Лятото ми е сезонът за четене на всякакви романтични романи. Като се започне от тийнейджърски любовни историйки с щастлив край, та чак до ония романи, които се правиш, че не виждаш на рафтовете, тъй като даже кориците им предизвикват смут. Затова оттогава насам (от около половин година) събирам най-интересните и вълнуващи заглавия, за да направя един финален списък, който през лятото на 2022 година може да ви служи като пътеводител из най-близката книжарница!
Възможно е да прибързвам, като споделям списъка си в средата на зимата, но тайната ми цел е една: вие също да споделите с мен любимите си романтични заглавия, за да може взаимно да си помогнем и да се подготвим за следващия летен сезон!
„Егоцентрик“ от Ви Кийланд
За „Егоцентрик“ споделих подробно мнение през лятото, когато свърших с книгата (него можете да прочетете, като кликнете
тук), но ще се опитам да обобщя защо романът заслужава място в този списък: историята не е написана, за да се вземе твърде сериозно. Заради това е перфектна за горещия сезон, когато ти се четат леки и ненатоварващи истории тип романтична комедия. Героите са земни, забавни и реалистични и носят послания с отражение и в истинския живот.
„Красива грешка" от Ви Кийланд
Лека-полека Ви Кийланд се изкачва към челната позиция в списъка ми с любими автори на романтична литература, защото всяка следваща нейна книга, която ми попадне, потвърждава първоначалните ми впечатления: героите ѝ са много земни, забавни, а връзките помежду им не са токсични; няма ненужна драма или просто драма в прекомерени количества; историите ѝ, макар и подходящи за читатели над 16 години, са написани с вкус.
„Красива грешка“ се вписва в гореспоменатите рамки и до някаква степен напомня на „Егоцентрик“, но най-вече в това, че героите ѝ подхождат с голямо разбиране един към друг и се открояват с достатъчно зрелост, че да превръщат драматичните си моменти в края на света. Героите са Рейчъл и Кейн. Първата им сериозна среща извън бара, където тя му вдига скандал за нещо, което не е извършил, се случва в университетска аула - там той е професор, а тя - новата му асистентка. Романсът им граничи със „забранена любов“. Ненадейно открехва вратичките към вътрешния свят на двамата герои. Както е присъщо на романите в жанра, Рейчъл се опитва да се забрави веднъж и завинаги спомените от нещастното си детство, а пък Кейн отново и отново си припомня за малкото момиченце, чиито откровения някога е слушал в изповедалнята на неговата църква.
Ако питате мен, обратът в сюжета е повече от очевиден, но дори знаейки какво ще се случи, пак е повече от приятно да четеш романтичен роман, написан по толкова лек и простоват начин, без да ти навира твърде много трагедия и сълзливи моменти в очите.
„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс Изд. Ибис имат перфектната селекция от feel good любовни романи, които хем се докосват до нашумели социални теми, хем се стараят да не потъват твърде надълбоко в разискването им, като за целта боравят с огромна доза безобиден хумор и представят симпатични персонажи. Главните герои в „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ са Теа и Гавин - женена двойка на прага на развод. За да спаси връзката си от тотален разпад, Гавин е посветен от съотборниците си в таен читателски клуб, чиято главна цел е разбирането на женското поведение посредством класически розови романи. Заимствайки от тях реплики и поведенчески модели, бейсболният играч се захваща да разреши всички неразбирателства между себе си и майката на децата си и, разбира се, да се опита да угоди на неизказаните ѝ желания.
Ако трябва да бъда напълно откровена, в романа има някои неща, които отчитам като негативи. Имайки предвид, че се набляга особено много на феминизма и адекватното отношение към жените, самите женски образи не са представени кой знае колко ласкаво. Докъде оправдавам това с факта, че не е нужно да са перфектни, че да заслужават симпатии, докъде с това, че именно негативните им черти стоят в основата на интригата и без тях тя не би съществувала. Сигурна съм само, че има и по-добри начини да бъдат представени. Не бива цялата вина за разрива в отношенията на героите да пада върху плещите на мъжа, когато жената е също толкова виновна (но пък е разглеждана като жертва), ако не дори повече.
И все пак - не е трудно да изпиташ симпатия към тях. Ситуациите, в които попадат, са комични, но и не по-малко поучителни, защото са взети от реалния живот. Още един плюс е, че книгата е част от тетралогия - ако харесате нея, ще имате още цели три, с които да задоволите читателската си жажда. Както е присъщо на поредиците в този жанр - всяка от следващите има други главни герои.
„Дъблин стрийт“ от Саманта Йънг
В „Дъблин Стрийт“ авторката запознава читателите си с Джослин и Брейдън. Минали са години, откакто Джослин е напуснала Щатите след трагичен инцидент, в който загива цялото й семейство. И докато търси нова квартира в Шотландия, попада на Ели, новата си съквартирантка и сестра на привлекателния Брейдън Кармайкъл. Уговорената между двама им връзка с привилегии, но задължително без чувства, скоро започва да представлява огромен проблем и за двете страни, а изходът от ситуацията става все по-далечен с всяка следваща среща.
Българското издание на „Дъблин стрийт“ излиза на пазара през вече далечната 2014 година и може би това е причината отзиви за нея да не се срещат особено често в интернет пространството. Да, обаче първият роман от поредицата на авторката не отстъпва по нищо на една огромна част от нашумелите по-нови любовни романи. Отново в рамките на класическия любовен роман „Дъблин стрийт“ ни среща с персонажи с нелеко минало, поставени пред задачата да загърбят демоните си в името на бъдещето си. Характерите и постъпките им чест балансират едва-едва между допустимото и пълната глупост, дори дават твърде много поводи на читателя да не ги хареса.
В този момент на помощ идват второстепенните персонажи, за да обогатят, развеселят и придадат дори повече нюанси на драмата между страниците. „Дъблин стрийт“ е за читателите сред вас, които обичат драма във всяко едно отношение и търсят четиво, което да провокира съпричастност към бедите на героите - а те не са никак малко. Част е от голяма поредица, та почнете ли да четете, скоро няма да видите изхода от разноцветния свят на Саманта Йънг.
„С вкус на прясна лимонада“ от Мамен Санчес
Има нещо в романите на Мамен Санчес, което ме привлича страхотно много. Не знам дали са просто героите, събитията или разпознаваемия й стил, който на български е предаден доста добре от преводачката Ивинела Самуилова. Което и да е, кара ме да се връщам отново и отново към авторката и досега не ме е подвело.
Избрах да ви разкажа за „С вкус на прясна лимонада“, защото тя представя история, много близка на друга доста популярна - „Скандалният живот на Евелин Хюго“. В ръцете на журналистката Клара Кобиан е поверена задачата да интервюира и да пише за мистериозния живот на дама от висшето общество, покрай която витаят всевъзможни хипотези и слухове. Мостът между Клара и тази дама, Грета Бувиер, е бивш преподавател и любовник на журналистката - Габриел Инестроса. И така, сюжетът преплита две основни линии и заплита читателя в битието на две много различни дами по пътя им на израстване и преоткриване.
„С вкус на прясна лимонада“ е заплетена, но не толкова тежка и емоционално натоварена, колкото „Скандалният живот на Евелин Хюго“, и приликите между двата романа са много по-малко от различията. Та, ако харесвате единия, няма да сгрешите, ако прочетете и другия!
„Споделеният апартамент“ от Бет О'Лиъри
Cuteness overload.
Неотдавна посветих цял пост на любовта си към „Споделеният апартамент“ и оттогава мнението ми и грам не се е променило. Романът попада в онази жанрова пролука между чик-лита и комедията и комбинира характерните черти, за да се получи весела, лековата, свежа, романтична, но и социално натоварена история, в която читателят лесно може да се види като главно действащо лице.
Е, може да се каже, че е и лееееко идеализирана, но защо пък да не вярваме, че и в истинския живот съществуват образи като Леон - мъже с подобна емоционалност, милосърдие и сговорчивост. Романтични, забавни, отдадени на професията и личния си живот, постояни, принципни... схванахте. Просто на всеки от нас му се мечтае да има един „Леон“ под каквато и да е форма в близост.
За да не повтарям всичко, което вече така и така съм разказала за „Споделения апартамент“, оставям
тук линк към цялото ревю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар