Как да останем организирани - DIY Органайзер #BackToSchool

От известно време обмислям как да помогна сама на себе си през предстоящата учебна година, която ще бъде доста важна за мен - оценките ми влизат в дипломата, ще боря се за стипендия, ще работя по безброй проекти и евентуално ще се запиша в клуб по журналистика, най-сетне. И с всичките предмети, които изучавам, повечето от които на испански, ще се нуждая от малко помощ в организацията на дейностите и задълженията си. За това направих доста дълго проучване за най-добрия начин да направя всичко с най-малки усилия, по моя вкус и запомнящо се. Спрях се на опцията "Органайзер" вместо един милион разпръснати листчета по тетрадките. След това гледах стотици клипове в ютуб, четох постове в интернет, търсих планери по различни сайтове, но в крайна сметка не намерих нищо, което да пасва на вкуса и стила ми. За това решението - да си направя органайзер сама, с всичко, което ми е нужно, при това по джоба ми. 

Направих сравнително малка обиколка по магазините, просто защото необходимите неща са сравнимо лесни за намиране. Нужни ми бяха следните:

1. Малък размер папка. Моята е от Euroland за 1.50 лв. и е единственото място, където съм виждала този размер. 

2. Лепило.

3. Двойно залепващо тиксо. 

4. Самозалепваща се хартия - за около два лева от Джъмбо.

5. Washi tape - от Джъмбо, комплект от три - два лева; единично релефно - два лева. 

6. Картони с блясък - от Джъмбо, два-три лева.

7. Няколко листа с цветни картинки от Тъмблър.

8. Топ хартия - 100 листа от Джъмбо за около 3 лева.

Започвам с изрязване на снимките, които искам да разположа върху кориците на папката. (Мария каза да я спомена.) Гледам да са що-годе равни, но определено не ме бива особено. Избирам такива на любимите ми нека - море, цветя, с цитати и т.н. 

Тъй като на щампата от производителя не изглежда добре да подредя снимките, лепя бял лист с двойно залепващо на двете външни корици. Нареждам снимките както ми харесват и ги лепя с обикновено сухо лепило. Сигурна съм, че сте попадали на много клипове с този начин на декориране в ютуб, за това е малко безсмислено да ви обяснявам целия процес на работа. 

Важна стъпка е подвързването със самозалепващата се прозрачна хартия. За по-добър резултат можете да помолите някой за помощ и с линия леко да заравнявате и изкарвате въздухът отдолу. Така снимките ще се предпазят от евентуално мокрене и отлепване. Колкото до листата, които подреждам вътре - взимам един топ разграфена на редове хартия, продупчена точно за папка. Измервам колко голяма трябва да се според моя размер папка и с нож и линия я режа от трите страни. И воала. 

От тук нататък всичко е въпрос на малко креативност, време и желание. Декорирах страниците с Washi tape, начертах календар за месец Септември, направих цветни разделители от листа или картон, подвързан с хартия за тетрадки, залепих шарени листчета от Джъмбо с разни напомняния и задачки. В края на органайзера реших да направя отдел за ревюта на книги за училище, за да не използвам отделна тетрадка и всичко да е разпиляно. 

И общо взето е това. Чувствам се адски вдъхновена да пиша всички важни неща и да се занимавам с това нещо постоянно. Обожавам да драскам с цветни химикалки и да си лепя стикери и листчета. Надявам се така да бъде и пред цялата година. Защото е доста занимателно и перфектен начин да организирате дейностите си. 

VMA's & Фауст

Реших да напиша няколко думи през почивката между двете части на "Фауст". Чудя се дали това е крайно гениална книга, или аз съм твърде глупава, за да схвана детайлите. Е, имам още 250 страници време да обмисля кой от двата варианта ми допада повече и да изляза с него като извинение пред госпожата/господина по български тази година. "- Защо не си написала ревю на "Фауст", след като е в списъка ти от 50 книги за лятната ваканция? - Защото Гьоте е гениален и аз не заслужавам да пиша ревю за неговата книга". 

Сутринта за пръв път се опитах да направя бананови палачинки и въпреки нелицеприятния им вид (смазани, разхвърляни из чинията и натрошени, образно казано), след като ги полях с мед осъзнах, че са едно от най-вкусните неща, които съм яла. Та, не пиша това без причина. Докато ги ядях (обирах меда от ъгълчето на чинията) преглеждах списъка с идеи за постове за блога и осъзнах, че като цяло преобладават неща, свързани с началото на учебната година (съвети, органайзер, haul и т.н.). Чудех се дали да пусна няколко преди 15 септември. Като цяло плюсовете към това са повече от минусите, но още имам известни резерви към инициацията. За мен определено би било нещо доста интересно, имам какво да кажа по темата за училище като цяло и след две завършени години в езикова гимназия определено бих била полезна с някои съвети и подобни глупости. 

Предполагам, че и това ще обмисля през следващите 250 страници на "Фауст".

Както всяка година аз изпуснах VMA's, разбира се. Истината е, че дори не знаех, че вече е станало време за тях, докато не видях снимките на Тайлър Оукли и Андреа Ръсет с половината червен килим сутринта във фейсбук. В момента разглеждам моменти от шоуто и... като цяло не се е случило нищо интересно, а? Освен Майли и нейната награда, която Джеси взе. Доста мило от нейна страна да вземе бездомно момче с нея, тази година хората я одумаха, но в крайна сметка тя все още показва добрината си. 

Тейлър Суифт и Деми Ловато една до друга? И Ник Джонас зад тях? О, окей, аз все още помня как Деми обвини Суифт, че ѝ е отмъкнала приятелката, а също така, че и двете бяха гаджета на Джо Джонас. Неудобна ситуация. Неудобно селфи. Неудобно... 

О, окей, Бионсе. Както винаги, flawless. И Иги. Ето това вече е нещо. Радвам се как изникна от нищото тя, и за отрицателно време покори чартовете. Има нещо адски чаровно в нея. Кара ме да пея "Fancy" в девятката (Буквално, , who dayаз с едната слушалка, Мария с другата, и пеем "Who that, Who that"). 

Като цяло не съм доволна от някои от победителите, защото в сравнение с останалите... меееех, но... не съм впечатлена този път. 

Това бяха повече от десет минути. Фауст ме зове. Искам да видя дали ще умре. (В това има рима. )

Какво ново? Vol. 1 (Или защо майка ви не бива да си е вкъщи в работните дни)

Отговорът на горния въпрос е защото ще ви изведе на разходка, но по време на тази разходка сто процента ще попаднете на някой крайно интересен магазин, в който съвсем случайно ще изхарчите всичките си месечни пари или в случая - парите на майка ви. (Мамо, знам, че четеш това.)

Нещата, с които се сдобих днес не са много, но пък съм развълнувана за всяко едно от тях жестоко много! И сега ще кажа веднъж и без да повтарям надолу, че всички те са от магазин Lokah на ул. "Екзарх Йосиф". Не бях ходила в това магазинче от месеци, страшно много време, и днес докато с майка ми уж търсехме нещо за ремонта, аз съзрях малките ластичета за Loom гривнички, които в последно време са голям хит. На връщане, след като намерихме задължителните неща, влязохме. 

Комплектът за гривнички е главната причина за 30 изхарчени лева, за това започвам с тях. Цената му е около 10-12 лева и се състои от приставката (на снимката), пакет с много (много) разноцветни ластичета, една кукичка и пакетче със заключалки или там както се наричат. Отделно си взех пакет с черни и бели ластичета за два и петдесет, втора кукичка и отново пакетче със заключалки. Наистина. Гледам тези неща от седмици по страници във фейсбук и клипове в ютуб. После Мони ми прати една такава по пощата и си признавам, че видях от нея. Сега се радвам, че също си имам, даже вече направих две. Първата (по-светлата) е от части провал (може би защото скъсах едно ластиче и я започвах два пъти), но пак ще я запазя, изглежда сладичка. Втората със знака за безкрайност в цветовете на дъгата е по-сполучлива. Но предстои да правя още доста, ще задобрея. 

