Ви Кийланд е сред любимите ми авторки и това вече е абсолютно затвърдено. Не ме интересува кой какво ми казва и с кого я сравнява - нейните романтични истории са всичко, което искам за свободното си време, когато имам нужда от нещо вълнуващо, комедийно и драматично в едно.
Вече съм ви говорила за друг роман на авторката и днес няма да изпадам в твърде много обяснения за „Шефът“, защото до голяма степен мнението и елементите, които потенциално бих коментирала, съвпадат. Тук въображението на Ви Кийланд праща читателите на „бойното поле“ между Чейс и Рийс - шеф и подчинена, които се запознават случайно в нощен бар, докато са на среща с други хора. Макар и непознати, двамата си съчиняват трогателна история за предишно приятелство и незабравими преживявания за пред придружителите си, но това остава единствената им среща за следващите няколко месеца. Тогава съдбата ги среща отново.
Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята.
Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята.
В „Шефът“ май няма толкова скрити послания (поне не такива, които аз да съм забелязала на първото четене/слушане), но и директно представените ситуации са добър материал за размисъл. В персонажите си Ви Кийланд винаги влага повече от типичния автор на любовни романи. Макар и написани по калъп и до известна степен предвидими в постъпките си, всеки един от тях е поставен в центъра на житейска дилема.
Чейс и Рийс са жертви на миналото по много близък, но и страшно различен начин. Чейс е някъде по средата на пътя към преживяването на трагичната загуба на годеницата си, а Рийс се опитва да извлече най-много позитиви след инцидент с крадци, заради които брат й губи слуха си. Белезите от ужасните събития стоят по различен начин върху двамата. Той сякаш най-сетне е прескочил трапа и продължава живота си, макар и на заден фон да следи все още течащото разследване по убийството на любимата му. Тя пък адаптира новите си привички към ежедневието - проверява религиозно дома си всеки път, когато влезе, защото я е страх, че отново ще завари непознати злосторници.
Нещо, което оценявам високо в персонажите на Ви Кийланд, е способността им да разбират концепцията за „лично пространство“. Един от най-противните елементи в любовните романи обикновено е натрапчивостта я на единия, я на другия герой. Знаете: когато е време за малка почивка, за да не станат нещата по-зле, все някой решава да продължи да натиска, да се навира и да тормози уж с добри намерения, но винаги предизвиква повече зло, отколкото добро.
Огромната разлика тук е, че до голяма степен цари уважение. Раните на Рийс и Чейс ги тласкат към състояния, в които се нуждаят от усамотение и време за размисъл. Рязката промяна в отношенията, провокирана от това, наранява на пръв поглед другия. И е логично - няма как да останеш равнодушен към внезапно отблъскване от човека, към когото таиш силни чувства. Няма как също и да го оставиш да си отиде без дори да се опиташ да поправиш нещата. Когато обаче веднъж, два пъти срещнеш липса на емоции и нежелание за сътрудничество, е редно да оставиш всичко и да дадеш въздух на този срещу теб. Това правят Чейс и Рийс. Макар и наранени от отношението на другия, и двамата правят крачка назад. Не си отиват напълно, продължават да наблюдават, но не прекрачват границата на допустимото в новото "нормално" на отношенията си.
Но както вече казах - структурата на историята е по калъп. Едва ли може да изненада с нещо, като изключим елементите от личните истории и обратите, които потенциално може да се случат от тяхното разкритие. Препоръката ми, когато става въпрос за такива романи, е да не се прекалява. Недейте да се впускате в четене само на този жанр постоянно и определено не правете грешката да прочетете цялото достъпно творчество на един автор на едно сядане. Гаранция, че ще ви писне и издразни. За мен правилната формула е едно заглавие на всеки един-два месеца, за да си дадете шанс да позабравите предишните (твърде подобни) истории.
Огромната разлика тук е, че до голяма степен цари уважение. Раните на Рийс и Чейс ги тласкат към състояния, в които се нуждаят от усамотение и време за размисъл. Рязката промяна в отношенията, провокирана от това, наранява на пръв поглед другия. И е логично - няма как да останеш равнодушен към внезапно отблъскване от човека, към когото таиш силни чувства. Няма как също и да го оставиш да си отиде без дори да се опиташ да поправиш нещата. Когато обаче веднъж, два пъти срещнеш липса на емоции и нежелание за сътрудничество, е редно да оставиш всичко и да дадеш въздух на този срещу теб. Това правят Чейс и Рийс. Макар и наранени от отношението на другия, и двамата правят крачка назад. Не си отиват напълно, продължават да наблюдават, но не прекрачват границата на допустимото в новото "нормално" на отношенията си.
Но както вече казах - структурата на историята е по калъп. Едва ли може да изненада с нещо, като изключим елементите от личните истории и обратите, които потенциално може да се случат от тяхното разкритие. Препоръката ми, когато става въпрос за такива романи, е да не се прекалява. Недейте да се впускате в четене само на този жанр постоянно и определено не правете грешката да прочетете цялото достъпно творчество на един автор на едно сядане. Гаранция, че ще ви писне и издразни. За мен правилната формула е едно заглавие на всеки един-два месеца, за да си дадете шанс да позабравите предишните (твърде подобни) истории.
И ако трябва да събера същността на „Шефът“ само в няколко изречения, ще започна с това, че и в този роман на преден план стоят персонажите и отношенията им. Второстепенните герои не са нито толкова интересни, нито кой знае колко важни, макар и на моменти да играят близка до ключова роля. Би се харесал на феновете на офис романсите на работното място с герои шеф-подчинена. Други класически сюжетни елементи, които могат да ви се сторят интересни: friends to lovers, fake friendship, fake dating с цел ревност. Ако сте фенове на Ви Кийланд и все още не сте прочели книгата, вървете да поправите тази грешка! Аудиокнига с чудесен прочит на Петя Арнаудова е налична и в Сторител, ако си падате по този формат.
Прочетете още ревюта на "Шефът" тук: Book mouse
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden
Няма коментари:
Публикуване на коментар