Мотивация във време на рутина

Около месец след началото на академичната година всичко е една огромна бъркотия.

Странното е, че ми харесва. 

Вече може би знаете, че историята с обучението ми не започна по план, поради което се наложиха леки промени. Но това ми даде шанс да се изправя пред едно препятствие, с което трябваше да се справя без чужда помощ. Имах възможнсстта да видя себе си в друга светлина, което доведе както до разочарование, така и до гордост. Важно е развитието, нали така?

В момента съм доста щастлива. А вие как сте? Все по-често ми се случва да сънувам на испански. От време на време някои реплики в дневната ми реч идват по-бързо на каталунски, отколкото на испански или български. се случи така, че вече разбирам мъничко португалски, защото с един от колегите ми говорим едновременно на 4 различни езика. 

Явно знам по-малко, отколкото предполагах. И това се отнася за абсолютно всичко. Оказва се, че светът и знанието извън гимназията, е необятен. Кой би предположил?

Лекциите вървят добре. Поне тези, което са на разбираем за мен език. Ставам рано и, честно казано, обожавам рутината, в която се намирам. "Рутина" може би не е най-правилната дума за случая, понеже всеки ден се старая да има нещо интересно и ново. Но някак си, противно на очакванията, породени от чужди разкази, ми харесва да ставам, да отделям време на себе си, да уча докато ям закуска и след това да пътувам в метрото със  слушалки на макс в ушите. После - лекции, кафе (или сайдер в парка, кой знае?), шляене, много смях без основателна причина, отново метро, учене, предавания, безкрайни разговори с приятели, още време за мен, още сериали. Рутината не е страшна, стига да не ѝ позволите да се превърне в нещо, което пречи. Носи една доза спокойствие и удоволствие, особено когато се добавят нови стъпки. В което и да е отношение. Прекрасно е. Може би някой ден ще ви поговоря по-обстойно и за това.

Обичам да съм продуктивна, да уча, да се чувствам добре в кожата си. Оказа се, че студентсвото ми приляга повече, отколкото очаквах. Напоследък намирам вдъхновение и черпя мотивация от външни източници - конкретно няколко ютуб канала на студенти, които документират живота си, говорят за учене, мотивация, успехи и провали, начини да превъзмогнеш себе си... и ученически пособия. Няма да се лъжем - всички обичаме да гледаме haul клипчета. Не можете да ме заблудите. Всъщност този тип клипове напоследък предпочитам. Понякога просто ги пускам и дори не слушам - пиша домашни, превеждам, синтезирам презентации, а на фон любими лица говорят за неща, които вълнуват и мен. И ми е хубаво. Може би някои от вас ще разберат защо толкова много харесвам този тип клипове. Винаги след като гледам няколко от тях се чувствам готова да изпълня всичките си задачи и да бъда също толкова продуктивна и успяла, колкото и хората зад камерата. Същата история като тая със studyblr снимките на органайзери. Гледам ги и искам и моя да изглежда така. а дали се получава... Зависи кой оценява.

Понякога ми се ще да правех влогове или някакви рандъм клипове, защото мисля, че е страшно забавно да снимаш какво правиш и колко си отчаян, когато имаш да преведеш 100 страници книга, но имаш една седмица и половина време и не знаеш половината думи, заради което трябва да прочетеш половината речник от 1000 страници, но междувременно трябва да водиш собствен речник и реално преписваш първия и ученето вече не е забавно, а те кара да искаш да лежиш на земята на библиотеката и да ревеш, защото нищо не става така, както искаш, а не може да си позволиш да бъдеш провал. Надявам се да прочетохте това изречение с постепенно забързващо се темпо, защото аз така го написах и мисля, че добре представя чувството на отчаяние.

Впрочем, знаете ли какво много ме забавлява? Когато видя, че в общата поща на курса ми има писмо с домашно от някой преподавател, пратено в 2 часа през нощта. Цялата история с уни много започва да се приближава до стереотипите, които качват в меме страничките по фейсбук. Не казвам, че това допринася до голяма степен за незнайното ми щастие докато уча, ама го казвам.

Съмнявам се, че някой е стигнал до тази част на поста. Ако има такъв ентусиаст - благодаря ти! Но мисля да приключа, за да не се заболи главата от друго изречение с разбера на един параграф. Мерси, че прочете горното такова. Трудоемко е. Но ще задобрея, ако планът ми да пиша повече дейли постове се осъществи. Има място за подобрение, а в момента съм готова да си поиграя, за да постигна най-доброто възможно.