Summer Bianual Biblioithon и БКМ Wrap Up

Винаги ми е било изключително трудно да закача етикета "любим" на някой от всички годишни месеци, защото всеки се отличава с нещо близко до мен. Но не мога да не призная, че летните са като че ли по-близо до сърцето ми, особено последните една-две години, откакто започнах да се включвам в книжни маратони. Този юли беше пълен с такива. Взех участие в цели два (а един тече в момента, в който четете това) - за всеки писах отделен TBR пост, но реших да включа wrap up-вете в един, за да не затормозявам както вашето четене, така и блога ми като цяло - доста е тъпо да се виждат само едни и същи постове. Затова сега ще ви разкажа кратичко както за преживяването през двете седмици, така и за книгите, които успях и не успях да прочета.

Summer Bianual Bibliothon

Първият маратон, в който взех участие, мога да обявя за почти 100% успешен, защото не дочетох единствено една книга и респективно не изпълних една категория напълно. Това е изборът на един от хостовете - книгата The unexpected everything. В рамките на седмицата прочетох едва 10%, а ден след това стигнах до 40% и се наложи да спра, защото започна следващия маратон.

Напълно завърших The DUFF и "Къщата край канала" - двете книги, които не ми харесаха особено много. Първата е сладка и неангажираща, но не се отличава с нищо повече - почти никаква стойност няма. Втората пък... май няма нито едно нещо, което да изтъкна като положително, за съжаление.

С More happy than not отбелязах като успешни две предизвикателства. Вече успях да напиша не много дълго ревю в опит да запозная повече хора с темата на книгата. Много силен дебютен роман, който наистина трябва да бъде прочетен не само в името на страхотния стил, а заради многото противоречиви теми, които авторът повдига.

Най-сетне прочетох "Станция единайсет" и мнението ми е 50 на 50 - едновременно ми харесва, защото историята се съсредоточава върху хората, а не статистически данни, опити за обяснение и подобни. Обичам да чета за човешката драма и опити за справяне с трагедията. Но в същото време не ми харесва малката монотонност, която се вмъква около средата на историята.

Последната книга, която прочетох, е "Сирена" от Триша  Рейбърн. Имам я откакто излезе по книжарниците и след един неуспешен опит да я прочета се върнах и я приключих само за ден на плажа. Хареса ми много повече, отколкото очаквах, въпреки досадните тропи и малки детайли, които малко дразнят.

Български книжен маратон

Въпреки огромната мотивация и желание да завърша БКМ напълно успешно, това се оказа невъзможно заради безброй външни фактори. Случи се така, че седмицата, в която бе организиран маратонът, аз бях на почивка и прекарвах по-голямата част от времето си на плаж или разходки в следобедните часове. Видях се например и с любимата ми Ана! Даже и втори път щяхме да се срещнем, заедно с още няколко други блогърки, но не се чувствахме добре и отменихме срещата. При мен се оказа досаден вирус, който бързо-бързо прекрати почивката и принуди мен и семейството ми да се отправим обратно към дъждовната в онзи момент София.

Заради всичко това успях да прочета (почти) три книги.
Първата е "Град от небесен огън" - последната част от поредицата "Реликвите на смъртните" и според мен най-добрата. Ако се впусна в подробности ще издам много от сюжета. Достатъчно е само да кажа, че си имаше всичко, което търся в книга. (Трябва да спомена, че преди началото на маратона вече бях прочела 150 страници. Оттам идва "почти три книги".)

След това бързичко приключих с втората книга на Триша Рейбърн "Мъртво вълнение", която падна няколко стъпала под първата част - "Сирена". Не ми хареса бавното действие, а на моменти дори липсата на такова. Не съм фен на развитието на героите и техните взаимоотношения. И все пак в гуудрийдс ѝ дадох две звездички в името на интересната идея и книга първа, която много харесах.

Последно, с мъка и пот на челото, довърших "Мадам Бовари". Стори ми се нещо средно - не достатъчно интересна, но не и занемарена. Поради тази причина обещавам, че някой ден ще я препрочета - може би ще видя Ема Бовари с други очи и ще оценя постъпките ѝ по друг, съвсем различен начин.

В общи линии маратоните минаха добре, не блестящо, но не и отчайващо. С нетърпение чакам следващите и се надявам да имам повече късмет в подбора на заглавия и време, в което все пак да ги прочета. Дано за тези от вас, включили се в събитията, резултатите да са блестящи!