Spring things

    През пролетта личността ми разцъфва. Честно, грейне ли слънце вън и започнат ли да цъфтят дръвчетата пред блока, за мен настъпва време на безумно щастие на най-елементарно ниво. Може би се дължи на факта, че съм родена някъде на границата между пролетта и лятото (макар че средата на юни си се приема за абсолютно лято). Няма пролетна умора, няма пролетна депресия - казвам ви, видя ли цветенца и слънчице, нито ветрове, нито дъждове са способни да ми развалят настроението.
    Прави бяха преподавателите ми в първи курс, когато казваха, че ученето за лятна сесия е цяло предизвикателство, при това не от хубавите. Не е никак честно да трябва да стоиш на компютър, за да четеш научни статии и да довършваш курсови работи, като вместо това може да си в някой парк, да пиеш кафе, да четеш на слънце, да разучаваш нова пътека по Витоша, да пътуваш до близки дестинации и просто да се наслаждаваш на хубавото време вън. Колкото и да отварям прозорците и да се надвесвам над перваза, за да усетя ветреца и да ме близне слънцето, усещането не е нищо в сравнение на усещането, което носят няколко умишлено отделени за разходка часа. 
    Не искам да се примирявам с мисълта, че не всичко в този живот ще ми е приятно за правене и че ще го правя по собствено желание. Реалността е друга и не се съобразява със сезонните ми желания. Затова ми се ще тази пролет да загърбя недоволството и вместо това да се преобразя отвътре навън - по-скоро от вкъщи навън, докато чакам момента да изляза с чиста съвест. 

    Подклаждам пролетното настроение с много музика и сериали, докато правя периодични чистки на дрехи/натрупани вещи. Вкъщи се слуша почти ексклузивно Малума (11:11 все още е един от любимите ми албуми; горе-долу на едно ниво са ми със Sweetener на Ариана Гранде, Я люблю тебя на Рауф и Фаик и El mal querer на Росалия. Да, замръзнала съм в 2018 и отказвам да продължа напред, така е), заедно с новата песен на Хари Стайлс As It Was. Харесва ми, но не може да мине любимата ми Golden. С тази песен имам един суперски момент от миналата пролет, в който се чувствах като главния герой в живота си. Реално просто се прибирах към вкъщи и слушах песента, но цялата обстановка и усещането от прекарания ден с приятели тогава ми донесе чувство на удовлетворение, абсолютно спокойствие и усещане, че слънцето грее за мен. 

    Напоследък подгрявам и за Евровизия. Сред кандидатите за първото място тази година не намирам такива, които да изпъкват категорично. Миналата година пък имаше твърде много. Е... Иронично е, но най ме влекат песните с типично балкански ритми - не слушам такава музика в ежедневието си, не бих си пуснала да ги слушам доброволно, но ето, че въртя Stefania на KALUSH и Sekret на Ronela Hajati поне по два-три пъти на ден. В класацията над тях слагам SloMo на Chanel (Испания), Saudade, Saudade на MARO (Португалия) и Halo на LUM!X (Австрия). 

    Ще си поговорим ли малко и за „Бриджъртън“? Вторият сезон ми хареса генерално, но в началото ми беше леко скучно. Чак около трети епизод историята за мен започна да се навързва; чак тогава харесах Кейт и започнах да изпитвам симпатии към Антъни (а вече съм на мнение, че няма да се появи член на това семейство, който да ми се понрави повече от него...) Както каза най-добрата ми приятелка - историята е типично книжна. Страшно ми харесва преминаването от enemies to lovers към забранена любов (второто определено ми е любимата тема в романтичните книги). 
    Явно съм на историческа вълна, защото си продължавам с Outlander също. „Продължавам“ е относително, защото започнах първи епизод на новия шести сезон и спрях - планът ми е да изчакам да се понатрупат и да ги изгледам наведнъж, щом имам малко повече свободно време. Хубаво ми беше с всички излезли епизоди - изгледах 1-5 сезон за един месец. Запълване на времето до този момент можеше да бъде новият сезон на Élite, ако не бяха съсипали историята. :) Уви, останаха само герои, които не харесвам, а новите според мен никак не се вписват в тона на оригиналната история. Не че той не беше заличен още в трети сезон. Не знам, чувствам се все едно гледам напълно различен сериал. 

    През април миналата година възобнових активното (окей, с някои почивки) писане в блога си и гледайки назад осъзнавам колко много ми помогна психически. По това време, може би в този ден през 2021 година седях на леглото си и чаках новина - донякъде с нетърпение, донякъде с ужас какво ще чуя. Да чета и да споделям беше спасението ми и в това твърдение няма и грам преувеличение. Поводът беше отвратителен, но връщането към това пространство ме накара да преосмисля намеренията си, да се съсредоточа и да осъзная, че Stormy Garden е местенце, в което съм вложила много време и любов, и би било нечестно постепенно да остава все по-назад в приоритетите ми. Макар и само хоби, блогът ми ми е адски ценен. Няма да ми писне да го повтарям. Нито пък да благодаря на тези от вас, които все още ме четете!