June Wrap up and July TBR

Когато някой ви каже, че книжните маратони са може би най-добрия начин да се мотивирате и да наваксате с книгите - повярвайте му. И на мен повярвайте. Защото, ако не бях взела участие в #AYEARATHON, сигурно нямаше да прочета 10 книги в рамките на този и без това натоварен месец.

На четири от заглавията написах подробни ревюта с мнение, които може да прочетете, за да не повтарям отново вече казаното. Ще ги намерите, като кликнете на всяко от следните заглавия: "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф, "През вселената" от Бет Ревис, "Аз преди теб" от Джоджо Мойс, "Скритият оракул" от Рик Риърдън. Също така, кликвайки тук ще можете да прочетете wrapup-a за маратона, където писах както за "Скритият оракул", така и за "Всеки ден" от Дейвид Левитан.

А сега по-подробно за останалите, но без да следвам хронологичния ред, в който ги прочетох.

"М като магия" е първата книга на Нийл Геймън, с която имах честта да се запозная, и мнението ми попада по средата на скалата. Едновременно намирам нещо впечатляващо в чалнатия му стил и идеи, и леката монотонност ме отегчава. Любимият ми разказ от сборника е "Цената", защото идеята и посланието му достигнаха много лесно и пълноценно до мен.

От много, много време (и книжни панаири в НДК) исках да се запозная с творчеството на Фицджералд и причината най-накрая да си взема книгата и нетърпеливо да я прочета, е госпожата ми по химия. Тя ми го препоръча горещо, изброявайки някои от най-добрите му произведения. Разбира се, аз се спрях на "Великият Гетсби" и останах объркана. Знам, че зад историята на Джей Гетсби има по-дълбок замисъл от този, който се вижда от първия прочит, но също така знам, че най-вероятно ще достигна до него след някоя друга година.

Сега ще бъда напълно честна - за мен "Звезден полет" е разочарование. Не намерих онова уникално нещо, за което всички говорят. Героите не би се сториха интересни, а по-скоро досадни. Дори отношенията помежду им не бяха нещо, което вече не съм чела твърде много пъти. Позитиви също мога да изброя, но преобладаващото ми мнение е, че книгата не може да покрие стандартите, които постави промо кампанията.

Онази вечер дочетох първото contemporary за това лято - "Теория за любовта на пръв поглед". Всъщност преди повече от година сестра ми я прочете първа и ми я предложи, но тогава безсрамно отказах, мислейки си, че е някоя детска книжчица. Едва преди няколко дни обаче разбрах, че преводът на заглавието се различава от оригиналния и всъщност това е тийн роман, "висящ" в списъка за четене от 2013-та година. Завърших я за отрицателно време и останах щастлива, но не толкова, колкото ми се искаше. Сюжетът е тъпкан с клишета, които в случая отчитам като позитив - именно тях исках да чета. Но да - не е нищо особено.

Последната книга от този дълъг списък е четвъртата част на Death note: Любов, която чакам от цяла вечност! Много ми е трудно да кажа кой брой досега ми е най-интересен и заслужава най-високата оценка, но конкретно този ме зарадва и... сега искам да чета следващите колкото се може по-бързо. Нямам никакво търпение да видя накъде ще отидат нещата. В интерес на истината, един ден се опитах да изгледам анимето, но, ако щете вярвайте, изгледах първия епизод и отново се върнах на старите сериалчета.

Този път ще пропусна да спомена кои заглавия се надявам да прочета през идващия месец, защото и без това всяка седмица ще пускам отделни tbr и wrap up постове. Толкова много, че чак ще ви втръсне от тях. Постепенно ще видите кои книги ми предстои да чета, а в края на месеца ще напиша сборен пост, за да обобщя постиженията си! Желая ви един слънчев (и нека не е много горещ) месец за четене! Весела ваканция!

Летен Giveaway - Победител!

Винаги се вълнувам страшно много, когато публикувам giveaway-ите си, а след това и победителите, защото съм на път да запозная някого с книга по мой избор, която обичам. Този път не е по-различен. С огромно удоволствие преди две седмици се залових с организирането на малкото събитие, прекарах часове в търсене на подходяща книга, а след това отделих много време, за да изработя книгоразделителчетата. След много неуспешни опити намерих перфектната комбинация между двата елемента от подаръка и нетърпеливо го пуснах с мисълта, че едва ли много хора ще се включат. Но вие опровергахте нагласите ми. И ви благодаря! Много благодаря, че се включихте във втория ми giveaway, оставихте десетки дълги и позитивни коментари и всъщност споделихте малка част от мотивацията си за лятото с мен! За съжаление не мога да дам на всеки един книга по очевидни причини, но пък мога да обещая, че ще търся още значителни (и незначителни) поводи, за да организирам други игри с още по-вълнуващи заглавия! Но преди това трябва да разберем кой е победителят от тази.

Победителят, изтеглен на случаен принцип чрез www.random.org, е номер 8 - Stiliana Chaneva! Честито! Веднага ще осъществя връзка посредством оставените в коментара координати! Още сега ти желая приятно четене и дано "През вселената" ти се стори магическа! Благодаря още веднъж както на теб, така и на всички останали за участието! Надявам се скоро да се срещнем още веднъж по повод друго състезание с награди, при това повече от сега! 

"През вселената" от Бет Ревис - Ревю

Всекиму е познато прекрасното чувство, когато отвори някоя отдавна прочетена книга и си спомни за някой момент от миналото, може би дори преживяване, през което тя е била с него. Но колко от вас са се усмихвали при започване на нова, още непозната история, която силно навява не за едно преживяване, а за цял, изключително любим период от време? Благодарение на "През вселената" преживях това - спомних си за времето от преди четири-пет години, когато започнах да чета повече young adult и утопични романи, "Дивергенти" беше най-любимата ми поредица и нямах никакво търпение да се докосна до още десетки истории. 

Никога не съм била изключителен фен на интергалактически приключения и не съм чела за много такива. Наблюденията ми са, че именно това ще е основната тема в книгоиздаването през следващите няколко години. "През вселената" не може да се нарече плод на тази нова вълна, защото е издадена през 2011 и преведена за българските читатели две години по-късно. Въпреки това, пет години по-късно има потенциал да завладее младите любители на книги с интересна интрига и отличаващи се персонажи. 

Когато приключих първата част на трилогията си помислих, че е силно подценена. Да - виждала съм тук-таме да бъде споменавана в таг клипове или постове, но не помня интензивна реклама и предаващ се интерес да я е съпътствала. Особено в България - не познавам нито един човек, който я е чел. А всъщност това не трябва да е така. Дебютната книга на Бет Ревис има всичко, което имат и световноизвестните бестселъри, предназначени за по-младата аудитория - нужната доза оригиналност, разнообразие между героите, интрига, сюжетни обрати, задоволителен край с обещание за нещо много интересно в следващите части. 

В същото време не мога да отрека, че е и безпроблемна. Сещам се за едно много значително нещо, което мога да отбележа като негативно - причината за събитията в книгата. В началото Ейми, главната героиня, и родителите ѝ биват замразени, за да пропътуват през Вселената до достигането на нова планета, което ще отнеме стотици години. Но всъщност защо? Какво точно кара хората да търсят нов дом? Земята все още е годна за употреба, но все пак най-добрите специалисти в много области са изпратени на светлинни години от родната планета в търсене на неизвестното. Допускам, че аз съм пропуснала тази информация, докато съм се опитвала да разгадая някой друг аспект от книгата. Също, че отговорът на този въпрос може да е оставен за някоя от другите части. И все пак смятам, че е много важна за изграждането на цялата история и не е добре да бъде пропусната.

“It is like a piece of my soul had been lost, empty, and it is now filled with the light of a million stars.”

През цялата книга гледните точни на двамата главни герои се редуват. В случая ми харесва този похват, тъй като показва различното им отношение и цялостно състояние, и дава да се разбере, че са само пионки на фона на огромен проблем. 

Ейми и Младши не са банални и скучни герои, защото всеки носи своите белези и се бори с някакви демони. При земното момиче те се съсредоточават най-вече около връщането ѝ към живота много преди достигането на крайната точка на пътуването и невъзможността за среща с още спящите ѝ родители. Главите от нейно лице бликат от емоции, особено в началото. Всеки ред, прочетен много внимателно, показва болката от това да бъдеш сам в една безкрайна тъмнина без идея кога твоят лъч спасение ще се появи. Докато гласът на Младши звучи по-забързан, битов - всичко е тук и сега, случва се на момента, няма толкова време за детайли и душевност. Битката му с излизането от установения ред го изисква. В крайна сметка е някак си разбираемо - той е роден в космоса, не знае как изглеждат звездите, не знае какво значи да чувстваш по начина, по който чувства Ейми. 

“Sorry? Sorry? Sorry isn't enough. Every. Single. Thing. I ever loved is beyond my reach now. Everything I ever wanted. Everything I ever was.”

Старши се нарича антигероят в "През вселената" - сами можете да видите опозицията в названията Младши-Старши, които ми се сториха едновременно объркващи и забавни. Прочетете ли книгата, сами ще разберете значението им; мога само да кажа, че за мен те символизират опитите за обезличаване на десетки поколения, пътуващи към едно неизвестно бъдеще.

“I never thought about how important the sky was until I didn't have one.”

Бих нарекла "През вселената" носталгично припомняне на миналото, защото заедно с цялото вълнение от интересната история, носи и малко късче, което напомня за навлизането на читателя в света на книгите. Затова бих я препоръчала на всеки не само, ако иска да се докосне до частица от космоса. Бих я препоръчала на всеки, който иска да се докосне до красива история, притежаваща всичко, за да се превърне в нов любимец.

Днес е последният ден, в който можете да се включите в giveaway-я, в който подарявам една бройка от "През вселената"! Можете да го намерите ето тук! Успех! 

Български Книжен Маратон

Преди известно време с мен се свърза Ана, едно от момичетата, организиращи БКМ - Българския книжен маратон - за да бъда един от хостовете. Страшно съм щастлива и развълнувана да споделя с вас идеята и да помогна с каквото мога за реализирането на прекрасното събитие! Ще се радвам, ако се включите, заедно с нас споделяте впечатления от прочетени книги и се забавлявате с всички организирани дейности!

БКМ ще се проведе от 11-ти до 17-ти юли - малко след официалния край на учебната година, за да можете да вземете участие и да се мотивирате за предстоящото лятно четене! Общо категориите са седем - пет официални и две допълнителни за ентусиазираните, които искат да изпитат способностите си. Кликвайки тук ще намерите официалното фейсбук събитие, към което можете да се присъедините.

Досега обявените категории са:

1. Книга, чието действие се развива около море/океан.

Малко повече за първото предизвикателство можете да прочетете в блога на една от организаторките - Briana Knows.

2. Книга от български автор
Готините Четат ли двама обявиха тази категория в ютуб канала си, който можете да посетите, като кликнете ето тук.
3. Книга с цветовете на българското знаме или национален символ.
Слънчевата Криси обяви тази трета категория тази седмица. Видеото можете да гледате тук.

Аз имам честта да обявя четвъртата от седемте категории: Книга, която се развива в Европа.

Единственото ограничение тук е ясно - Европа. Но пък е свободно за интерпретации. Не е нужно абсолютно цялото действие да се развива в европейска държава - може да намерите някое заглавие, чиито герои пътуват или дори за кратичко посещават град или страна на родния ни континент. 

За да ви дам обща идея за категорията, а и, за да улесня поне малко избора ви, съм подготвила кратък списък с книги, покриващи разнообразни жанрове, които все пак се развиват в Европа.

"Скритият оракул" от Рик Риърдън - Ревю

Всеки път при излизането на нова книга на Рик Риърдън си мисля, че може би вече е дошло времето, в което не може да ме изненада с нищо. Че най-вероятно ми предстои да прочета някое леко променено приключение за герой, чието име е просто различно от тези на предишните. И всеки път оставам зашеметена и безобразно щастлива, защото не съм права. 

Рик Риърдън е един от малкото автори, на които се възхищавам толкова силно. Трудно ми е да проумея колко талант и истории са събрани в ума му, съчетани с великолепния талант да ги разказва. "Скритият оракул" е първата книга от и-аз-не-знам-коя негова поредица, на чиято първа страница още се заявява, че повторение няма да има, и приключенията на бога Аполон, превърнал се в тийнейджър, ще са толкова динамични, колкото и забавни.

Докато в предишната му книга, "Мечът на лятото", главният герой Магнус Чейс леко напомня на Пърси Джаксън с хумора и постъпките си, тук това в никакъв случай не е така. Отново е забавно - безспорно, но този път по нов, оригинален начин, който не се свързва с никой от героите на Риърдън. Идеята да вземе бог от гръцката митология и да го "хвърли" в съвременния свят като тийнейджър сама по себе си е интересна. Изпълнението ѝ пък е брилянтно.

"Има ли нещо по-тъжно от звука на бог, който тупва в отпадъци?"

Няма да е книга на Рик Риърдън, ако няма страшно готини второстепенни и епизодични герои. Например спътницата на Аполон - Мег, която е само на 12 и е дъщеря на богиня. Има нещо страшно комично и в същото време близко до мен в образа ѝ, което ме накара да се подсмивам на остроумните ѝ реплики и почти всички моменти, в които двамата герои бяха заедно.

"Но вече не бях бог. Бях паникьосан шестнайсетгодишен младеж. Дланите ми се бяха изпотили. Зъбите ми тракаха. Единствената ми разумна мисъл бе: ГНУС!"

Много ме зарадва появата на стари, вече познати и любими персонажи, чиито въвеждания в историята са може би едни от най-забавните моменти. Изпъква Пърси Джаксън, разбира се, но без Анабет, която по време на действието се намира при Магнус Чейс. Ето още едно нещо, което ме изумява при Риърдън - светът в ума му явно е толкова обширен, че той с лекота преплита историите си без да допуска гафове, създавайки сложни, но много приятни връзки както между приключенията, така и между персонажите си.

Всъщност наказанието на Аполо в "Скритият оракул" е следствие на действията му след края на последната поредица "Героите на Олимп". На много места видях, че въпросът "Може ли да се прочете "Скритият оракул", ако не съм чел/а предишната поредица?" е задаван и искам да отговоря от позицията на човек, който не я е чел - проблем няма. Със сигурност някои препратки и шеги не се разбират чак толкова ясно и съответно не са толкова забавни (въпреки готините бележки от преводача, които ги обясняват!). Но като цяло не мисля, че има какъвто и да е проблем читателят да се наслади на прекрасната книга, защото историята е достатъчно пълна и богата.

"С чувство на хладен ужас вдигнах ризата си. Коремът ми бе покрит със синини от падането в кофата и шутовете, които бях изял. Но най-ужасното бе, че го имаше. Шкембето, за него става дума."

Колкото и пъти още да повторя, че "Скритият оракул" е невероятна във всяко едно отношение, независимо от доводите си дори не мога да ви предам страхотното чувство от четенето ѝ. Светът на Рик Риърдън е просто неповторим, неизчерпаем, щастлив, многоцветен. Не може да бъде побран в едно ревю. Затова, ако обичате "Пърси Джаксън" или някоя от другите му поредици, не пропускайте началото на тази, защото се очертава още едно незабравимо приключение в пет части.

"Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото" от Рик Риърдън - Ревю