Още нещо, което търся от мноооого време - бижута със знака за вечност. Да, както виждате, падам си по него, харесва ми. Имаше всякакви цветови разновидности на гривничката, но избрах тази, защото това синьо е може би едно от най-красивите и най-най-любимото ми. Цената ѝ, ако не греша, беше 2.50 лв. А обеците майка ми ги намери и... нямаше как да не ги взема. Допълват странната ми мания по пръстени. И струваха пет. Както и един пръстен, който не взех, защото беше златен и също пет. Реших, че ще бъде твърде много. 

Ще стане ли банално ако кажа, че и къната търсех от много време? Може би най-много от всички. Не, и това е лъжа. Както и да е. Всички неща от тук ги искам от много време и днес (запомнете датата) е съдбовният ден. Та, за три лева се сдобих с една тубичка къна за рисуване по кожата, която върви с малка приставчица за по-лесно нанасяне. И сега най-сетне ще мога да си нарисувам целите ръце без да използвам маркер. Защото аз и това бях започнала да правя от отчаяние. Нямам никаква идея за колко пъти ще ми стигне тази тубичка, но колкото и да е - ей къде е метрото, ще си взема още една торба. Няма лошо. 

Пропускам баналната фраза (която важи най-много за този случай). Този Dream catcher просто викаше името ми от най-горната закачалка в магазина. Имаше разновидности на цветовете, най много, но си взех синьо, защото... "Какво е искал да каже авторът с това, че връвта е синя?" (Сигурна съм, че има хора, които ще разберат това. Отговорите са два: "Авторът е искал да каже, че синьото е цветът на невинността и ...." или "Скапаната-връв-е-просто-синя!!") Освен това е най-малкият от три размера, просто защото няма къде да побера по-голямо. Намерих му местенце точно над леглото си, на рафта с книги. Уникално красиво е, и пухкаво, и вече го обичам. Като споменах цената по-горе, взех го за три лева (?) - най-добрата ми покупка за целия ден. 

Нещо, което липсва на снимките, е една shamballa гривничка за мама, искаше такава от много отдавна, а днес в магазина имаше невероятна бяло-синя (ние обичаме синьото). За 5 лева.

Phrases I like

Защо името им е "Дедал"?

Искрено се колебая дали да направя този късен ъпдейт на душевното си състояние и основната причина да действам е факта, че сестра ми не може да понесе истериите ми сама. 

Току-що прочетох третата книга от поредицата "Лукс" - "Опал" и последиците не дойдоха късно. Много кратко казано - около десет минути се въргалях по земята, после пълзях по нея, запратих книгата по стената, после по другата стена, после по леглото, но по случайност падна зад леглото. Мъчих се да я вадя, после я хвърлих на другото легло и пак се пльоснах на земята. Още няколко минути нечленоразделни звуци, ядене на коса, преследване на сестра ми и ругатни по адрес на Блейк (Бъф) и тия от Дедал. Като за финал - известно време с моите хора в Goodreads и търсене на гифчета, които биха описали поне малко действията ми. Резултатът: 

(Признавам, тия дотук ги отмъкнах от едно от ревютата в сайта. Виновна.)

(Да, именно за това говоря.)

(Чувството прилича на това, след като прочетох "Предани", но тогава смъртта на Трис (съжалявам ако има някой, който все още не е прочел книгата но не заради спойлера, а защото си е погубил времето и не го е направил вече) беше необратим факт, а сега знам, че трябва да чакам цели три месеца, докато преведат книгата на български, а дори и да се изхитря и да си я поръчам на английски, пак ще чакам толкова, соу... Ще се моля за Кейти при Дедал и ще беснея като Деймън, ще ходя и ще удрям стените, вживявайки се в ролята, докато чакам. Вариант е преди това да разбия компютъра на преводача и да отмъкна готовите глави, но това е план за развиване. Ако има средства - има и резултат. Аз нямам средства, имам водопад от сълзи и много груби и забранени думички, които напират да излязат.)