четвъртък, 4 юни 2015 г.

OneRepublic, София, 2.06.2015

МНОГО ИСКАМ ДА НАПИША ЦЕЛИЯ ПОСТ ЕТО ТАКА, но няма да го направя, защото дори с главни букви няма да пресъздам всичко, което изпитах снощи, на концерта на OneRepublic, за който искам да ви разкажа днес. 
Първо, получих билета си преди шест месеца като много подранил подарък за седемнадесетия ми рожден ден, който е след само седем дни. Още тогава тръпнех в очакване, но всъщност осъзнах какво ми предстои едва нощта преди втори, когато с майка ми си говорехме, че ще си тръгна от училище в голямото междучасие, за да успея да се оправя и да стигнем до Арена Армеец, дори и да е на десет минути от апартамента ми. 
Не знаех колко хора се очаква да присъстват, а скромната тълпа в шест и половина, час и половина преди началото, малко ме стресна и си помислих, че шоуто няма да протече така, както си го представям. Влязохме около час преди подгряващата група да започне, и през цялото това време с майка ми (моето другарче), си говорихме, наистина ентусиазирани за концерта. 
Когато The Makemakes излязоха на сцените си с тези огромни коси си помислих, че половин час ще слушам немски, странни ритми и прочие. Оказа се, обаче, че заслужено са финалисти и незаслужено не-победители. Свирят жестоко, пеят жестоко, текстовете им са яки, те изглеждат невероятно забавни и енергични. И определено си спечелиха един почитател най-вече заради енергията, която разпръснаха на увеличаващата се вече публика. 
След песничките им получихме около двадесет минути за почивка и психическа подготовка, колкото да освободят сцената за групата, да включат апаратурата и да подгреят аудиторията, спускайки завеса, за да не се вижда какво се случва отзад (можете да видите какво имам в предвид в един от клиповете). 
Мен не можаха да ме излъжат, защото мястото ми се намираше в сектор А, от лявата страна на сцената и от страната, от която влязоха One republic, които наблюдавах няколко минути, докато се разхождаха и разучаваха обстановката.
След това същинската част започна.
Със светлини, музика, която никой клип не може да ви предостави, крещящи фенове и настроение. 
Клиповете и снимките, които следва да видите, са лично мои. Качеството е лошо заради светлината и факта, че не можех да спра на едно място. Но ги обичам, дори размазани и много шумни. И разфокусирани, около десет минути се борих с авто фокуса, докато най-накрая се сетих, че има бутонче. Но както и да е, ако решите да изгледате клиповете си представете, че се намирате в огромна зала с много хора, невероятен бас, супер настроение и Раян Тедър пред вас. Enjoy.
Няма как да мина без селфи. Тук е около седем, час преди началото, когато в сектора няма никого. Почти.
По същото време срещу мен. Тук можете да видите горе-долу къде се намирах спрямо сцената.
video















(Отбележете как в края каза "Благодаря"! :3)




Няма коментари:

Публикуване на коментар