Четирите години изучаване на испански език в университета послужиха за нещо повече от това да ме научат как да правя морфологичен и синтактичен анализ на прости и сложни изречения на ниво, по-високо от това на осмокласник. Всъщност се превърнаха в перфектния повод да изляза от зоната си на комфорт и да се гмурна в обширен литературен океан. На принципа "проба-грешка" за това време изпитах вкусовете си и, смея да твърдя, продължих да развивам аналитичните си способности, създавайки един не много дълъг, но все пак ценен списък със заглавия на испаноезични писатели, които днес с огромно нетърпение искам да ви представя кратичко и с надеждата, че някое от заглавията ще привлече вниманието ви. Голяма част от изброените книги обаче все още си нямат превод на български език и представляват смесица от заглавия, които съм чела задължително, и други, които съм намерила сама. Естествено, литературата на испаноезичния свят е необятна. Затова настоящият списък остава отворен към допълване, промяна и предложения от вас!
Превод: Светла Христова, изд. Изток-Запад
Първата част от тетралогията "Гробището на забравените книги" не е само любимият ми роман от испаноезичен автор, а може би най-любимият ми за всички времена. Има си всичко - любовна драма, мистерия, малко подобие на магически реализъм, непредвидени ситуации и прекрасно балансирани диалог и описание. Трудно ми е да определя дали книгата залага повече на героите, или на интригата, защото и в двата аспекта Карлос Руис Сафон няма грешка. Умело преплита сюжетни линии и си играе с познати лица в продължение на четири части, докато развежда читателя из Барселона, по-тъмна, по-зловеща и по-мистериозна, отколкото бихме я видели ние като туристи. Историческият фон също заслужава да бъде споменат, макар и той да не е основна точка в развитието на действието.
В блога ми има подробно ревю без спойлери за тези от вас, които се чудят дали това е четиво за тях - кликнете тук, за да го прочетете.
Превод: Венцислав Николов, изд. Колибри
Исабел Алиенде е писателка от поколението след големия латиноамерикански бум, от който наследява магическия реализъм. И ако "Къщата на духовете" печели голяма част от читателите си само заради този добре обмислен пазарен етикет, то историята отвъд него е тази, която завладява след първоначалното привличане. Стилът на Алиенде комбинира оскъден диалог с дълги, но динамични описания. На моменти наподобява движеща се камера, за да отдаде заслуженото време на различни персонажи, които навързват дългата и вълнуваща история на четири жени от едно семейство. На фона на бурни политически събития в Чили, всяка една от тях води своя собствена борба и едновременно с това очертава пътеката към по-светло бъдеще на наследницата си. Феминистки роман, роман за човешките отношения, политически, любовен - от всичко в умерени дози, за да се услади на всеки читателски вкус.
"Къщата на духовете" е първата публикувана част от трилогията "Дел Валие", но хронологично е последна. Няма да срещнете проблем и при двете схеми на прочит, но личният ми съвет е да започнете с тази но с едно на ум - "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия" няма да догонят нивото ѝ.
Подробно ревю за "Къщата на духовете" ви очаква в блога - кликнете тук, за да го прочетете. На феновете на аудиокнигите препоръчвам и прочита в Storytel- и трите части от трилогията "Дел Валие".
Няма превод на български език.
Може би сте чували името на Едуардо Мендоса редом с небезизвестната "Ни вест от Гурб". В средите на студентите по испански това заглавие си е чист синоним на "кошмар" - започваш с Гурб и си завършваш с Гурб, всяка година по няколко пъти превеждаш фрагменти от него и през четвъртата година се счита, че знаеш наизуст какво прави през всеки ден от престоя си на земята. (А пък ако си късметлия, вземе ти се падне и на държавен изпит да го превеждаш.) Но ако си чел малко повече от Мендоса, знаеш, че съществува и "Годината на потопа" - кратичък роман с главни герои монахиня и богат земевладелец, между които пламва любов. В никакъв случай не можем да кажем, че става въпрос за любовен роман по днешните стандарти - колкото и да ни се нрави идеята за забранена любов и престъпване на морални принципи в името на любимия, тук огромна роля в постъпките на персонажите играе времето на развитие на сюжета. Не смятам, че "Годината на потопа" носи някакво кой знае какво послание или урок, затова препоръчвам книгата на читателите, които търсят по-скоро емоция и повод да се почувстват съпричастни към чуждите душевни терзания, а и искат да упражнят испанския си. Нивото е средно към високо, с малко по-отбрана лексика, но все пак разбираемо и леко за четене.
Няма превод на български език.
Ако след прочита на "Зима в Лисабон" не помните много добре персонажите - няма проблем. Важното е, че никога няма да забравите особената меланхолична атмосфера и чувството, че докато четете, чувате джаз музиката от страниците, усещате цигарения дим и дъха на алкохол; сякаш ей сега ще излезете от някой бар, ще се качите в първото пристигнало такси в дъжда и ще поемете към някой хотел, отдадени на изгарящо чувство на любов. Няма значение дали е в Испания, Германия, Лисабон... "Зима в Лисабон" е изкуство, музика, любов и малко ноар, поклон пред типичните холивудски криминални драми. В центъра му са Биралбо и Лукресия, които се влюбват и биват преследвани от нейния съпруг и престъпници, които търгуват с произведения на изкуството. Всяко следващо изречение за сюжета на книгата би престъпило границите и би занижило с една степен удоволствието от това сам да разгръщаш страниците и да потъваш все по-дълбоко в историята.
Превод: Людмила Илиева, изд. "Георги Бакалов"
Ернесто Сабато е един от предшествениците на латиноамериканския бум. Пише в периода, когато в литературата започнат да се зараждат нови теми и героят излиза от установените рамки, за да изследва своята психология, поведение и света около себе си. "Тунелът", най-известното му произведение, е перфектният пример за тази промяна, а тя се вижда още от първите редове, в които Хуан Пабло Кастел споделя с читателя от първо лице единствено число, че той е престъпник, осъден да плати за деянията си. Типичен антигерой със сложна психика, който е способен да разсъждава над собствените си постъпки, да открои както добрите си постъпки, така и грешките си, осъзнава мястото си в света. Той следва идеята на Сабато, че единствено злото доказва съществуването на човешките същества на земята, а по пътя си те изоставят всякакви морали и ценности. Злото е в същината на човека, то го определя и от него спасение няма.
Всичко това казва в контекста на трагична любовна история, която започва като по чудо - красивата Мария е единствената, съумяла да вникне по-навътре в същността на художника Хуан Пабло Кастел. Той се влюбва. Тя в него - относително. И признанието на героя в началото не е единственото, което ясно показва колко обречени са техните отношения.
"Тунелът" би се оказал истинско попадение за почитателите на психологическата литература, които обичат да разсъждават върху смисъла на човешкото същество, доброто и злото и докъде сме способни да стигнем, за да получим исканото.
Превод: Мария Пачкова, изд. Хермес
Историята с "Нищо" от Кармен Лафорет прилича доста на тази на "Гурб" - задължителна книга от първи курс, която те преследва като призрак през всички четири години бакалавър. Само дето тук не се срещаме с любопитно извънземно в човешка форма и неспособност да се справя в земни условия, а с красиво момиче, което пристига при роднини в Барселона малко след края на Гражданската война. В обстановка на глад, нищета и мръсотия, Андреа не се чувства напълно добре в дома на баба си и под зоркия и твърде усъдителен поглед на леля си Ангустиас. "Нищо" е историята на Андреа, която поема по своя път към порастването, обречена да премине през трудности у дома и в приятелска, и академична среда, през самотния хаос на следвоенна Испания. Всичко това тя разказва със заблуждаваща простота, която никак не служи в полза за задълбочената психология на романа.
Книгата има прекрасен превод на български език, но все пак препоръчвам прочит в оригинал.
Превод на Мария Пачкова, изд. Колибри
Предполага се, че силната страна на "Последни следобеди с Тереса" са героите. Само дето за мен това е един от романите с най-непоносими персонажи в историята на непоносимите персонажи. Включвам го в този списък въпреки това, защото го намирам за прекрасен пейзаж на барселонското общество от миналия век. Любовната история на Маноло и Тереса се развива на фона на една Испания, задушавана от политически и социални проблеми по времето на франкизма. Самите ни главни герои са представители на две напълно различни и тотално несъвместими класи и демонстрират в голям детайл отношението на едните към другите. Маноло открехва вратичката към света на дребната престъпност и беднотията, а Тереса - към богаташкия и привилегирован живот, в който битките за социално равенство за някои са просто странично занимание, развлечение, лицемерна фасада в момента на появата на антифранкисткото движение.
Барселона също е град на крайности - от едната страна се намират бедните квартали на емигранти в търсене на начин да се изкачат по социалната стълбица, а от другата - буржоазните имения с прислуга и богатства. Някъде по средата на всичко това е чарът на "Последни следобеди с Тереса", пренесен през 1984 г. и на големия екран.
