Никога не съм си позволявала да се ограничавам до един единствен жанр, едни тип истории, подобни стилове... Затова обичам творчеството както на Александър Дюма, Виктор Юго, Дона Тарт и Дж. К. Роулинг, така и на Стефъни Пъркинс, Патрик Нес и Джоджо Мойс. Обожавам да откривам предизвикателства, скрити между страниците на различни книги; нови светове, домове. Но има един по-особен, неповторим дом, в който се чувствам най-удобно, в свои води, в който се смея, плача, обичам, съчувствам. И го намирам именно в книги като "Перфектна химия".
Първата част от трилогията на Симон Елкелес не е нещо ново, невиждано досега в книжен формат. Най-вероятно историята ала Ромео и Жулиета е разказвана повече пъти, отколкото мога да си представя - два различни свята се сблъскват, а за момче и момиче от тях е недопустимо приятелство, а пък какво остава за връзка. Следва борба с хората, борба с вътрешните демони, щастие, нещастие, емоции, докато най-накрая съдбата не разкрива какво е предопределено за двамата влюбени. Познато, нали? Дори и да е така, това в никакъв случай не трябва да се превръща в пречка да прочетете "Перфектна химия", защото въпреки всичко, тя е книга, събрала в себе си всичко, което един почитател на романтиката може да пожелае.
Оригиналността не е запазена марка на Симон Елкелес, но любовта ѝ към героите и историята, е. Това, разбира се, личи от изграждането на всеки един от персонажите посредством представяне чрез редуващите се главни от името на двамата главни. Вместо да покаже Алехандро "Алекс" Фуентес и Бритни Елис като стереотипи през трето лице единствено число, тя дава глас на мислите им в отделни глави. Така става ясно още в началото, а не в средата на романа, че Алекс и Брит не се променят, а просто провокират най-доброто един в друг. Тя не е само глупава блондинка с привидно перфектен живот, а той - безсърдечен член на гангстерска група без бъдеще. Единственото, от което се нуждаят, е някой, който да им вдъхне смелост, за да покажат най-доброто.
Да видя доброто в двама им още в началото спечели интереса и любовта ми към двамата герои. Обаче не мога да определя към кого изпитвам по-голям респект. Пътят им към преоткриването на положителното е осеян със спънки, които не са смекчавани от перфектни характери, а напротив. Несъвършенствата, с които двамата се борят по време на познанството си, са тези, които засилват влиянието на характерите им под маската, с която ги вижда света. Бритни крие несигурността си, която ме накара да ѝ симпатизирам, зад грим, маркови дрехи и безумно скъпа кола. А това, че Алекс не показва колко интелигентен и схватлив е, демонстрирайки арогантно поведение, покрито с татуси и бандана, не омаловажава причината за постъпките му.
“One of the things that makes me who I am is the loyalty I have to people I hold close to my heart.”
Цялата история - героите и действието - много ми напомнят за един от най-любимите ми филми - Tres metros sobre el cielo. Може би любовта ми към Баби и Аче (Х, Уго, както го знаете), също и съвпаденията между тях и Алекс, и Брит, ми помогнаха да заобичам малко повече книжните персонажи. Това се отнася и за отношенията помежду им, въпреки че тук искам да отворя една скоба - намирам връзката не само между тях двамата за подобаваща, а и между всички второстепенни герои, които дооформят и обогатяват "Перфектна химия".
“I'm losing control."-Brittany
Mamacita, I've already lost it."-Alex”
Сюжетът на книгата е много предвидим, но е факт, че ме развълнува страшно много, въпреки, че още в началото с 99% точност можех да кажа точно как ще приключи. Написана е по обичайния шаблон "сблъсък - опит за предотвратяване на взаимоотношения - щастие - нещастие - алтернативен край", но в случая не мисля, че отнема от удоволствието. Трудно ми е да опиша защо. Просто... просто започнах да чета и попаднах на място, което обожавам, с хора, които реално искам да имам в живота си, преживявайки приключения, твърде вълнуващи, за да бъдат част от собственото ми съществуване. Чувството е точно все едно бях у дома.
Най-важната част от четенето на книгата за мен е емоцията. А тази определено ме накара да се смея, накара ме да се притеснявам за съдбата на персонажите и неведнъж се налагаше да си взема почивка, за да не започна да мъмря ядосано срещу страниците. (Това обаче се случи три-четири пъти по повод испанските реплики. Знам испански и нямам проблем с преводите на думите, но не и с тяхното изписване. Явно съм толкова тренирана в превод и писане на езика, че намирам правописни грешки дори в преводни книги...)
“You are the one girl that made me risk eveything for a future worth having.”
"Перфектна химия" далеч не е произведение на изкуството - има своите върхови точки и спадове, но съдържа онази сладост, която може да съблазни всеки, влюбен в истории като тези от "Три метра над небето" и "Целувка за Ана". Тази съвременна версия на "Ромео и Жулиета", изпълнена с напрегнати моменти и емоции, ще поведе всеки читател на дълго пътуване, подобно на такова с влакче на ужасите, докато не спре до заветната цел - финала.
Изключителни благодарности на издателство Ибис за книгата, която ми пратиха, в замяна на честно ревю!
Ревюто ти е страхотно ,винаги чета с интерес мненията за тази книга ,тъй като и аз подходих към нея без особени очаквания , а се изненадах доста приятно и съм напълно съгласна с всичко ,което си написала :)
ОтговорИзтриване