"Егоцентрик" от Ви Кийланд - Ревю

    Аз съм читател без особени предразсъдъци - рядко се отказвам да чета нещо, защото не ми харесва корицата, например, или защото съм прочела няколко лоши ревюта. Така често попадам на недооценени съкровища, каквото е и "Егоцентрик" от Ви Кийланд. Нека не се лъжем - може би щях да се изчервя, ако бях поднесла физическо копие на романа на касата на някоя книжарница, защото и корицата, и заглавието му лъхат яко на любимия ми чик-лит сектор, който всеки обича да подминава с доза насмешка. Няма как - репутацията на книги като "Петдесет нюанса сиво" и "След" определят тона на разговор и рядко изскача заглавие, което да изпъкне с добър сюжет и интрига, минаваща нивото на елементарния и агресивен романс.
    Отвъд обложката с костюмиран джентълмен и заглавието, което според мен не приляга съвсем на съдържанието, всъщност се крие чудесна романтична история с нотки на ром-ком, изключително подобна на любимата ми "Игра на омраза" от Сали Торн. Започва с изненадващата среща на адвоката Дрю и психолога Емъри. Измамена от мними брокери, Емъри е принудена да се нанесе за известно време в офисното пространство на Дрю. Докато тя се занимава нахъсано с поправянето на нефункциониращи връзки, той работи по разтрогването на неуспешни бракове. Въпреки полярните различия във вижданията им за връзките и сред шеги и закачки, между двама им започват да се пораждат най-искрени чувства - на моменти сладки, на моменти - повече от страстни. С две думи: офис романс, остроумни закачки, spicy сцени, трогателни взаимоотношения между дете и родител и искрена любов. 

    Както се вижда от заглавието на романа, главният герой Дрю още от началото е представен с претенции да бъде остроумен, донякъде повърхностен, арогантен и, очевидно, егоцентричен, за да влезе в морална битка с Емъри - слънчева и лъчезарна, енергична, отворена и оптимистична романтичка. Да, но аз никак не съм съгласна с описанието на Дрю. Явно за да се хареса един мъжки персонаж на широката публика, той трябва да носи обичайните вече изброени негативни качества - или поне това да е обещано, защото явно така е привлекателно. Яко е мъжът пред теб да е себичен и да те третира като абсолютно нищо през по-голямата част от времето.
    Дрю в никакъв случай обаче не влиза в тази рамка и това прави романа много по-различен от масовите еротики с алфа мачовци и слаби, беззащитни девойки, които скланят глава и нямат против да влязат в ролята на жертва. Пред читателя застава мъж, чието минало с основание е белязало негативно вижданията му за брака и връзките. Определението "арогантен" може да се използва само в това отношение. Той искрено не вярва, че една връзка може да се закрепи и излекува, затова и практикува с хъс професията си. В нито един момент обаче не се проявява като лош човек - нито в отношението си към женския пол като цяло, нито към Емъри (въпреки че тя ненадейно навлиза в личното му пространство със заявка да остане), нито към детето си. Реакциите и поведението му са ръководени от събитията и са логични и адекватни - на шегата отвръща с шега, на грубостта - с грубост, на ласката - с ласка.
    И колкото и да е различен от Емъри, двамата си пасват повече от перфектно. Всяка една сцена и размяна на реплики предизвиква искрен смях и възхищение от остроумието и на двама им. Описани са изключително ясно и цветно и са носители на качества, които и в живия живот бихме срещнали у някой човек срещу себе си. Поотделно са чудесни, но заедно са велики и излизат от шаблона за типична "фифти шейдс" двойка не за друго, а защото връзката им бяга стремглаво от агресията и всичко онова, което днес би било определено като "токсично". Няма дърпане, психически тормоз и установяване на надмощие над единия герой; няма ненужни караници и ограничения; сдърпванията не са от онзи тип, който светва червена лампичка в ума ти; няма излишна драма и това се вижда от редуващите се глави с гледните точки на Дрю и Емъри.

“Blowing out someone else’s candle doesn’t make yours shine brighter. Today”

    Развитието на отношенията между протагонистите е впечатляващо, сладко и очарователно. От непознати, те се превръщат в приятели и чак след това се влюбват, стават опора един за друг, пристан, дом, в който да намерят спокойствие, утеха, разбиране и помощ. Въпреки че се опитват да го изкарат предимно еротичен роман, "Егоцентрик" е повече от това. Има няколко подробни сцени, които ще се понравят на читателите, които търсят именно тях, но останалите събития задават тона и духа на сладурската любовна история.
    Пълно щастие, приятели, няма, и въпреки че в Гуудрийдс дадох на книгата пълни 5 звездички, чисто обективно е редно да се споменат някои недомислици от сюжета  и не особено оригинални моменти, които може би ще направят впечатление на читателите, които не са тотално погълнати от Емъри и Дрю. Например, липсата на приятелски кръг на героите, твърде добре развитите им кариери и генералният факт, че освен двете изключения, които коментирах подробно горе, ключовите елементи от романа са си... обичайните. Великолепен мъж с тъмно минало, твърде мила и добродушна жена, едновременно леко наивна, но и страшно умна, солидни приходи и офис на топ място в Ню Йорк, доза ревност, зли бивши и заплашаващи добруването на връзката странични личности. 

“Distance is only a test to see how far love travels.”

    Крепи ме мисълта, че хората, които четат жанра не по случайност на съдбата, търсят именно тези тропи. И като част от тази група, на драго сърце си давам пълната оценка и препоръчвам с две ръце "Егоцентрик" на почитателите на "Игра на омраза" и даже "Get a life, Chloe Brown". Романът може да ви предложи страхотна динамика, хумористични диалози, трогателна връзка между дете и родител и, да, steamy scenes. Историята би стояла перфектно на големия екран във вид на романтична комедия. А ако сте фенове на аудиокнигите - горещо препоръчвам българския прочит!