Няма какво да се лъжем: книжарниците са пълни с романи за Втората световна война, което прави изборът на правилната история изключително труден. Сред всички сюжети за благородни немски войници, бягства, репресии, за ужасите на войната, за зверствата и издевателствата на хитлеристите и за концентрационните лагери, читателите може би изгубят усет за оригинални и съдържателни сюжети.
„Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз е издадена през вече далечната 2008 година и пренася читателя в годината след края на ВВС на смътно познатия остров Гърнзи. По време на германската окупация група местни жители създават читателския си клуб с километрично име като прикритие за „нелегалните“ си дейности: чат-пат скриват някое прасенце от германците, излизат след вечерния час, представят се за хора, които не са... В крайна сметка всеки един от тях по един или друг начин се влюбва в литературата и тази странна смесица от интерес и желание за спасение привлича вниманието на писателка от Лондон - Джулиет Аштън. Тя се залавя със задачата да напише книга за историята на острова, а през кореспонденцията си с членовете на клуба се влюбва и в тях, и в далечното, студено местенце между Великобритания и Франция.
Нека ви кажа 10 неща, с които изпъква сред всички останали книги за Войната.
1. „Клубът“ е епистоларен роман: съставен е изцяло от писма, които персонажите си разменят. Този похват може би отнема от принципа „покажи, а не казвай“, който обичаме да търсим, но пък за сметка на това прави посланията много по-лични, защото ги представя през призмата на самите разказвачи. Историческият контекст и всички събития покрай войната са разказани от очевидци и заради това не се давят нито в прекомерен драматизъм, нито пък са необичайно смекчени.
Плюс е и за изграждането на образите - един герой обрисува друг, трети добавя детайл и така създават портрет на човек, който може и да не съответства на реалността заради субективната нотка в разнородните мнения, но пък изглежда автентичен, достоверен, жив.
2. По-голямата част от действието се развива на остров Гърнзи, но не липсва и описание на опустошения следвоенен Лондон. Джулиет, главната героиня, е писателка от големия град, която през военните години публикува творби в опит да запечата във времето малкото ежедневно щастие, докато собственият й дом тъне в руини.
3. Членовете на Клуба и всички хора покрай тях са колоритни личности. Ако човек не чете внимателно текста и не следи авторите и адресатите на писмата, напълно възможно е да се пообърка леко. Но е малко вероятно. Всеки един персонаж блести с индивидуалните си характеристики и особености на речта. Тонът на писмата им, начинът, по който се изразяват и представят останалите, лирическите им отклонения и всички елементи, свързано с езика, създават неповторим портрет.
4. Покрай проучванията на Джулиет са споделени и много факти от всякакво естество за острова - любопитен елемент за хората, които биха желали да получат и практически знания за непознато място.
5. Няма го напрежението, което обикновено съпътства историите за ВСВ. Това може би се дължи на факта, че книгата се развива след официалния край на военния конфликт. Може пък да е защото самите герои в нито един момент не изпадат в дълбоко униние и не говорят за събитията в миналото (колкото и трагични да са те не само в световен, но и в личен план) като за края на света. През цялото време се хвърля светлина върху надеждата: след всяко зло ще последва нещичко добро. Набляга се по-скоро на хумора.
6. Нишката на любовната история не е водеща за сюжета. Има я, загатва се многократно, но със сигурност е второстепенна спрямо други (доста по-интересни) линии в историята.
6. Нишката на любовната история не е водеща за сюжета. Има я, загатва се многократно, но със сигурност е второстепенна спрямо други (доста по-интересни) линии в историята.
7. Книгата е налична в аудио формат И по нея е направен чудесен филм, който можете да намерите в Нетфликс!
“Това е, което обичам в четенето: едно мъничко нещо ще ви заинтересува в книгата, а това мъничко ще ви отведе до друга книга, а друго малко там ще ви отведе към трета книга. Той е геометрично прогресивен – всичко без видим край и по никаква друга причина освен чисто удоволствие.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар