Със заглавията изкарах късмет, макар и няколко от тях да бяха абсолютно онче-бонче на място в книжарницата - влязох, грабнах ги и си излязох, вдъхновена само и единствено от корицата им (никой не може да ме накара да повярвам, че не се влияе от визуалната презентация). Някои от другите пък с нетърпение чаках в Сторител. Силно се въздържам от това да пиша суперлативи за платформата, за да не заприличат публикациите ми на реклами, каквито не са, но и не мога да си мълча напълно, защото през последните месеци се превърна във верен другар и основен източник на литертура за забавление за моментите, когато нямам физическата възможност да седна и да се съсредоточа достатъчно.
И преди да съм се отнесла дори повече - нека ви разкажа накратко за осемте заглавия, с които се срещнах през изминалия месец:
1. "Тайните убежища" от Жером Лубри - 5/5
Ако човек прочете антотацията на задната корица, ще си помисли, че става въпрос за сравнително предвидима и позната история - внучка заминава за отдалечен остров, за да разчисти къщата на починалата си баба. Някъде сред нещата ѝ открива я някоя вещ, я някой документ, който я праща на приключение да открие истината за семейството си, докато останалите жители на острова - до един чудати личности - затрудняват пътя ѝ към разплитането на мистерията.
Да, ама не. Каквото и да кажа от този момент нататък ще бъде счетено като твърде много издаване на информация, затова ще се огранича до следното: нали знаете онези картинки, които изобразяват, например, великолепен дворец на повърхността на земята, а под тази повърхност - десет пъти повече разкош? Нещо такова се получава с "Тайните убежища". Анотацията се ограничава до една малка част от сюжета, след която се отприщва много сериозен психологически мотив, който кара героите, барабар с читателя, да се чудят къде е границата между измислицата и реалността.
Романът е много визуално натоварен - аз съм от читателите, които не могат да си представят лесно картини, докато четат, и се съсредоточават върху думите в главата си. Тук обаче много пъти се хванах как забавям темпото и активно се опитвам да обрисувам описаното, а това допринесе неверятно много за силното чувство на изненада, което сюжетните обрати провокират неведнъж.
2. Before the Coffee Gets Cold от Toshikazu Kawaguchi - 4.5/5
Действието на четирите свързани помежду си разказа в Before the Coffee Gets Cold се развива в малко кафене, известно с това, че ако седнат на определен стол, посетителите му могат да се върнат назад във времето, стига да спазят няколко на пръв поглед прости условия. Едно от тях е, че трябва да се върнат към настоящето, преди чашката им кафе да изстине.
Преобладават тъгата и усещането за безсилие, но това е сякаш естествено за сюжетите, свързани с пътуване във времето. А тук допълнително едно от условията е, че каквото и да правиш в миналото, сегашното не може да бъде променено. И така, читателят остава с въпроса кого и защо би посетил, ако се случи да заеме магическото място, като знае, че каквото и да каже, съдбата ще намери начин и животът ще си продължи, сякаш нищо не е било.
Дори и да не са зададени директно, няма как да не се замислиш върху някои екзистенциални въпроси, представени тук сяка като в театрална пиеса. За това чувство допринасят единственото място на развитие на действието и ограниченият брой герои. Кого би посетил, ако имаш възможността да се върнеш назад във времето? Защо изобщо би го направил, като знаеш, че нямаш силите да промениш нищо? В продължение на цялата книга се питах какво толкова могат да спечелят героите, погълнати от собствените си терзания и проблеми. Един от възможните отговори е поднесен съвсем накрая и, ако трябва да бъда честна, ме задоволява напълно - пътуването има силата да промени мисленето на човека. Не можем да променим миналото, но винаги можем да поемем настоящето в ръце и да поправим поне донякъде допуснатите грешки.
3. "Мравин и планетата Гора" от Великан Василева - 3.5/5
За тази сладурска малка книжка имам да кажа няколко конкретни неща, без да се впускам в спора, който породи с издаването си. Първото е, че на страха очите за големи - хората бързат да реагират остро на всичко, което не е напълно обществено прието, и не е нужно изобщо да казвам, че това е сериозен обществен проблем, нуждаещ се от доста внимание. Второто - има нещо супер wholesome в историйката, а илюстрациите я допълват повече от прелестно - те са най-хубавата част! Оценката ми за цялостното оформление е висока, оценявам специалния подбор на шрифта. И трето - едната ми забележка е към редакцията - на много места срещнах грешки в текста, които ме подразниха изключително много. Надявам се редакцията да бъде приоритет при следващото печатане!
4. "Жестокият принц" от Холи Блек - 3/5
Многократно съм споделяла, че фентъзито не е моят жанр. Преди време, в гимназиалните ми години, когато се водех по-стриктно по списъците с нови и популярни книги, често посягах към него, за да съм актуална и да мога да се включа в дискусиите с връстниците ми. По някое време обаче си дадох сметка, че фантастични създания, пресилено силни героини, кървави битки и светове, ситуирани някъде в средновековна Великобритания (това сигурно е продиктувано от филмовите адаптации на фентъзи поредиците), не са елементи от истории, които ми доставят удоволствие. От тогава до сега съм прочела много малко и една от тях е "Жестокият принц" - при това само за да ми напомни да не си правя експерименти повече, защото няма смисъл да се изказвам не ласкаво за романи, които не са лоши, но не са по моя вкус.
В началото тук видях потенциал, но бързо се прокрадна чувство на разочарование, когато главната героиня се затвърди като преувечилено досадна и bad girl wannabe, осъзнах, че елфите (или феите? Съжалявам, наистина не ме бива в това) няма да се махнат, а любовната драма придобива нюанси, които не съответстват на моите желания. Твърде много клишета, известна доза предвидимост и липса на желание да прочета следващата част - все неща, за които искрено съжалявам. Искам да се подам на всеобщата истерия покрай подобни заглавия, наистина искам. Но все пак ще се върна към доказаните любимци.
5. "Разбити сърца" от Колийн Хувър - 3/5
В почитателските редици на Колийн Хувър изпъкват любителите на по-драматичните истории - дори на онези, които често граничат с т.нар. "токсични" сюжети. И макар и в "Разбити сърца" да не се отдалечава от обичайното, много неща не оправдават очакванията. Естествено, предпочитам да отдам това на личното си предпочитание. По-негативното ми мнение към този роман обяснявам с факта, че никак не съм фен на истории, в които основен елемент е затворът - особено когато някой от главните герои влиза в ролята на престъпник. Не мога да го обясня, просто ми създава едно неприятно чувство и провокира дори доза отвращение. А когато освен престъпник е и неприятен сам по себе си, елементите, които ми носят удоволствие, намаляват драстично. Затова слагам "Разбити сърца" в групата с разочарования за февруари.
6. "Игра на омраза" от Сали Торн - 4.5/5
До скоро изобщо не знаех, че книгата е преведена на български - изслушах я на английски и останах очарована от остроумния хумор на прекрасните герои, лекотата, с която събитие след събитие помежду им се формира симпатична връзка и, естествено, вниманието към детайла, с който авторката подхожда към всичко това. Чик-лит, ама от ония, дето те карат да се кискаш тайничко и дори понякога да се мразиш, че нещо толкова сладникаво ти харесва. За съжаление не мисля, че е една от онези истории, които ще останат дълго в читателската памет. Откакто я прочетох мина около месец, но, честно, не си спомням много подробности, силното общо чувство на удоволствие е по-ясно.
Плюс за "Игра на омраза" е, че ще излиза филм! Все още не е известна датата на премиерата, но продукцията набира фенове с инстаграм профил, където чат-пат се качват снимки. А Луси Хейл и Остин Стоуел, да не си кривим душата, са перфектните Луси и Джошуа! Ах, нетърпение, нетърпение!
7. "Невинни лъжи" от Джейн Ан Кренц - 2.5/5
Трябва да си призная - избрах книгата на случаен принцип от библиотеката на Сторител в момент, когато нямах нищо друго за слушане, и затова нямах абсолютно никакви очаквания нито за стила на писане, нито за историята, нито за нищо. След прочита мнението ми попадна някъде по средата на скалата - тъй като това е втората книга от поредица (въпреки че може да се чете напълно независимо), сякаш нещо от света, в който се развива, остана недоизяснено и не ми беше напълно комфортно да чета. Усещаше се липса. Това, заедно с факта, че главната героиня ми се стори неприятна и разпиляна, допринесе към общото разочарование от романа. Макар че елементът на загадка ми хареса - не ми пукаше за развръзката, но все пак ме накара да повдигна вежда. С две думи - оставам напълно безразлична.
8. "Последните момичета" от Райли Сейгър - 5/5
Фаворитът на месец март е това съкровище. Трилър с малко хорър, тайни и обрати - това е историята, която мечтаех да напиша в годините, когато все още отделях твърде много време за съчиняванне на фенфикшъни. Съвсем сериозно - в черновите ми все още има един започнат, в който група приятели отиват на ваканция в горска хижа по повод рождения ден на едно от момичетата и се превръщат в мишена на убиец - а именно тази идея е в сърцето на "Последните момичета".
Нека да бъда искрена - нямаше да дам максимална оценка на романа, ако не беше финалът. От началото до края правих теории, опитвах се да разбера какво и защо се случва на въпросните "последни момичета" (единствените оцелели след опити за убийство), но развръзката е единственият сценарий, който вече не бях разиграла във въображението си. Фен съм и на похвата, избран от автора - да редува моменти от миналото и настоящето, позволявайки на читателя сам да се опита да навърже парченцата от пъзела и да се опита да разреши случая. А освен това, на моменти дори да се постави на мястото както на жертвите, така и на потенциалния извършител на убийствата. Така че, ако трябва да категоризирам книгата с няколко думи, то те биха били: неочаквана, увличаща, вълнуваща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар