Още един месец с няколко отметнати точки в книжните предизвикателства, които си обещах да следвам в началото на годината! Макар и книгите да не са толкова много на брой, компенсират с качество и разнообразие - най-накрая отделих време за една вечна класика и се отклоних по пътя към кримките (като цяло интересите ми в момента доста клонят в тази посока). Няма да увъртам още много; искам да ви разкажа за книгите, които прочетох през изминалия месец!
1. „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин (★★★★/5) - роман, който не се нуждае от каквото и да е представяне. Интрига, вълнение, чувства и герои, които още дълги години ще бъдат еталон за поколения писатели в търсене на вдъхновение и качествен пример за изграждане на образи. Гарантирам, че бавното четене на романа ще увеличи многократно удоволствието от умелия разказ на Джейн Остин.
Нямам огромен опит в четенето на класическа литература от този период (особено на автори от Острова, до този момент интересите ми клоняха повече към други националности) и затова в началото ми беше мъничко трудно да привикна към стила - най-вече диалозите и начина, по който хората комуникират на всяко ниво. Преодолях го бързо заради ударното начало на действието и незабавното навлизане в обкръжението на семейство Бенет.
Тепърва имам да гледам и екранизациите, затова ще се въздържа от споделяне на позиция за тях. Мога да се съглася обаче с всеобщото мнение, че това е една от онези книги, които трябва да прочетеш поне веднъж в живота си - вечна класика с вечни герои.
2. „Списъкът“ от Луси Фоли (★★★★/5) пък е супер попадение за почитателя на трилъри в мен. Централното събитие на романа е сватбата на известен ТВ персонаж и неговата половинка, красива дама, създала популярно списание. Празненството ще се състои на изолиран остров в Ирландия, а в списъка с гости фигурират имена на близки и далечни приятели, бегли познати и хора, които успешно успяват да прикрият истинското си лице до мига, когато в нощта на сватбата труп прекратява веселбата.
На случаен принцип пуснах аудио версията на „Списъкът“ в Сторител и изкарах абсолютен късмет, защото ако я бях чела, може би полифонията на романа нямаше да ми хареса. Историята е разказана от гледните точки на различни гости на острова. Всеки един от тях освен че предава случващото се в краткия отрязък на време покрай събитието, нюансира образите на младоженците и малко по малко дава важни детайли за отношенията между присъстващите. Така в края на романа, още преди разкриването на убиеца, читателят е напълно способен да навърже фактите и да направи съвсем правилно предположение за развръзката.
Предвидимост за някои, за мен - точка в десетката. Рядко с криминалните романи ми се отдава възможност да вляза в роля на детектив и наистина да събирам информация, и сама да разреша случая. Много автори подават информация по начин, който не оставя време за едно финално премисляне преди края.
Предвидимост за някои, за мен - точка в десетката. Рядко с криминалните романи ми се отдава възможност да вляза в роля на детектив и наистина да събирам информация, и сама да разреша случая. Много автори подават информация по начин, който не оставя време за едно финално премисляне преди края.
3. „Преди да те видя“ от Емили Хоутън (★★★/5). Когато говоря за книги, свързани със здравословни проблеми, инциденти и други дълбоко лични драми, трудно сформирам мнението си, защото обективната ми оценка се блъска с емоционалната.
Автомобилна катастрофа и пожар преобръщат живота на двамата главни герои на романа, Алфи и Алис респективно. Последствията от двете трагедии са налице, но освен видимото, душите им също са силно ранени. Младежите са поставени на кръстопът между тихото, невидимо съществуване, и пълноценният живот отпреди гореспоменатите събития. Отношенията им започват на сляпо със завеса между две болнични легла.
Докато за Алфи създаването на приятелства в подобна обстановка не се оказва кой знае какъв проблем заради открития му и дружелюбен характер, Алис дълго се крие в черупката си и се прави, че не забелязва настъпателните му опити за най-невинни разговори. Пречупването й неизменно идва, но става постепенно и с цената на многобройни отстъпки и пренебрегнати чувства.
Докато за Алфи създаването на приятелства в подобна обстановка не се оказва кой знае какъв проблем заради открития му и дружелюбен характер, Алис дълго се крие в черупката си и се прави, че не забелязва настъпателните му опити за най-невинни разговори. Пречупването й неизменно идва, но става постепенно и с цената на многобройни отстъпки и пренебрегнати чувства.
Харесва ми деликатният подход на авторката към разрешаването на емоционалните дилеми в романа. Не бих търсила проблеми по отношение на психологията и реакциите на персонажите. Колебанието ми идва от бавното на моменти темпо, което неведнъж ме отегчи. Наблегнато е много повече на диалозите, отколкото на изграждането на образи чрез описания, но в случая не го виждам като плюс за динамиката на действието.
4. „Разплата“ от Лекси Блейк (★★★/5), книга втора от трилогията „Лопес“, за мен не надскача предходната част, а само допълва общата картина и повтаря много близки шокиращи събития от нея. Бран, брат номер две, е по-симпатичен от Райли, що се отнася до мирогледа му, но общо взето с това се изчерпват плюсовете. Отстъпва пред Райли по много други фактори. Положението с нежната му половинка също не е цъфнало и вързало. Персонажите просто не са нищо особено, а ситуациите, в които се поставят (както и твърде многото -и твърде дълги- spicy сцени) ми се сториха прекалени. Ще прочета (изслушам, всъщност) третата част само заради развръзката на криминалната нишка - искам да знам каква е истината зад убийството на родителите на братята, особено след любопитното разкритие в края на „Разплата“ (май само то ме изненада истински).
5. „Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева (★★★★★/5) е книга, за която ще говоря още дъъъълго, но няма да ви се извинявам - обичам книгата. Все още не мога да престана да се връщам към някои моменти, които ми се сториха силни и значещи. Вместо да повтарям суперлативи, оставям ето тук линк към пълното ми мнение за романа с предупреждението, че в него се съдържат някои подсказки за сюжета. Всички те са отбелязани в по-светъл цвят, за да може да ги подминете лесно.
6. „За ваше собствено добро“ от Саманта Даунинг (★★★/5) е вторият представител на криминалния жанр. Анотацията на гръбчето на книгата загатва неговото съдържание, щрихира елегантно посоката, в която ще се развива действието, но без да издава абсолютно нищо съществено от сюжет. Според мен това е най-готиният елемент на романа. Би било престъпление да прочетете ревю или чуждо мнение, съдържащо допълнителна информация - изградете си представа за историята от краткото описание на корицата и отворете книгата, за да й се насладите на сляпо. А ако все пак се нуждаете от насоки, за да прецените дали би ви харесала, ето няколко неща, които мисля за важни:
- криминален роман, ситуиран в елитно училище;
- множество гледни точки, представени все пак от 3 л.;
- кратки глави, баланс между диалози и описания;
- разглежда темата за класовите различия;
- не се задълбочава в същността на героите по класически начин;
- ключов е елементът на налудничавостта.
- не се задълбочава в същността на героите по класически начин;
- ключов е елементът на налудничавостта.
7. „За вафлите и хората“ от Николаос Цитиридис (★★/5) - да речем, че оценката ми е 2,5. Харесвам Николаос, слушала съм го на събитие, редовно хвърлям око на вечерното му предаване и си мисля, че хуморът ми горе-долу съвпада с неговия тон. В тази кратка хумористична книга има доста попадения, да, но това, което сваля драстично оценката ми, са няколко конкретни неприятни за мен теми, на първо място за употребата на разни вещества. Не ми бяха интересни/смешни и ми се сториха доста преекспонирани и предъвкани тук.
(Приключвам март с доза тъга, защото в априлската част на рубриката най-вероятно ще има един безкраен списък с научни статии с поклон от ненаписаната ми дипломна работа... Човек и добре да си живее, все някога му се налага да седне и да пише научен труд.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар