През годините стилът ми на писане на книжни публикации доста се е променил. Някога ми харесваше да мисля, че хората от другата страна на екрана са запознати със заглавието, за което говоря, затова си позволявах свободата да разказвам, но без да навлизам в развалящи удоволствието детайли. Все още пазя желанието да дискутирам сюжети и според мен важни елементи, но мисля повече и за хората, които може би четат, за да решат дали това е тяхното заглавие. Затова включвам малко повече сюжет, следвам най-общи условни насоки за структура, персонажи, силни и слаби страни на сюжета, по-забележителни сюжетни моменти... Бягам от „академичните“ разсъждения - искам текстовете ми да са достъпни за хората, които не са изучавали литературна теория.
В Stormy Garden пиша най-вече за книги, на които съм дала висока оценка. Често се срещам с предразсъдъка, че (явно) спадам или към групата на читателите, които лъжат за мнението си, за да впечатлят някого (¿кого?), или към групата без мнение, вкус и знания, заради което членовете й нямат капацитет да разсъждават и да дават адекватно мнение. Личната ми истина не влиза в нито един от двата калъпа. Преобладаващото ми положително мнение тук е много умишлено - аз просто не желая да превръщам щастливото си местенце в огнище за негативни мнения.
По-отрицателното си мнение изказвам в други платформи, най-вече в Goodreads, понякога даже в Инстаграм, защото, да, смятам, че градивната критика, изказана по уважителен, последователен и аргументиран начин (за разлика от „това е супер тъпо“, „не става“, „отврат“, „ми не ми харесва“ и производни), може да бъде дори по-полезна за писатели/издатели/всички хора по веригата, защото би им дало обективен страничен поглед над работата им. Да не забравяме, че нещо, което някой определя като плюс, може да откаже друг, and vice versa. Житейският ни опит е твърде различен, че да може да оценим каквото и да било по абсолютно същия начин като най-добрия си приятел, например, пък какво остава за цяло общество от личности, ежедневно публикуващи текстове и изразяващи позиции.
Четенето не е действие, което изписва критична мисъл само докато разлистваш страницата, а и докато се информираш за чуждото мнение, ако изобщо избереш да го направиш. Подбираш, преценяваш и решаваш дали да се довериш, след като си обмислил дали текстът пред погледа ти дори малко се приближава до собствените ти светоглед, разсъждения и вкусове.
По-отрицателното си мнение изказвам в други платформи, най-вече в Goodreads, понякога даже в Инстаграм, защото, да, смятам, че градивната критика, изказана по уважителен, последователен и аргументиран начин (за разлика от „това е супер тъпо“, „не става“, „отврат“, „ми не ми харесва“ и производни), може да бъде дори по-полезна за писатели/издатели/всички хора по веригата, защото би им дало обективен страничен поглед над работата им. Да не забравяме, че нещо, което някой определя като плюс, може да откаже друг, and vice versa. Житейският ни опит е твърде различен, че да може да оценим каквото и да било по абсолютно същия начин като най-добрия си приятел, например, пък какво остава за цяло общество от личности, ежедневно публикуващи текстове и изразяващи позиции.
Четенето не е действие, което изписва критична мисъл само докато разлистваш страницата, а и докато се информираш за чуждото мнение, ако изобщо избереш да го направиш. Подбираш, преценяваш и решаваш дали да се довериш, след като си обмислил дали текстът пред погледа ти дори малко се приближава до собствените ти светоглед, разсъждения и вкусове.
Всъщност целта на този пост не беше да говоря толкова за разграничението в оценките си (темата съм засягала и друг път, макар че винаги има какво ново да се добави или доизясни), а да се опитам да създам дискусия между двете страни: между хората, които споделят мнението си, и между тези, които ги четат и потенциално се влияят от него. Самата аз съм се разкрачила (артистично!) между двата поста и почти успешно редувам писане със скролване на блогове и Инстаграм профили в търсене на нови заглавия (и в разучаване, защото смятам, че за да си част от дадена общност, трябва поне малко да имаш усещане за теченията в нея, както и да познаваш най-общо обстановката и преобладаващите мнения).
Искам да знам повече за вас. Тук, в Инстаграм, във вашия собствен блог или профил в социалните мрежи, наистина, наистина бих искала да обменим опит и впечатления по темата, да разкажем един на друг собствените си впечатления, предпочитания, идеи, виждания...
Какво ви се струва важно в писането на ревюта/мнения под каквато и да е форма? Следвате ли конкретна формула, има ли задължителни неща, които винаги се стремите да коментирате?
А какво търсите като читатели на книжни ревюта? С какво един блогър би спечелил доверието ви?
Четете ли книги заради онлайн препоръки? Определящи ли са те за вашата крайна оценка?
Каква е позицията ви в спора за положителните и отрицателните мнения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар