Неделна идилия

(09.01.2022 г.)

    Много често ми се случва да искам да напиша нещо, но да нямам една-единствена конкретна тема. Понякога просто ми се споделя, особено когато ми се удаде възможност да забавя лекичко темпото и да оценя нещата, които ми се случват или са ми се случили. 

    Преди няколко дни например започнах да гледам Outlander, който ми беше най-любимият сериал, когато излезе първият сезон (и тъкмо започваха с превода на поредицата). Помня как чаках новите епизоди, след това за нула време изчетох и първата книга. Не помня защо го оставих, но сега съм щастлива, че се убедих да си го пусна от първи сезон. Очаква ме бая гледане и на моменти се чудя дали отново няма да се обезкуража, имайки предвид дължината и на сезоните, и на самите епизоди. Засега няма такива изгледи. Единственият ми проблем е, че ми е много трудно да избера между това да седна да гледам епизодите или да почета нещо. (Фактът, че за 4 дни съм на втори сезон, може да ви посочи кой избор обикновено преобладава.) (И бележка от неделята седмица по-късно: приключих и с втори, днес може и да започна трети сезон, ако най-накрая не се накарам да седна да чета.)  

    Обичам неделите. Само в неделя мога да се повъртя в леглото до късно с чиста съвест, да си изпия кафето на спокойствие, да погледам сутрешните блокове по телевизията и да не си давам зор да седна и да чета някой учебник. В началото на годината си дадох обещание, че всяка неделя ще правя нещо приятно, занимателно, разтоварващо, и днес успях да спазя обещанието си. Станах късно, направих си кафе за из път, разходих се в пустия град, повозих се в празния градски и с най-добрия ми приятел посетихме едно от най-любимите ни места в София. Там в продължение на два часа рисувахме чинийки и слушахме прекрасна музика. Ако сте посещавали мацало, ви е позната прекрасната обстановка и ще се съгласите, че си заслужава един-два пъти в годината да си подарите творческо преживяване там. Честно, ако ми падне, ще подаря на всичките си приятели подаръчни ваучери за там за който и да е празник. В главата ми просто не съществува по-добра идея за неделно разпускане от кафе, музика, приятна компания и изкуство, последвани от кратка разходка (не обръщаме внимание на студа) и бързо хапване на крак или в най-близкия парк. 
    А после вкъщи - горещ чай, бързо почистване, коте, което си проси внимание и мърка около краката ти... И отново въпросът - Outlander или "Гениалната приятелка" на Елена Феранте. Онзи ден се размотавах в книжарница и си дадох сметка, че често чувам името на тази авторка, но нито знам за какво пише, нито нищо. Затова избрах първото (и явно най-популярно) заглавие от каталога на Сторител и дадох старт в творчеството на италианката. Засега ми харесва и се вълнувам, че след като я доизслушам, че мога да изгледам и сериала по нея, продукция на HBO, доколкото разбрах. От доста време не съм се отдалечавала твърде много от романтичния жанр и, честно казано, леко ми липсва типичната му структура (чисто формално - харесвам една идея повече диалози), но засега намирам много, много позитиви. 

    Не знам дали съм попаднала в някаква силно специализирана ниша на ютуб и тикток, но напоследък страшно често всяка социална мрежа ми предлага видеа и други материали за slow living. Същността ми е раздвоена. От една страна, обичам идеята за клишираното „забързано ежедневие“, в което си постоянно на крак, вършиш работа, надграждаш се и постоянно търсиш причини за задоволство, провокирано от постигнати успехи. Но дни като днешния ме навеждат на мисълта, че в „бавния живот“ има нещо страшно чаровно и най-вече полезно за психическото ти здраве. Ако и вие харесвате такъв тип видеа - лежерни, с приятна музика, най-вече в домашна обстановка и без бързо сменящи се кадри, препоръчвам канала Living the life you love. Цялата декемврийска поредица е страхотна. Изпитвам страшна привързаност към момичето в този профил, защото двете горе-долу по едно и също време си взехме котки и в нея виждах спътник в новото начинание. Мда, понякога логическите връзки в ума ми са леко странни. 

    И като за капак на неделната идилия - пост тук, който най-вероятно няма да публикувам веднага, но пиша, за да обещая на себе си, че публикувам ли го, трябва да свърша и всички други неща, които съм си обещала да направя за страничката си. Следете, за да ме укорите, ако до две седмици няма новости!