Саботираха концерта на J Balvin

Добро утро от мен в 8:23, десет минути след като Мария ме събуди и изписка по телефона "омг, колко як глас имаш сутрин". Съжителството ми с нея дава своите резултати, след като тази нощ сънувах как бия два шамара на някаква непозната, за дето се заяде с мен.
(Защо на английски винаги всичко звучи по-добре?)
След като днес е понеделник, по някое време по обед трябва да се вдигна за да се срещнем и да отидем на кафе преди училище, защото имаме от втори час.
("и"-то на клавиатурата ми не работи.)
Изглежда днес се очертава да съм самотно коте на последния чин, тъй като моето другарче е в Мадрид, за да прави фотосесии на котки за мен. Не се шегувам, онзи ден Лина ми прати десетина снимки на една и съща котка в една поза, само дето тя си мърда телефона, за да я снима. Изводът е, че котките в Испания не са по-различни от котките тук. Само мяукат с малко испански акцент и джипси нотки. И повечето се казват Исмаел, което е заради мен, аз така им викам. Просто приликата със сеньор Перез е поразителна. Като го видите ще решите, че е котка под прикритие.
Тъй като не писах особено през изминалата ваканция, сега ще в разкажа изключително кратко за заниманията ми, които, честно казано не помня. Реших този път да отделя само ден за учене, а не да го разпределям, защото по този начин щях да спестя време. Домашните ми бяха готови в понеделник. Всеки един ден прекарах, пишейки си с прекрасната ми Мони. Спах, писах, четох. В четвъртък Мария дойде у нас и няколко часа си правихме парти с фенфикшъни и свещи, които аз разтопих. Изхабих и газта на запалката, което може би вече знаете. В петък пък излязохме на пикник заедно с Христо в градинката зад Съветската армия. Ако сте видели две момичета, лежащи на одеяло и с книги, докато слушат силна музика - това сме ние. Същата вечер трябваше да отида на концерта на Джей Балвн в НДК, но в последния момент, след като ни накараха да попълним сто декларации, че ни пускат родителите или сме с придружители, решиха, че деца под 14 няма да влязат, с което сестра ми отпадна, а мен няма да ме пуснат, защото не си нося личната карта. Нищо, че бяхме с майка ми, нека. И така публиката стана около 150 човека, той като другата половина си тръгна. Смешни ми станаха когато, за да не ги обвиним, че са виновни, в 6, след като затвориха билетните каси (тоест не може да се купуват и връщат), в сайта на Евентим написаха, че няма да се допускат под 14. Жалкари (защото има такава дума). Мисълта ми беше да кажа, че им казах в лицата що за нещастници са. И с малко късмет не ме шляпнаха.
А уикенда мина безобразно скучно. До толкова, че сега съм на крачка от това да скоча от леглото и да изляза в центъра за бърза разходка, преди разходката ми с Мария. Която ме засипва със снапчатове. И не е само тя. Хора, престанете да правите смешни физиономии и да си мислите, че никой никога няма да ги види повече. Аз им правя скрийншотове!
Но ме забавлявате, продължавайте.
Остават ми около два часа и половина, които може би ще запълня с четене, историята ми или малко тъмблър. За тези от вас, които не знаят - това е краста. Като семките. Пръстите пак те болят, но то е от реблогване и удряне по клавиатурата, когато достигнеш лимита. Може би за това "и"-то ми не работи...

Честит рожден ден!

Дори и рожденият ден на сестра ми да мина (Честит рожден ден на патерици), реших да споделя тук малко снимки от деня. Радвам се, че се случи така, че Мария да присъства, тъй като си изкарахме великолепно. Като изключим омитането на тортата, тя ми чете фенфикшъна си (споменавам, че е уникален), междувременно аз изгорих една от свещите за тортата, изхабих газта на запалката и двете изпихме колата. Това беше причината баща ми да тича на авария до най-близкия магазин за още. Рафтовете ми с книги олекната, след като Мария грабна три от рафтовете ми. Сега трябва да кажа, любов моя, че ако ми ги треснеш и трите прочетени на бюрото в понеделник - ти ще ми ги носиш до вкъщи, ясна ли ти е картинката? 

Като за край на деня, повторихме "Дивергенти" (Слава на Бога, човека, който даде пари за билетите и сестра ми, чийто начос изядох). На мнение съм, че при втората прожекция човек вижда детайли, които е пропуснал първия път, за това ми беше също толкова интересно както преди. От преживяването ни в ресторанта, който посетихме преди да се приберем, май няма какво толкова да ви кажа. освен, че обичам пицата им и е добра идея преди да поръчаш да си прецениш границите (сестра ми).

"Калойян ми е врак" и идеи за подарък за рожден ден

Ако се чудите какво е да гоните котка, която чисто и просто ви мрази, по целия двор, със сирене в рака и викайки "мац, върни се, бе, писи-писи, мац", то отговорът е трудно, мръсно и болезнено. Особено ако котката има нокти. 

По стечение на събитията, в къщата ни извън София са останали само две от шестте котенца, при това точно тези, които бягат с мръсна газ, когато ме видят и ми се галят само докато ям.

Всичко, освен сирене. Днес успях да се докопам до тях само за момент, преди да хукнат отново, а аз - подир тях. Изводът - ще паднете. Някъде по трасето, докато се бъхтите да ги докопате, просто ще паднете. Я в калта, я на цимент да си скъсате дънките... Запомнете това. 

Съвет за предпазване - купете си куче. То само ще изяде дънките и няма да ви се налага да падате. 

И между другото поздрави от градинските чехли на дядо ми, на които се галеше смотаната котка, вместо на мен. Само да вметна - аз несъмнено съм по-мека/хубава/миличка/гушлива от тях. Надявам се да сме се изяснили. 

Така и така със сестра ми бихме път от единия край на София до другия, та прекарахме два-три часа в старата си детска стаичка. Изкарахме всичко от шкафовете и прегледахме всяка една тетрадка, която притежаваме от когато се помним. Намерихме цяла торба с тефтерчета, в които сме писали неща от сорта на "Калойян ми е врак" (това е на сестра ми), или "Д.К.", съкратено от Дядо Коледа (пак на сестра ми). Няколко тетрадки по български и старите ми дневници, още от 2008 година. Мисля че в един, може би вече от 2010, бях написала нещо от сорта "Родителите ми са супер яки, но понякога се сърдят за глупости и много ме дразнят. Майка ми ми купи помагалата за училище. Струваше ѝ 47 лева". Защото мен много ме интересуваше колко пари е дала майка ми за тъпите учебници, разбирате ли. 

В интерес на истината, аз още ги пазя. Така, защото са стрували 47 лева. 

Кулминацията на деня бяха многото тетрадки, в които на 10-11 годишна възраст съм писала фен фикшъни. Скъсахме се половин час да прочетем единия. Много на кратко, става въпрос за някаква си там дето се среща с някакъв, ама тая заминава за някъде и той се хваща с някаква втора, и като първата се връка от това незнайно място ги вижда и се сърди. Той скъсва със втората и се хващас първата, но втората ги заплашва, че ще си платят, и на следващия ден отвлича първата. Сигурно от яд си подпалва хубавата къщичка и за капак на историята бута първата през борда на СОБСТВЕНАТА СИ ЯХТА, защото та е на 16 и вече притежава Монако. След три-четири минутен престой под водата и още десетима скочили след нея, първата оживява, и двамата с оня (въшльо) заживяват щастливо.

Ако ви е интересно, главния герой е Джъстин Бийбър. По онова време бях мнооого голяма фенка. Имам няколко посветени страници за него. Цитирам себе си:

"1 ден без Джъстин - горе-долу

2 ден без Джъстин - ужас

3 ден без Джъстин - ад

4 ден без Джъстин - а бе хора, извънземните ли са дошли?"

Сега е момента да се смеете. Позволено е да е престорено. Продължавайте. Сега трябва да съм вашето "хумор" гуру. Моля. Ако обичате. 

Като споменах сестра ми. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЖИВОТНО! Обичам те и не знам дали четеш това, но "лама да те наплюе, дано!"!!

Във връзка с това паметно събитие, ето ви няколко идеи за перфектен подарък за рожден ден (днес ѝ го подарих, изпитано - децата се разревават. не е задължително да е от радост)

1. Пакетче фъстъци

2. Смачкана хартия

3. Шоколад

4. Бонбони Мерси

5. Прилежно опакована ябълка

6. Още смачкана хартия

7. Дъвки

8. Опакована в подаръчна хартия лютеница

9. Самсунг Галакси еди-какво-си

Но ако бюджета ви е ограничен - може и без Самсунга, само фъстъци и лютеница са идеалната комбинация за потушаване на последвалите крокодилски сълзи. Един приятелски съвет - ако след това детето не ви благодари - вземете му шоколада. На него няма да му пука особено, но вие ще имате шоколад. 

March Favorites - деним и писане

Някой да ми обясни как така вече 31 март и защо аз си проспах първите три месеца от годината! Хората с право казват, че времето лети и не чака никой. Март си отива, оставяйки ни да се насладим на неговия последен ден, слънчев и топъл. А аз го изпращам с месечните ми любими продукти. И предварително благодаря на прекрасната ми Мони, която ме подсети да снимам и напиша този пост. Щях да проспя всичко, кълна се.

Козметика.

Както винаги започвам с козметиката. Този месец не беше един от най-сполучливите в тази област (в коя изобщо беше?), за това имам само няколко продукта, с които мога да ви запозная. 

Би било пресилено ако кажа, че не мога да живея без грима си, но пък е истина, че ми харесва да се глася пред огледалото преди да изляза за училище или разходка с приятели. Този месец намалих черното върху очите си и дадох път на подчертаващото кафеникаво. Миниатюрната палитра на Essence е може би най-любимото ми нещо в цялата кутия с гримове. Освен, че самият цвят е изключително топъл и приветлив, има блестящ ефект. Нанасям го без основа за сенки и стои цял ден при непрестанно движение. Цветът е номер 06, озаглавен "Metropolitan" и е на цена около 5 лева в дрогериите. 

Спиралата, която виждате на снимката, е от същата серия като тази от миналия ми пост, и я мисля за наистина страхотна. Ефектът, който създава, е прекрасно допълнение към сенките,  а прави окото по-голямо и свежо дори без допълнителен цвят. Уголемява, придава обем и

прави миглите по-черни. "Cat walk" на Golden rose можете да намерите във всяка парфюмерия или дрогерия на цена около 4 лева. 

Но цветът не идва само от сенките този месец. Имам четирите молива за очи на Avon от сравнително доста време, но чак сега си позволих да експериментирам с тях и ми харесват наистина много. Имам един обикновен Glimmerstick в цвят Blackest black, и три от серията Glimmerstick diamonds в цветове Sugar plum, Smokey diamond и Brown sugar. Можете да ги поръчате от всеки дистрибутор на Avon. 

В началото на месеца получих като подарък едно от най-любимите ми неща на този свят - Outspoken by Fergie. Просто е Рай. Иска ми се да можех да прикача малко от божествения аромат, събран в малката опаковка. Радвам се, че за втори път имам възможността да го използвам. От картонената кутийка, малката бутилчица, чак до наситенната есенция на миризмата - кара ме да се усмихвам силно и да пръскам настоятелно върху ръката си, за да не изветрее бързо.Парфюмът е закупен отново от Avon, но не мога да ви информирам за цена.

Последни, но не на последно място в тази категория поставям лаковете си на Perfect от колекцията Sand, по които аз, майка ми и сестра ми сме обсебени. Като цяло съм почитателка на марката заради качествените продукти, но тези бяха върхът. Всичко, което търся в лак за нокти, събрано в малката стъклена опаковка. Цветовете на всички изложени в магазина ми се сториха твърде перфектни и едва се спрях на четирите, които всъщност притежавам. Освен това съхнах пет пъти по-бързо от всички останали, които притежавам, а това е огромен плюс, имайки в предвид колко се изнервям, когато трябва да седя и да чакам, без да използвам ръцете си. Номерата на лаковете ми са 11 (зеленият), 40 (лилавият), 26 (телесният цвят) и 17 (синият). Всеки един е между 3 и 4 лева. 

Аксесоари. 

Добре дошло слънчице. 

Само няколко неща успях да задържа като любими този месец, и определено на първо място се изкачват най-най-любимите ми слънчеви очила. Почти убедена съм, че ги взех от Дензъл, но въпреки това са невероятно удобни, не раздвояват погледа ми и не ме боли глава, докато гледам през стъклата. Най-важното - спират напълно слънцето. И бяха по-малко от 10 лева. 

Лентата за глава е може би най-сладкото нещо, което притежавам изобщо. Струва ми се подходяща за времето, сега, когато всичко разцъфва. На главата ми изглежда все едно съм си окачила истински цветен венец. Сдобих се с него още през Януари от финалната разпродажба в H&M, намалено от 15 на 2 лева, колкото и смешно да звучи. 

Гривната на снимката е само една от многото, които сменях този месец. Но е една от любимите ми. Подарък е от стара приятелка, при това за някой рожден ден преди много години, по все още я пазя и сега, по това време на годината, все намирам перфектните тоалети, с които мога да я съчетая. 

Дрехи. 

За пръв път пиша подобна категория, което само може да ви говори за това колко съм развълнувана за новите си придобивки. Първо ви показвам най-удобния чифт къси дънки, които някой някога може да намери. Обожавам принта и с радост бих ви казала от къде са и цената им, но истината е, че нямам никакво понятие. Нямам никакво търпение да стане дори по-топло, за да ги разходя по училищните коридори. 

Вторият чифт дънки идват право от Aeropostale. Да, Aeropostale. Но не за това не мога да се разделя с тях у дома, защото ще ми бъде студено вън. Това са първите дънки, които в действителност са... дънки. Тук рядко може да се намерят такива от този материал, който може да ми напомни за дънките от

тийнейджърските години на майка ми. Накъсан и протъркан плат, мек и твърд едновременно. Изпитвам нужда да ги съчетая с черни Converse, потник с щампа на Ню Йорк и цветната диадема от горната снимка. Или пък просто училищната ми риза, кецове с флорален

принт и раница. Не може ли да стане по-топличко скоро?

Също от разпродажбите през януари се сдобих с прекрасен дънков потник от H&M, за около 10 лева. Перфектен начин да остана забелязана, но далеч от ужасната жега на слънцето, без ръкави и достатъчно тънка материя. Особено след като трябва да прекарвам по четири-пет часа да ден но прозореца в часовете, в което слънцето е точно от тази страна на сградата. Трябва да кажа, че си заслужава да изчакаш известно време и в края да вземеш любимите си дрехи на по-малко от половината цена. Любимо.

Книги.

По принцип не съм никакъв фен на ваканциите, тъй като през повечето време ми е толкова скучно, че ми се плаче. Но пък за едно те са перфектни - четенето на книги. Месецът не беше особено продуктивен в тази сфера също, и не успях да прочета "Грегор Горноземеца" както обещах, но за сметка на това излях няколко това сълзи на "Преди да умра" и края на поредицата "Дивергенти" - "Предани". Двете книги препоръчвам горещо на всеки един от вас, който е склонен да отдели 4-5 часа от почивката си, за да се пренесе в някой чужд живот, далеч от

реалността, и в същото време толкова близо. 

В момента чета "Петата вълна" на Рик Янси, най-накрая, след като си я взех като подарък от мен за мен на Коледа. Трябва да призная, че в началото бях изключително объркана, особено след като първите две части бяха от гледните точки на двама различни човека и до края на втората не разбрах кой говори и какво се случва, но сега, след като "познавам" героите и сюжета мога спокойно да кажа, че замисълът е гениален. Препоръчвам нея също и ще се радвам ако някой от вас е чел някоя от изброените книги, да ми пише, за да си побъбрим. 

Филми.

"Дивергенти". И точка. Ще се смея с глас ако четете блога ми и все още не сте разбрали колко

обсебена съм с това творение на човешките мозъци. Но няма да коментирам отново, а ще изчакам кротко до четвъртък, за да отида да го гледам за втори път. За сега давам оценка 9,9 от 10 за екранизацията на първата книга и препоръчвам на всеки, който си пада по приключенските филми, смесени с малко романтика, да отиде да го гледа. 

Друг филм, който също много ме впечатли, е "Помпей", още в началото на месеца. Определено си падам по такива истории, ефектите и актьорите бяха изключително добри и се радвам, че филма не свърши както обичайно мислят продуцентите, с щастлив край, пускайки само и единствено двамата главни герои да избягат от лавата. Защото щеше да е смешно. Финалът в стил "Титаник" ми допада. 

Музика.

За настроение. 

Сигурна съм, че някъде по долните постове съм споменавала, че от известно време се

занимавам с писането на история. За това слагам това като "за настроение" този месец. Четох книги, гледах филми, слушах музика и общувах с хора, които ме вдъхновиха достатъчно, че да седя с часове до средата на нощите, за да изливам мислите си на празния лист, докато той не придобие напълно магичен вид, благодарение на думите. Само тези от вас, които са се опитвали да създадат хора изпод химикалките си могат да разберат колко уникално е чувството да завършиш глава, над която си мислил дни наред. Струва ми се, че това хоби трябва да присъства във всяка една месечна класация от сега нататък. 

Мразя края на тези постове, те са перфектният начин да завърша месеца си с усмивка. Но сега правя място на нови преживявания, книги, продукти и дрехи. Благодаря на всички, прочели поста, желая ви приятна и ползотворна ваканция с много усмивки и приятни моменти под априлското топло слънце! Чао от мен!