Няма превод на български език
Романът на носителя на Нобелова награда е едва петдесет страници - малко, но напълно достатъчни, че да те въвлече в мрачна и дори ужасяваща готическа обстановка. Завършилият Сорбоната Фелипе Монтеро работи като учител, когато в няколко последователни дни намира обява във вестника - търси се човек, който владее френски език до съвършенство, за да работи върху дневниците със спомени на починал генерал. Така се оказва в дома на доня Косуело и великолепната ѝ зеленоока племеница Аура. Фелипе се потапя в останалите писания толкова бързо, колкото Аура успява да го заплени. Ден след ден, чувствата им се задълбочават, но едновременно с това той си дава сметка, че в отношенията на красавицата и леля ѝ има нещо притеснително и странно. Сякаш са обвързани - буквално - и движението на едната е движение и на другата.
Изказът на Карлос Фуентес неусетно и ненатрапчиво придава много реални измерения на ужасяващата история още от първите страници на романа, а към края между загатнатите фантастични елементи и реалността границата започва да се размива. Към това усещане допринася нетипичното решение на автора да разкаже историята си във второ лице единствено число - едновременно сякаш Фелипе говори на самия себе си и сякаш повторението на местоимението "Ти" поставя читателя в главната роля, приравнява го с младия мъж. За съжаление обаче, и това заглавие е достъпно само за испаноговорещите сред вас.
Превод: Боряна Цонева, изд. Емас
Преди четири-пет години каталунката Майте Каранса гостува на един зимен панаир на книгата и с разговора си там подпали обичта ми към книгата си "Отровни думи" дори повече. Историята е базирана на истинския и доста известен случай на Наташа Кампуш, която през 1998 г. е отвлечена и държана в плен в продължение на близо осем години (съществува биографична книга по темата, а също и екранизация, качена в Нетфликс). В центъра на романа е отвличането на петнайсетгодишната Барбара Молина и дългото ѝ и мъчително издирване, което продължава дори когато силите на властта са на прага да се откажат. Историята е представена от няколко гледни точки - показва ни както случващото се в затворения свят на Барбата в мазето на похитителя ѝ, така и отчаянието на нейната майка, най-добра приятелка и инспектора, който не се отказва и продължава да търси момичето.
Самата Майте Каранса на панаира обобщи добре темите на романа - естествено, престъплението и дори до някаква степен стокхолмския синдром; желанието за живот и борба, примесено с увеличаваща се доза отчаяние; връзката между майка и дъщеря и най-добри приятелки; тормозът сред младежите. Темите и тонът подтикват към размисъл, но и носят силно негативни емоции, които трябва да имате предвид, ако решите да прочетете "Отровни думи".
Няма превод на български език.
Като се има предвид местния афинитет към истории за Втората световна война, изненадана съм, че "Германското момиче" все още няма български превод (намигване към издателствата, които си търсят следващо издание). Лукас Кореа ситуира действието на историята си в три точки от света в различни исторически моменти - Берлин през 39-та година, Куба преди Революцията и Ню Йорк след трагедията на 11 септември. Родената в Германия Хана губи привилегирования си живот и е принудена да се пресели заедно със семейството и най-добрия си приятел в Куба. Кубинското правителство обаче забранява акостирането на кораба на местното пристанище и с това обрича на провал опита на бежанците да изградят нов и спокоен живот на острова. Десетилетия по-късно, 12-годишната Ана получава писмо от непозната далечна леля Хана, с което се поставя началото на дълго пътуване в търсене на отговори за миналото, семейните отношения, съдбата на Хана и Лео след пристигането им в Куба и всички събития, довели до появата на самата Ана.
Сам по себе си романът не представлява нещо кой знае колко оригинално и невиждано в областта на литературата с тема Втора световна - две паралелни сюжетни линии от две гледни точки, бягство, обречена любов, търсене на отговори. Лишена е от брутализма на концлагерите и придружаващите ги издевателства, с които сме свикнали, но това, което за мен отличава "Германското момиче" от останалите романи, е искреният детски глас, с който Армандо Лукас Кореа представя трагичните събития. Той представлява смесица между невинност и преждевременна зрялост, надежда и отчаяние, най-вече желание да бъде намерено решение. Историята едва ли ще добави много фактология към познанията ви за недалечната история, но със сигурност ще ви прави наистина добра компания за ден-два!
Здравей, любимо момиче! Обожавам да пътувам нанякъде и да чета твои постове, в конкретният случай сме натъпкали семейно в колата на път за плажа. Та, харесах си някои заглавия. Надявам се, поне на английски да ги има, ако не на български. Пък, ако не, ще упражнявам езика. Харесвам спокойствието и страстта в този пост,летен, летен и някак носещ едно специфично чувство, наслада може би!Прегръщам те, силно! ❤️
ОтговорИзтриванеВинаги ме залива щастие, когато видя, че си коментирала!! Повечето книги, ако не и всички, са налични и на английски, едва ли ще имаш проблем да ги намериш! Дано стигнеш до някоя от тях - няма да съжалиш! Обичам те!
ИзтриванеЩе потърся! И аз теб!
Изтриване