Възможно е да съм споменавала това в някой пост много отдавна, но силно вярвам, чесполучливостта на очната ми линия в понеделник сутрин е способна да предопредели цялата ми седмица. Демек - ако успея да я направя равна и красива и на двете очи, всичко ще е наред, животът ще е розов, ще си направя всички тестове и т.н.
Днес една новина потвърди това. През уикенда мислих теста по граматика, който правих миналия петък, защото едно момиче от курса ми написа в общия чат последователността на упражненията и в какво се състоят те, и включи няколко елемента, които аз не бях написала. Два дни се сърдих на себе си и "способността" ми да не дочитам условията на упражненията. Това чак до първата лекция днес, когато се заговорих с колеги и те казаха, че и те не са го правили. Когато момичето, което написа това за упражненията, се появи, се усмихна и каза "А ми аз ги написах, но то не беше в условието". В такива моменти има място само и единствено за искрено щастие. Аз ви казвам, че очната линия определя сполучливостта на седмицата.
Днешният пост ще бъде кратък, защото не се случиха кой знае колко вълнуващи неща, за които да ви разкажа. А и защото часът е почни 11 и ми се иска да легна и да погледам сериал, защото напоследък единственото време за гледане ми е в метрото, докато пътувам за уни. Обикновено стоя права в близост до някоя от вратите на първото влакче и се смея на някоя драма, с което си изпросвам неразбиращи погледи от баби наоколо. Днес една съсредоточено гледаше в екрана на телефона ми и клатеше глава - така и не разбрах дали беше защото се забавляваше от случващото се в епизода или защото не разбираше.
Приключенията ми в метрото не спират с това. След лекциите заредих картата си за градския транспорт и се запътих към входа на метрото. Около два час`a няма чак толкова много хора, но се беше извила малка опашчица през машините за чекиране. Попаднах зад мъж, застанал между две от тях, опитваш се да маркира билетчето си. В опита да стигна по-бързо до метрото (чувах как това в моята посока вече идва) маркирах картата си и момента, в който се опитах да се извъртя, за да подмина господина, той се шмугна и отпраши през моя изход с нечекираното си билетче. Хем ми стана смешно от бързата му реакция и смелостта да се възползва от едното пътуване, хем ми стана тъпо, защото изведнъж се оказах завързана в следващите 20 минути (май са толкова), понеже картата не може да бъде използвана два пъти подред.
Long story short, извиках го, казах му, че е влязъл не както трябва, а той ми подаде билетчето си и отпраши. Дано не го е хванала контрола. А и да е... да се престорим, че злобната ми страна не съществува.
С това интересното се изчерпа. Сутринта станах, оправих се, послушах си музика и отидох на лекции, после се случи това с метрото, когато се прибрах хапнах и седнах да уча. Отделих около два часа за разговор с приятелка и след това продължих с писането на домашни и координирането на други задачи. И ето ме тук. Денят беше лишен от кой знае какви събития - ще свикнете този месец; животът на студента не е толкова вълнуващ, колкото го показват по филми и сериали. Но ще се постарая поне няколко от предстоящите постове да са една идея по-интересни.
Сега се връщам да редактирам поста, за да го публикувам преди полунощ. Ще напиша още 2-3 упражнения и ще наваксам с епизодчета, докато просто не заспя. Лека нощ на вас!
(Бърза бележка: Днешната песен е новата ми любов, надявам се да ви хареса!)
Днешният пост ще бъде кратък, защото не се случиха кой знае колко вълнуващи неща, за които да ви разкажа. А и защото часът е почни 11 и ми се иска да легна и да погледам сериал, защото напоследък единственото време за гледане ми е в метрото, докато пътувам за уни. Обикновено стоя права в близост до някоя от вратите на първото влакче и се смея на някоя драма, с което си изпросвам неразбиращи погледи от баби наоколо. Днес една съсредоточено гледаше в екрана на телефона ми и клатеше глава - така и не разбрах дали беше защото се забавляваше от случващото се в епизода или защото не разбираше. Приключенията ми в метрото не спират с това. След лекциите заредих картата си за градския транспорт и се запътих към входа на метрото. Около два час`a няма чак толкова много хора, но се беше извила малка опашчица през машините за чекиране. Попаднах зад мъж, застанал между две от тях, опитваш се да маркира билетчето си. В опита да стигна по-бързо до метрото (чувах как това в моята посока вече идва) маркирах картата си и момента, в който се опитах да се извъртя, за да подмина господина, той се шмугна и отпраши през моя изход с нечекираното си билетче. Хем ми стана смешно от бързата му реакция и смелостта да се възползва от едното пътуване, хем ми стана тъпо, защото изведнъж се оказах завързана в следващите 20 минути (май са толкова), понеже картата не може да бъде използвана два пъти подред.
Long story short, извиках го, казах му, че е влязъл не както трябва, а той ми подаде билетчето си и отпраши. Дано не го е хванала контрола. А и да е... да се престорим, че злобната ми страна не съществува.
Сега се връщам да редактирам поста, за да го публикувам преди полунощ. Ще напиша още 2-3 упражнения и ще наваксам с епизодчета, докато просто не заспя. Лека нощ на вас!
(Бърза бележка: Днешната песен е новата ми любов, надявам се да ви хареса!)
Здравей! Ще следя Blogmas постовете ти с голямо удоволствие. И ще пробвам номера ти с очната линия, само че аз вместо нея си слагам молив за очи. Да видим дали ще проработи :D Завиждам ти, че си гледаш сериали в метрото, аз като пътувам съм пробвала да чета, но никога не се получава, не ми е спокойно. Мисля, че само веднъж съм успяла да прочета една глава от Двор от рози и боди, и то защото бях точно на най-интересната част и не исках да оставя книгата. А за песента - съжалявам, но това не е моя стил. И още повече не го харесвам заради една моя бивша, така наречена "приятелка". Поздрави!
ОтговорИзтриване