Ви Кийланд е сред любимите ми авторки и това вече е абсолютно затвърдено. Не ме интересува кой какво ми казва и с кого я сравнява - нейните романтични истории са всичко, което искам за свободното си време, когато имам нужда от нещо вълнуващо, комедийно и драматично в едно.
Вече съм ви говорила за друг роман на авторката и днес няма да изпадам в твърде много обяснения за „Шефът“, защото до голяма степен мнението и елементите, които потенциално бих коментирала, съвпадат. Тук въображението на Ви Кийланд праща читателите на „бойното поле“ между Чейс и Рийс - шеф и подчинена, които се запознават случайно в нощен бар, докато са на среща с други хора. Макар и непознати, двамата си съчиняват трогателна история за предишно приятелство и незабравими преживявания за пред придружителите си, но това остава единствената им среща за следващите няколко месеца. Тогава съдбата ги среща отново.
Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята.
Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята.
