Росток, Германия - малкият рай на Балтийско море

Обикновено всичките ми пътувания започват с някаква дълбока предистория, свързана с планове, обещания и дълги копнежи по някоя дестинация. И от сега ви казвам, че нямате късмет и отново ще ви се наложи да четете, защото пътуването ми до Германия не е лишено от нея. Съществува обаче доста голяма разлика, която днес споменавам с известен срам, тъй като определям старите си идеи като наивни и до известна степен глупави, незаслужено негативни и неоправдани, както се оказа преди по-малко от месец, когато за първи път стъпих на немска земя.

Името на държавата се свързва с много важни исторически събития, политически позиции и социални дейности, но 14-15-годишното ми Аз предпочиташе да гледа право напред като кон с капаци и да повтаря като мантра репликата: „Германия е лоша“. В представите ми тогава съществуваше идеята за една държава на затворени, негостоприемни и неприветливи хора, категорично отказващи да си признаят за тъмните и проблемни моменти от историята си, въпреки че нито едно от тези твърдения не беше подкрепено от факти или лични наблюдения. Помня как дори един ден заявих, че Германия е една от последните страни в списъка ми за посещения. 

Признавам си доброволно колко голяма грешка беше всичко това. Но пък съм доволна за едно: предварителните ми негативни очаквания бяха добра предпоставка за огромната изненада и вълнение при вида както на по-малкото населено място, в което останах за няколко дни, така и на прекрасния Берлин. 

Първата спирка от осемдневното ми пътуване беше Росток (или Рощок за тези от вас, които държат на другото произношение) – сравнително малък град в северната част на страната (в моите представи; всъщност е най-големият в областта със своите 208 хил. жители; а освен това е третият най-голям град на Северното крайбрежие), познат най-вече като един от най-големите пристанищни градове там. Първият поглед не лъже – това не е типичната гореща туристическа точка. Няма огромни монументи, увеселителни паркове, стълпотворение от хора през по-голямата част на денонощието и непрестанен шум. По-скоро е от местата, на които отиваш много целенасочено, най-вече за да попаднеш сред местното население, за да се насладиш на спокойствието и да получиш възможността да се разходиш из чистите, тихи улички и да се докоснеш до автентичния немски делник. Или поне по-пълноценно, отколкото би се случило в Берлин, например. Защото Росток, колкото и по-малък да е от останалите полиси в страната, е доста голям град с развита индустрия, много движение, модерни магазини и много места за отдих и развлечение. Да речем, че е златната среда между двете крайности. 

Росток за мен винаги ще бъде един много сантиментален спомен, на първо място защото времето си там прекарах с един от любимите ми хора – приятелка, която от няколко години живее в  Германия и на която вече гледам като на местна. Поверих на нея дните си и само се наслаждавах на всяко едно нещо, което правихме, на всяко местенце, което не само видяхме, но и преживяхме заедно. 
Две са местата, на които в ролята си на (измислен) гид бих завела някой новопристигнал: централната пешеходна улица и „тайният“ плаж в покрайнините на града.

       - Ростокската Витошка, както аз я наричам, или Kröpeliner Straße, е точно това, което си представяте – голяма търговска улица, която започва пред висока часовникова кула и стига до огромен площад, на който се намират много от административните сгради. А магазините – от големи марки тип H&M, Bershka и Zara, през кафенета и ресторанти с храна от цял свят (там хапнахме невероятно-велико-божествено вкусни канадски путини), до типично немски вериги за декорация на дома, дрехи, бижута и най-важното – шоколад! Предполагам, че мястото изглежда чаровно по което и да е време на годината, но гарантирам за това, че периодът преди Коледа е прекрасно време за разходка. Явно при германците с пълна сила важи правилото, че непосредствено след Хелоуин започва Коледа – на 1 ноември всички декорации за Вси Свети бяха свалени от дървета, фасади на сгради и магазини, и бяха заменени с коледни дръвчета, лампички и манекени по витрините, облечени с коледни пуловери и весели шалчета. А да не говорим за прекрасния аромат, който се носеше от уличните сергийки за храна и напитки и от ресторантите. Искрено съжалявам, че не се почерпих с чашка горещ шоколад (за да подчертае, може би, вкуса на скандалното количество нетипични шоколадови бонбони, които лакомо награбих в един от магазините), но за сметка на това вкъщи си донесох други малки нещица, които ще ми останат за спомен. 

        - "Тайният плаж", както е измисленото импровизирано име на тази локация, е един от сигурно многото каменисти плажове на Балтийско море из Росток. Тихо, спокойно кътче без огромен наплив от хора (докато бяхме там, видяхме не повече от десетима души), от което, честно казано, не ми се тръгваше особено много. Може би защото от време на време се нуждая от точно този тип спокойствие. Искаше ми се да седна на камъните и просто да гледам великолепните нюанси на синьото, които нежно се докосваха на хоризонта онзи следобед. Това, смесено с шума от вълните и лекия вятър, който ме караше да се сгуша още повече в шалчето, са личната ми рецепта за перфектната почивка далеч от шума и суетата. Ако София се намираше близо до морето, бъдете сигурни, че щях да прекарвам огромна част от времето си именно там.

        А пък Балтийско море се оказа петото море, което съм виждала и докосвала! Ако не духаше  и не беше чаааак толкова студено, щях и крачката да топна, ама това май ще го оставим за някой друг път.

       Вече разбирам защо баща ми казваше, че много му харесват малките градчета в Германия: спокойни са, пълно е със зеленина, не изглежда някой да бърза страшно много нанякъде и си има всичко. Така беше както в Росток, така и във Варнемюнде – част от града на около 30 минути от центъра, една от най-големите туристически точки в Росток. Много магазинчета и заведения покрай канала, който се влива в Балтийско море; уютни кафенета и ресторанти с невероятна храна; типични стари къщички с чисти и поддържани фасади, които бихте видели в немските филми и бихте искали да посетите и в истинския живот; плажна ивица с великолепен ситен пясък; много корабчета, които правят обиколки с туристи; даже възможността да се качите а ферибот и след няколко часа да се озовете право в Швеция или Дания. Вандермюнде е прекрасно местенце, където да прекарате половин-един ден, ако сте в тази част на Германия! 

       Имах известни съмнения за това дали Берлин – огромният град, пълен с история и толкова много информация – няма да поразвали впечатлението ми от онази част от страната, която не е до толкова завладяна от туристи и чужденци, и това беше нещо сравнително ново за мен. Обикновено целите на пътуванията ми са столиците на различни държави. Много малко пъти съм имала възможността да се смея с местните. По темата ще направя два коментара: 1. подобни пътешествия са също толкова важни, приятни и интересни, колкото и посещенията на огромните световноизвестни градове, и би било прекрасно, ако ми се отдава възможност по-често да го правя; и 2. две красиви, но тотално различни едно от друго неща могат съвсем спокойно да си съжителстват. И това го доказа Берлин – този толкова полярен град, претърпял поражения и ликувал за победи, и който съвсем основателно хората имат за един от най-красивите и богати европейски градове. Но за това – в следващия пост!