна дали имаше повече хора от предишни години, но със сигурност бяха доста. И се мотаеха като мухи без глави. Фактът, че бях сама и нямаше кой да дърдори на главата ми недоволно смекчи това обстоятелство, не ме изнерви или нещо такова, а напротив. Беше ми страшно приятно да се разхождам, да поглеждам от далеч заглавия и да се усмихвам на устремени към книгите дами и господа, които се блъскат с лакти, все едно някой ще им гепи избраните заглавия и ще ги държи високо над главата им, за да не ги стигнат. 
Проходих 4-те етажа 3-4 пъти, излизах и влизах от Двореца още толкова, не се съмнявам, ченякои книжари даже са ме запомнили. В крайна сметка си избрах 4 книжки - "Леговище на сънища" от Либа Брей (развълнувана съм заради обема на книгата, но преди да се впусна в нея ще трябва да си припомня първата част - признавам, че не помня почти нищо), "Тайната градина" от Франсис Бърнет (искам я от години, най-накрая се убедих да я взема), "Целуната от Ангел" от Елизабет Чандлър (на всеки панаир я гледам и тази година най-накрая я пуснаха за 2 лева. Щастие) и "12 Клопки" от Джефри Арчър (която е по препоръка на мой приятел и много се вълнувам, понеже оценявам вкуса му във всичко, честно казано, и съм сигурна, че разказите ще ми харесат страшно много). 

На излизане он НДК, когато трябвае да слизам вече към метрото, се сетих, че пред Народния театър има малък немски базар, който искам да посетя откакто беше отворен. С бодра стъпка се насочих натам през Витошка и центъра. В момента в централната част на столицата е доста красиво - окрасено е с лампички, тук-там се виждат елхички... Ако имате възможност, отделете час-два за разходка на "чист" (да се направим, че е) въздух и разгледайте коледна София.

Немският коледен базар е по-малък, отколкото очаквах и отколкото изглежда на снимки, но е страшно приятно и мирише на вкусотии! Има малки къщички, в които се продават пържени картофки, традиционни вурстчета, чурос, горещ шоколад и всъщност всякакви видове шоколади за похапване, палачинки, вино, украси и какво ли още не! В този момент вече бях страшно уморена и имах сили само да обиколя два пъти, да направя няколко снимки и след това да се отправя към вкъщи, но не и да си взема чурос или нещо друго. Може би през ваканцията ще ми се отдаде възможност да отида, а може би дори ще взема някой с мен за повече и по-качествени снимки. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар