Десет причини да прочетете „Наръчник за убийства за добри момичета“ от Холи Джаксън

    Не знам за вас, но аз често минавам през периоди на подчертан интерес към true crime случаи. Подкасти, видеа, статии в интернет, книги - само ми дайте да поемам информация. Това май е логичното обяснение на любовта ми към „Наръчник за убийства на добри момичета“. Come on... преди пет години в градчето, в което живее Пип, е извършено убийство, а заподозряното момче, гаджето на жертвата, се самоубива. Пип не вярва, че той е отговорен, затова се залавя да изрови всяко доказателство и да говори с всички пряко и непряко замесени, за да достигне до истината и евентуално да оневини момчето. True crime в истинския (книжен) живот!  
    Описан така, романът звучи семпличък и някак предвидим. Повярвайте ми, и аз така си мислех. Холи Джаксън светкавично опроверга първото ми впечатление и ме накара да разлиствам страница след страница, докато не приключих някъде след полунощ, изпълнена с желание още в онзи момент да открия следващата част от поредицата и да я изчета. Причината за вълнението не е една. Затова днес искам да ви разкажа за „Наръчник за убийства за добри момичета“ и с десет точки да се опитам да ви убедя, че тази книга е повече от впечатляваща! 

     1. Заплетен сюжет, който не те губи в описания и изброявания на персонажи. Холи Джаксън не е залитнала по тенденцията на други автори да добавят ненужни сцени към действието. Тук всичко е подчинено на развитието му и му служи вярно, като е важно да се отбележи, че постъпките на героите са и главният мотор за изграждане на образите. Динамика, динамика, динамика! 

    2. Героите! Винаги ми се е струвало ужасно, когато писатели „хвърлят“ един безкраен списък от имена на персонажи, които биха били релевантни за разкриването на мистерията, но без да им отделят подобаващо време, пък какво остава да ги развият. Не че всички заподозрени и второстепенни герои тук водят свой собствен и независим живот. Да, до голяма степен изпълняват ролите си на статисти, но пък и не са напълно двуизмерни и лишени от нюанси. Сякаш им е оставена шанс да се изявят в някоя от следващите книги на Холи Джаксън. 

    3. Фенове на „Ривърдейл“ и „Малки сладки лъжкини“ - „Наръчник за убийства на добри момичета“ е ТОЧНО за вас! Ако описанието на романа и предните две точки не са ви убедили, нека ви дам още няколко плюсове в подкрепа на това твърдение: гимназия, подозрителни учители, полицаи, които не обичат да си вършат работата съвестно... Само тийн драмата не е подобаващо много, но и без нея се живее (даже по-добре).

    4. Книгата е пълна с малко вероятни и невъзможни случки - това обаче може да е и плюс! Много от действията, които предприема главната героиня Пипа, за да разплете случая с убийството на Анди Бел, са опасни, нетипични за „доброто момиче“, за каквото се представя тя, и, да си признаем, доста нелегални. Но са забавни. Ако решим да не влизаме в режим „критика на всичко, което ни се струва нереалистично“, решенията на Пип започват да звучат напълно оправдани. 

    5. Не знам дали бихте сложили следващия ми довод с графата с позитиви, но все пак: началото е бавно, даже малко странно, може и да ви накара да си помислите, че книгата е прехвалена и няма смисъл да се чете. Но оттам нататък избухва! Минете първите страници - може да са ви скучни, може да не са, но и в двата случаи ще се впечатлите от останалите 300! 

    6. Пип си е цяла причина да прочетете „Наръчник за убийства за добри момичета“. На чист български, супер relatable е. Да, може би описанието „добро момиче“ е леко клиширано, като се има предвид, че свитият й характер върви в комбина с любовта към ученето, и на моменти звучи сякаш тези две характеристики изчерпват качествата й. Не мисля, че е точно така. Образът й е толкова богат, колкото е заплетен и случая, който бори. Няма друга опция, освен да обичате Пип, хъса й, мотивацията, нейната отдаденост и желание да помогне на всеки. 

    7. Оформлението на книгата е много, много, много красиво, а изборът на авторката да раздели разказа между всевиждащ разказвач и Пип е супер! Гласът й се чува през записките в личния й дневник за престъплението, където излага събраните доказателства и разсъждава. Включени са карти, интервюта, изрезки от вестници и други интересни графики, които ми се струват като награда. Почувствах се включена в разказа, все едно мога да допринеса с нещо за разплитането на загадката. Кара книгата да изглежда интерактивна.

    8. Ако си търсите книга със сладурско приятелство - това е тя! Пип и Рави са дуото, от което се нуждаем! Тонът на разговорите им, искрената им връзка и привързаността, която развиват един към друг постепенно, са сред многото неща, заради които си заслужава да прочетете „Наръчникът“.

    9. Без да спойлвам историята - пълно е с обрати, повечето от които просто не можете да предвидите! Това показва само колко добре е изградена мистерията покрай убийството на Анди Бел и самоубийството на гаджето й.

    10. „Наръчник за убийства за добри момичета“ е едва първата част от трилогия! Доколкото разбрах, във всяка част Пип се опитва да разреши различно престъпление, всяко от които е навързано с друго. Тоест, ако в „Наръчникът“ са останали недоизяснени въпроси и герои, които изглеждат сякаш не са си свършили работата докрай, то те най-вероятно ще са звездите под прожекторите във втора или трета част. Втората книга предстои да излезе на българския пазар съвсем скоро, така че затягайте коланите, прочитайте първата част и да нападаме втората! 

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden