 |
| Снимка: http://hstudies.tumblr.com |
5. Блогът изисква много, много време. Ако имате такъв със сигурност знаете, че написването на една публикация може да отнеме от 30 минути до няколко часа, особено когато е свързана с кратки проучвания и търсене на снимков и текстов материал, който да послужи като допълнение. Случвало ми се е да пиша едно ревю по осем часа, разпределени в няколко дни, за да мога на първо място да сбера мислите си, а след това и да намеря или направя подходящите снимки, които да придружат текста, музика, препратки, цитати... А след това визуализации, преработване, проверка за грешки... Безкрайно е!
Време изисква не само самата обработка на съдържанието, но и блогът като цяло, когато говорим за неговото израстване. Никога не съм си представяла, че ще стана една от най-известните блогърки само няколко месеца след като пусна кътчето си в експлоатация. Но и не мислех, че ще отнемат години, за да стигна до мястото, на което се намирам сега. А тепърва предстои толкова много път...
4. Всичко се базира на принципа "проба-грешка". Няма "правилно" и "грешно", що се отнася до персоналния блог, защото зад тези определения се крият различни признаци за всеки един от нас. Нещо може да е правилно за един, но грешно за друг, и обратното. Не става с копиране на чужди стилове. Когато започнеш блог, трябва да бъдеш готов да експериментираш, да виждаш как идеите ти се провалят и как други се задържат и бавно се превръщат в основата на порастващия ти сайт.
3. Проверка първи, втори, трети път и след това публикуване! Последните една-две години ми прави по-голямо внимание нивото на грамотност на хората от блогърското общество. В началото това не беше особено голям фактор - пръстите ми препускаха по клавиатурата, нямах търпение да приключа, да натисна оранжевия бутон и да видя поста си официално на основната страница. Но сега, връщайки се към старите си постове, не мога да се въздържа от извъртане на очи, когато видя ужасните правописни и граматични грешки, които съм допускала не от неграмотност, а от невнимание и липса на проверка на текста. Признавам, че се случва дори когато чета чужди текстове сега. Сигурна съм, че не е от незнание, но бих искала да виждам по-малко грешки и повече правилни пълни членове! Моля!
Обаче няма да си кривя душата - виновна съм в тази категория. Има случаи, в които не проверявам, а дори когато го правя дори по пет пъти ми се случва да изпускам очевидни грешки, понеже вече автоматично мога да възпроизведа съдържанието на публикацията и проверката става автоматична. Трябва да започна да отделям повече внимание и като цяло да се старая много повече за грамотността на съдържанието!
Обаче няма да си кривя душата - виновна съм в тази категория. Има случаи, в които не проверявам, а дори когато го правя дори по пет пъти ми се случва да изпускам очевидни грешки, понеже вече автоматично мога да възпроизведа съдържанието на публикацията и проверката става автоматична. Трябва да започна да отделям повече внимание и като цяло да се старая много повече за грамотността на съдържанието!
2. Комуникацията е ключова! Започнах да пиша през 2013, когато нямаше особено много пишещи за книги (основната ми тема по това време), заради което нямах възможност да се запозная с различни хора посредством платформата си. Но по-късно, когато се появиха други ентусиасти като мен, нещо все ме спираше да се представя и да започна разговор, дори да напиша коментар. От сегашната си позиция осъзнавам колко много ме е ограничил този срам. Разбира се, че имам приятели с блогове, с които си комуникирам изключително често, но все пак... "връзките" (или по-скоро познанствата в която и да е област) са ключови! Дори да не е директно, а през коментар, винаги е важно да се поддържа връзка, да се показва на пишещия, че работата му е оценена. Всички сме хора и имаме нужда да ни се припомня, че се справяме добре от време на време, нали? И не само това. Читателите просто трябва да разберат, че тяхното мнение е от значение и то би помогнало (би и зарадвало!) автора на блога.
1. Винаги ще има някой по-добър... но това не бива да се превръща в причина за отказ. Преди известно време (около момента, в който намалих активността си в блога, може би) започнаха да се появяват много блогъри, пишещи за книги. Струваше ми се, че всеки е решил да се впусне в този свят. Тогава започнах да виждам и първите признаци за намаляващ интерес в блога ми - статистиките започнаха да спадат. И това за момент ме демотивира. Никога не съм искала да бъда най-добрата или каквото и да е с "най-" отпред, но до този момент не бях подготвена да се срещна лице в лице с намаляващия интерес, породен от някой по-атрактивен от мен. Това беше поводът бързо да се науча, че статистиките не са от чак такова значение, особено когато не се занимаваш професионално с писане в блог. Както казах - винаги ще има някой по-добър. Въпросът е не да се състезаваш за първото място, а да предлагаш качествено съдържание в блога си, да даваш всичко от себе си и да не забравяш да се забавляваш. Животът е твърде кратък, за да приемаме такива неща твърде на сериозно.
И въпрос към вас, блогърите - кое е нещото, което на вас ви се иска да сте знаели при започването на собствен блог? Нека обменим опит и да помогнем на човек, който планира да създаде свой вбъдеще!
Здравей, Ева! Наистина чудесна публикация. 5 до болка почнати неща. Какво ми се искало да знам? Това за популярността. Понякога в главата ми идеята изглежда прекрасно, постът също става добър. Но накрая - разочерование, малко преглеждания. Друг път пиша нещо спонтанно и магия, много четено. Но пък това ме мотивира да продължавам и да се осъвършенствам в дадия вид публикация.
ОтговорИзтриванеТрудно е да имаш блог. Но пък е забавно и приятно!
Макар и висенето с часове в търсене на перфекните картинки...
Хубав ден!
:)
Привет! Напълно те разбирам, затова и реших да поставя тази точка на първо място. Проблемът идва от високите стартови очаквания, които всеки един от нас, пишещите, има в момента, в който създава блога си. Но, както ти казваш, тръпката е в това да правиш нещото, което ти харесва. И за мен лично това е достатъчна причина да продължавам.
ИзтриванеПоздрави!
Трудно е, съгласна съм с теб Ева. Аз самата водя блогове от доста години и губя адски много време в това начинание, но ми става толкова приятно като видя някъде препратка към мой блог. За съжаление поне в моята сфера наблюдавам едно известно отдръпване от блоговете, за сметка на фейсбук, където всичко е бързо, преходно и мимолетно.
ОтговорИзтриванеСтрува ми се, че напоследък която и даа е сфера търпи някакво (макар и незначително) отдръпване на читатели. Не мога да си го обясня. Но, както казах в един коментар по-горе, в крайна сметка не посещенията са важни, а удоволствието от писането и израдяването на лична позиция/каквото и да е съдържание. :)
ИзтриванеЗдравей :) Прочетох с интерес поста ти и всичко е напълно вярно и чудесно написано. Като се замисля май няма нещо конкретно , което съм искала да зная преди да започна , тъй като каквото и да знаех това нямаше да ме откаже от идеята ми. В крайна сметка приемам блога си като забавление и начин за разпускане , а не като работа, макар понякога границата да е тънка и това ,че трябва да завършиш някой пост или да напишеш ревю се превръща едва ли не в задължение. Разбира се много е гадно да имаш високи очаквания за нещо , например посещаемост на блога или последователи , а резултата да е плачевен , но в тези моменти си припомням ,че го правя за себе си и така или инъче обичам да чета и да си изразявам мнението независимо дали някой го чете ,или не.
ОтговорИзтриванеОще веднъж поздравления за всичко , което си написала :)
Здрасти, благодаря ти за милите думи!
ИзтриванеНамирам се в същата позиция като теб, аз също бъзприемам блога си като хоби и място, в което силно разграничавам приятното от наложителното по работа. Обаче е много лесно границите между двете да се размият, особено когато бъдат намесени издателсва (визирам конкретно книжното блогърство, понеже си го считам за много близко, пък все пак още до някаква степен съм участник в него). Някакъв вид задължение си е, което води до страх от разочарование (на читатели или хора, които са се доверили, за да пишеш за тяхната книга, например). Всичко си е до лично възприятие, това как всеки от нас приема задачата си и какво всъщност иска да постигне чрез писането в блог.
Поздрави! :)
Здравей, Ева!
ОтговорИзтриванеГовориш по тема, която от известно време се върти и в моята глава и с доста от нещата, които си написала съм съгласна. Смятам, че най-важното, преди всичко друго в тази, както и във всяка една област, е да правиш това, което правиш за лично удовлетворение и удоволствие. Не за някакви си облаги, показност или популярност. Защото тези неща, нямат толкова голямо значение, когато вечерта си легнеш и се усещаш неудовлетворен от живота.
Нещо, което ми се искаше да знам преди да започна да водя блог е, че не винаги отсреща ще ти върнат усмивката, която си им отправил. Че търпението е ключово и важно - за развитието на блога, за вдъхновението, за няколкото сполучливи снимки сред стотиците несполучливи такива. И въпреки негативните неща, защото и такива има, вече четири години съм щастлива, че имам моето си местенце и че се осмелих тогава да натисна онзи оранжев бутон.
Усмивки и прегръдки!
Здрасти, Гери!
ИзтриванеНапълно съм съгласна с теб! Всичко опира до удоволствие и забавление. Популярността е много второстепенен фактор, но пък е и задължителна част от очакванията в началото, заради което я включих в списъка.
Благодаря за споделения опит! Прегръщам те!
Напълно съм съгласна с всички точки, които си обхванала. При мен в началото беше просто от интерес да видя какво ще стане и изобщо не съм мислела, че ще го поддържам почти 2 години. Със сигурност с времето нещата стават по-добри, тъй като развитието колкото и незабележимо да изглежда го има. А с това и времето, което отделям за отделния пост се увеличава, защото не искам да казвам, че съм перфекционист, но поне за момента искам написаното да е задоволително.
ОтговорИзтриванеКомуникацията винаги е била от значение. На мен лично ми доставя удоволствие както да получавам коментари, така и да пиша, а и както ти си написала в точка 2 - за всеки е важно да разбере, че има някой, който е прочел поста му и е решил да отдели от времето си за коментар.
Много интересен пост и ще ми е интересно да прочета и още от този вид. Много ми харесва начинът, по който споделяш мнението си и разказваш. Със сигурност имаш едни от най-интересните постове за четене. :)
Наскоро създадох свой блог за ревюта на книги и все още експериментирам с него. Той трябваше да е малко кътче, в което да обсъждам свободно книги, които са ме впечатлили, но колкото повече труд влагам в него, толкова повече ми се иска да знам, че някой чува това, което имам да казвам, затова определено ще се възползвам от съвета ти за комуникацията.
ОтговорИзтриванеЗдрасти! Благодаря ти за коментара!
ИзтриванеЖелая ти страшно много успех с блога, който да бъде придружен от позитивни преживявания и много книжни дискусии с хора със същите интереси! Ще те следя!