събота, 27 юни 2015 г.

"Онова лято" от Лорън Уилиг - Ревю

Не винаги е нужно да знаеш много за сюжета на една книга, за да я харесаш. 
Това разбрах от "Онова лято" на Лорън Уилиг, новата книга в колекцията ми от любими.
Съвсем случайно се получи така, че я зачетох, знаейки съвсем малко и разхвърляни неща - не бях чела или гледала ревюта, а първата част от анотацията на гръбчето до този момент ми беше съвсем достатъчна, за да се впусна в историята, владееща две напълно различни епохи. 
Въпреки това - иска се време, за да навлезеш в ритъма на четивото и да започнеш да навръзваш двете сюжетни линии, също да създадеш връзка с героите.
Историята на романа проследява животите на две напълно различни жени с времева разлика от 160 години - Джулия Конли и Имоджен Грантън. Животът на нещастно омъжената Имоджен през 1849 година въвлича този на Джулия през 2009 година по неочакван, но изключително интересен начин, като в центъра на всичко стои забравена картина на неизвестен прерафаелитски художник, изчезнал в деня, в който планирал да избяга заедно с Имоджен.
Обичам книги, които препращат читателя и действието години назад, почти толкова, колкото изкуството. В случая тази две неща бяха причината да се впусна толкова ентусиазирано в четенето. "Онова лято" е като картина с всички възможни цветове, в която всеки ще намери нещо красиво и уникално. От старата викторианска къща, разнообразието от персонажи, мистерия, любовна история, чак до историческите препратки...
Няма начин да не се забележат разликите не само във времето, но и в героите в книгата, и мисля, че именно те ми направиха най-голямо впечатление. Джулия и Имоджен са пълни противоположности - първата е независима млада жена в големия град, която сама се бори с призраците от миналото си и преследва съдбата си с гордо вдигната глава. Силна и категорична е, отстоява мястото си и не позволява да бъде ръководена от други хора. Докато нейната предшественица е типична представителка на обществото от деветнадесети век - свенлива, мълчалива, потайна и смирена пред съпруга и участта си. 
Харесвам Гавин Торн и Никълъс, главните мъжки фигури, също толкова, колкото и жените. Ако трябва да избирам между двамата, то Гавин ще излезе по-напред, защото е представител на общество на артисти. Още с първото споменаване на Прерафаелитите интересът ми се заостри и побързах да попитам майка ми дали някога е чувала за тях, или за някои от по-известните представители като Росети. Торн е измислен член на братството, но достатъчно интригуващ. Образът му провокира въображението ми, опитвах се да си представя  "Тристан и Изолда" и великолепния портрет на Имоджен до най-малки детайли. 
Историята, разказана от два гласа от различни епохи, незагасваща повече от сто и петдесет години, е на първо място вдъхновяваща. "Онова лято" е красива книга, която вдъхва някакво странно спокойствие, но в същото време провокира интереса до самия край. А Лорън Уилиг е авторка, чието име ще търся измежду останалите в частта с нови заглавия в книжарницата за в бъдеще.
Благодаря на издателство "Софтпрес" за копието от книгата, а също и пожеланието в нея! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар