Има нещо страшно вълнуващо в това да посещаваш нови градове и места. Нетърпението и лекото притеснение се появяват седмици преди заветното пътуване, но кулминират в мига, в който стъпиш на местна земя и вдишаш тамошния въздух. Така само започва приключението.
Преди месец спонтанно проверих за по-евтини билети за Мадрид, столицата на Испания, и случайно попаднах на оферта, която беше твърде примамлива, че да я подмина. Пет минути по-късно вече бях пред компютъра и приключвах с резервацията си за две самолетни места - едно за мен и едно за майка ми - и си избирах хотел за престоящия ми едноседмичен престой. Не ми отне много време да се самоубедя, че бягството ми от реалността е добра идея - исках почивка от учене, време далеч от преподаватели и колеги, исках да се изгубя на непознато място, да практикувам езика, да гледам красоти. Мадрид се оказа правилното място.
Ден 1
Приключението ни започна на 14 април, неделя, когато в ранния следобед самолетът ни излетя от София и към осем се приземихме на летище Адолфо Суарез - Мадрид Барахас.
Това беше първото ми пътуване до Мадрид и може би малкото притеснение надделяваше в първите часове след пристигането ни. Но пък беше напълно безпочвено. Бързо разбрах, че градът е невероятно добре уреден, ясен и лесен (относително). Транспортът от Барахас е удобен (има експресен автобус, който превозва пътници на всеки 20 минути до три централни точки на града), станциите на метрото са навсякъде (и не се пътува с хартиени билетчета като при нас, а с карта, която се зарежда според нуждите на пътуващия. За нас най-добрата опция беше да плащаме за пътуване всеки път) и почти всичко е двуезично - лукс, който не бе нужен нито на мен, тъй като знам испански, нито на майка ми, понеже тя пък си има личен симултанен преводач в мое лице.
В остатъка от вечерта се настанихме в хостелчето, разположено на 15 секунди от Пласа Майор, обиколихме площада, взехме си вечеря и решихме, че най-разумно ще е да се заредим със сили за предстоящите обиколки.
Ден 2
Вторият ни ден започна с издирване на чуроси - испански сладкиш, който се яде с шоколад. Седнахме на площада, правихме си снимки и поехме из малките мадридски улички. Първият ни по-голям обект на интереси беше пазарът Сан Мигел - точно до Пласа Майор. Той представлява много малки магазинчета с хранителни изкушения, които се помещават в красива сграда в сърцето на града. От плодове през паеля, сангрия, кафе, тестени изделия, суши и различни сирена - всякаква храна, която искаш да изядеш най-малкото защото изглежда великолепно! Изпихме сутрешното си кафе там и продължихме по пътя си към случайни магазинчета за сувенири, цветарници, по-големи вериги магазини...
Почти всеки знае прочутите Пуерта дел Сол и Пласа дел Сол - огромен прощад, на който се намират нулевият километър - отправна точка на всички пътища в града - и статуята на мечето и дръвчето.
Една от най-известните и красиви сгради в Мадрид е Метрополис - бяла, величествена, с позлатени орнаменти. Намира се на Гран Виа - един от ключовите булеварди в града - и беше топ приоритет в списъка ми за посещения. За причината можете да се досетите от снимките.
В тази посока се намират и площад и дворец Сибелес - още едно instagramable място, което ни оставяше без дъх при всяко посещение.
Импровизация в импровизацията беше двучасовото посещение на музея Прадо през същия следобед. От 18 до 20 ч. входът му е свободен за всеки посетител и затова, и защото бяхме съвсем близо, решихме да хвърлим едно око на съкровищата вътре. За пореден път този ден останахме смаяни - музеят е триетажен и е един от най-големите в Европа. Два часа са крайно недостатъчни, за да бъде разгледан. Оказа се, че и 4 не стигат, но за това в ден трети.
Отново, вечерта ни приключи със скромна вечеря в хотелската стая с гледка към тичпично испанските сгради и тесни пешеходни улички, водещи до централния градски площад.
Ден 3
Третият ни ден беше посветен предимно на Прадо. Закусихме с прекрасните чуроси - този път двойна порция, за да няма ощетени - и се отправихме натам.
