More Happy Than Not от Адам Силвера - Ревю

Много пъти съм избягвала да пиша ревюта на книги, които не присъстват преведени на българския пазар, защото не са особено достъпни в оригинал. Но днес ще пренебрегна това притеснение в името на един блестящ дебют. More happy than not е първият роман на американеца Адам Силвера и един от най-силните, които съм чела.

В месеците след самоубийството на баща си, Aaron Soto се опитва да направи първите стъпки към преоткриването на изгубеното щастие. Въпреки че има своята майка, отдадена изцяло на работата, дистанцирания си брат и прекрасната си приятелка, той не може да се отърве нито от тъгата, нито от белега във форма на усмихнато личице върху китката си. Утеха намира само и единствено при новия си приятел Thomas - само с него се чувства в безопасност и дори щастлив, макар и да се дистанцира от приятелката и старата си компания. Но връзката му с Thomas започва да прераства в нещо повече от приятелство и Aaron решава да потърси помощ от Института Leteo - иновативно място, които цели да помогне на пациентите си чрез намеса в паметта.

Source: https://bookishandawesome.wordpress.com/2015/05/15/i-am-more-happy-than-not/

“This is one of those times where you swear you have to be sleeping or living a nightmare because it’s so impossible that your life can only be a string of bad things until you’re completely abandoned.”

В началото на романа историята на Aaron изглежда типична тийнейджърска, въртяща се около всичко първо - приятелка, любов, целувка, секс. Силвера постепенно разбива тази представа, съсипвайки малко по малко главния си герой до състояние, в които загубата на спомените е най-доброто решение.

Избрах да пиша за More happy than not, защото засяга много актуални проблеми, някои от които справянето с вътрешните демони, хомофобията, семейството, приятелството и дори самоубийството. Всеки един от тях е като шамар в лицето на читателя заради искреността и чувството, че всичко е реално и може да сполети и самия него всеки миг. И, най-вече, защото са представени от гледната точка на главния герой Aaron, чиито виждания са силни и реалистични, предизвикващи състрадание, въздействащи. Между него и всички останали персонажи се градят най-важните връзки и тези, които изобличават бруталността на днешното мислене, фактът, че въпреки силните думи и лозунгите в медиите, все още има толкова много хора, които с агресия са готови да накажат различните от тях.

“Every mistake I’ve made, every wrong I’ve repeated, every unhealed heartache: I feel it all and more as the weight of my old world crushes me. If you looked inside me, I bet you’d find two different hearts beating for two different people, like the sun and moon up at the same time, a terrible eclipse I’m the only witness to.

My worlds collided and I can’t get up.”

Книгата е пълна с моменти, които биха накарали читателя да спре за няколко минути, да поразмисли и чак след това да се върне към четенето. Попаднах на дискусия в Туитър, в която се твърдеше, че именно те я правят нереалистична и проблематична откъм фактология за сексуалността и някои от другите засегнати теми. Мнението ми е, че проблеми има - да, но те не са толкова страшни, защото, ако разглеждаме More happy than not като едно абсолютно цяло, то то е изключително въздействащо, въпреки малките пропуски и засегнатите много теми - друго нещо, което много читатели отчитат като негативно.

Няма да навлизам в повече подробности, нито ще издавам сюжета. Исках да напиша това ревю, за да обърна внимание на книга, която едва ли ще бъде издигната на пиадестал от някое българско издателство. More happy than not е страхотен роман, борещ се с популярни теми, все още предизвикващи бурни спорове в обществото. Написан е по интелигентен начин с висок стил, но все пак разбираем. Не бих го нарекла типично плажно четиво - тежко е и предизвиква въпроси. Затова си заслужава да го вземете на мястото на леката книжка, идваща с клюкарско списание. Ако не друго - More happy than not открехва вратичката към човешкото съзнание в момент на избор, от който зависи целият съзнателен живот. 

“Memories: some can be sucker punching, others carry you forward; some stay with you forever, others you forget on your own. You can't really know which ones you'll survive if you don't stay on the battlefield, bad times shooting at you like bullets. But if you're lucky, you'll have plenty of good times to shield you.”