"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън - ревю

Първата книга, която прочетох през новата 2018-та година, се оказа безценно бижу в колекцията ми, което често ще препоръчвам на познати за в бъдеще. Съвременният (тийн) роман "Ще ти дам слънцето", 344 страници, е оригинален, написан раздвижено, с любопитни персонажи и много, много потенциал да се превърне във вашата нова любима книга също.
В основата на сюжета стоят двамата главни герои в книгата - близнаците Джуд и Ноа. Трудно е отношенията им да бъдат вкарани в някакви граници, тъй като пътя, който изминават до последната страница, е дълъг и подреден в глави по интересен начин - разказът от гледната точка на Ноа е съсредоточен върху миналото на двамата и се занимава по-скоро с неговата собствена история, в която е включена, разбира се, и причината, поради която в настоящето с близначката му не ги говорят. "Сега" пък е разказано от Джуд - по-общителната, по-смела и малко по-странна половина от цялото. Казано с други думи - очертават се две времеви линии, разказани от различни хора, които по време на целия разказ се опират една до друга, но се сливат за големия финал.

Изключително изненадана съм от разликите между двата централни образа. Често се случва в тийнеджърските романи много герои да бъдат описвани по един и същи начин, т.е. да липсва личностното развитие на всеки един от тях. Но тук това не е така - Джун и Ноа са най-големият пример, но не и единственият. Двамата са обединени от любовта си към изкуството, но все пак формата им да го изразят е напълно различна. Има потенциал да си приличат по характер (аз лично намерих някои допирни точки тук) и въпреки това са безкрайно различни в разбиранията си за света, желанията, начините да постигнат целите си и най-вече в подхода към хората около тях.
Второстепенните герои са тези, които доизграждат историята и ѝ вдъхват живот. Оскар и Браян са чудесни. Личният ми фаворит е Браян, защото именно моментите с него според собствените ми критерии бяха едни от най-интересните. Химията между него и Ноа не може да бъде отречена. Хареса ми развитието ѝ и това, че ѝ беше отделено достатъчно време. Тук идва различие с отношенията между Джуд и Оскар - те ми се сториха малко по-прибързани и необмислени от страна на авторката. Щеше ми се да има една идея повече дълбочина и причинно-следствена връзка.
Най-странно в цялата картинка стоеше Гилермо, но това, разбира се, може да бъде обяснено с напредването на книгата - елемент, от който ще избягам сега, за да не разваля удоволствието от четенето на тези от вас, възнамеряващи да прочетат романа. Споменавам този персонаж целенасочено - в началото на романа, когато той се появи, много дълго време четях и пишех с молив въпросителни до репликите му, защото си мислех, че преводът им е лош. Отне ми известно време да свържа две и две и да се сетя, че той е испаноговорящ и всъщност преводът отразява недобрия му английски. Това ме води към следващото нещо, което бих искала да коментирам - превода на "Ще ти дам слънцето". Хареса ми! В последно време съм станала малко по-капризна, що се отнася до преводи, но този ми хареса, защото на повечето места успях да схвана играта на думи въпреки езика. Мисълта вървеше гладко и логично, в това отношение нямах проблеми. Въпреки това би ми се искало някой ден да прочета и оригинала, защото си мисля, че така някои моменти биха били по-въздействащи. 

Препоръчвам ли "Ще ти дам слънцето"? Определено! Причините: увлекателна е и това я прави бърза за четене; героите са чудесни и е лесно да им симпатизираш. Темата за семейството и връзките с хората е една от главните, а с нея тази за изкуството, тръпката и прошката. На първо място обаче това е история за безрезервната любов не само между двама влюбени, а между брат и сестра, които трябва да преоткрият пътя един към друг.

“Meeting your soul mate is like walking into a house you've been in before - you will recognize the furniture, the pictures on the wall, the books on the shelves, the contents of drawers: You could find your way around in the dark if you had to.”