След Рим се бях зарекла да не влизам в музеи без аудио гид и този път не се отрекох от това обещание. В програмата беше написано, че турът е около час, но бързо ни стана ясно, че час е отделен само за основните и най-важни произведения. И "бързо" е относително понятие - решихме да не слушаме всички записи на четвъртия час, когато бяхме минали през едва половината от първия етаж и вече ни се виеше свят от гледане нагоре, внимателно оглеждане на детайли и обсъждане на произведения. Останалата част минахме по-бързо. Останахме очаровани от Прадо и от всички произведения на изкуството, които видяхме. Беше хубаво да видя на живо картини като Las meninas и La maja desnuda, за които съм учила в часовете по история, да си припомня за хората, нарисувани на тях, и да разкажа на мама всичко интересно, за което се сещам, след като изслушам и нейната по-артистична и художническа гледна точка.
За малко отдих влязохме в Кралската ботаническа градина, която се намира в непосредствена близост до музея. Уцелихме ден, в който входът беше свободен, и няколко часа се лутахме сред адски добре поддържани алеи, обградени от лалета, различни видове разцъфващи дръвчета и различни аромати. Градската ни обиколка приключи с фотосесия пред Кралския дворец и странен разговор с възрастен мадридчанин, който вардеше портите на двореца от името на полицията, все едно самият той беше най-важният му обитател. Може би един от най-интересните характери, с които се сблъсках по време на мадридския си престой! (И тук изключвам дамата от Атланта, Джорджия, която ме попита какво всъщност е сградата на Двореца и щом е дворец, съществуват ли наистина крале, и щом съществуват - защо няма повече охрана, която да ги пази.)
Ден 4
Денят на Толедо. Или такъв беше планът. Не харесвам особено много плановете.
Сутринта се отправихме към мадридската гара Аточа, за да си вземем билети за един от най-красивите градове в Испания. За съжаление, бяхме изпуснали ранните места, така че решихме да запълним времето до обяд със закуска, кафе и обиколки по магазините. Малко преди влака ни обаче се почувствах зле и се наложи да сменим билетите за следващия ден. Всяко зло за добро.
Вместо в Толедо, в сряда се разходихмее из града, пообиколихме добре магазините и се отправихме към великолепния парк Ретиро. Райско място! Почти в центъра му се намира огромно езеро с лодки; има множество статуи на различни личности от испанската история, зелени площи, на които хората могат да сядат и да си почиват, фонтани, площадки за игра, а също и прекрасна стъклена постройка, която преди е била парник, а днес помещава различни изложби и е една от главните дестинации за онези, които търсят местенце за красиви снимки.
Ден 5
И така, в следващия дъждовен четвъртък ние потеглихме към прекрасния Толедо, за който ще говоря по-подробно в друга публикация.
В началото на обиколката дъждът малко уби желанието ми за разглеждане, но фактът, че може би скоро няма да да мога отново да посетя Града на трите култури, ме накара да се стегна. И видях места за чудо и приказ. Атмосферата на Толедо е като от някой филм със сюжет през Средновековието. Уличките са тесни, няма кой знае колко големи магазини - повечето са семейни. По витрините блестят мечове, гербове, картини с арабски мотиви, подредена е вкусна храна. Мирише на мокър камък. Вали, но се усеща топлина. Катедралата се издига величествено сред типичните каменни сгради. Чува се глъчката на туристите. И не ти се иска да си тръгнеш.
Ден 6
Ден шест се оказа дъждовен. Идеята ни да се разходим около Кралския дворец и в градините му бързо оптадна и най-логичната алтернатива беше да се потопим директно в сърцето на монархията, като влезем да разгледаме отворената част на величествената сграда. Такава е и отвън, и отвътре. Килими, направени специално за всяко помещение, пищни кристални полилеи, кадифени стени, изкусни картини, луксозни кресла, огромни пространства - всичко това ни пренесе в света на кралете, управлявали Испания през последните няколко стотин години.
Ден 7
Последният ни ден в Мадрид премина под знака на обикалянето из малки улички и на кафето. Тъй като вече не валеше, решихме да дадем още един шанс на кралските градини, след което поехме в посока Гран Виа, площад Сибелес, Пасео дел Прадо и Прадо, където решихме да пием кафе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар