Книгите на месец април. Седем кратки ревюта

     Ти да видиш! Въпреки кофти прогнозите, и през април не се разминах с готините заглавия! Well, всъщност не четох особено много на хартия, а заложих повече на аудио формата, но не е сега моментът да се впускам в обяснения защо слушането и четенето могат да бъдат равностойни. Вместо това ви предлагам няколко кратки ревюта на априлските книги, с които да се опитам да ви убедя (или разубедя!) да хвърлите поглед на любопитни четива! 

1. „Екстаз“ и „Еуфория“ от Силвия Дей

    Поредицата за Ева и Гидиън на Силвия Дей („Кросфайър“, 5 части) ми е любимата романтично-еротична поредица. Да, признавам, отчасти заради името на главната героиня е. Освен това съчетава и повечето елементи на съвременния романс, които ме влекат - има си екшън, драма, интересни второстепенни герои, любов и обем, който да ме занимава в продължение на повече от няколко дни. 

    Можете да си представите разочарованието ми, когато изслушах тези две дъна на съвременната литература. От една страна, няма нищо от Силвия Дей такава, каквато я харесвам. От друга, историята просто е най-плоското нещо, което съм чела изобщо. Нито герои, нито сюжет, нито осъществяване на тоя сюжет. Изобщо не споменавам диалози и описания. Краят на втората част ме остави с впечатлението, че ще има и трета, но, слава на книжните богове, такава не съществува. Ще спя спокойно.

2. „Премълчани истини“ от Колийн Хувър

    Това не е най-силната книга на Колийн, но не е и най-слабата. Ходи по тънката граница между скуката и приемливо баналните истории, като я спасява факта, че разнищва поредна житейска драма от голяма важност. Героите на „Премълчани истини“ са раздирани от съмнения и съжаление в опитите си да запазят реда на бита си след внезапната смърт на техни много близки хора. Тя отприщва поредица от сблъсъци между майка и дъщеря, които изкарват на бял свят най-лошите черти на човешкия характер. За романа писах подробно в предишен пост - прилагам линк тук, за да не повтарям дългите си разсъждения. 

3. „Опортюнистката“ от Тарин Фишър

    Да, този месец бе посветен на драма и любов във всичките им проявления. В „Опортюнистката“ Оливия получава ненадейно втори шанс да се върне в обятията на любовта на живота си, Кейлъб, след като двамата се разделят драматично и той преживява автомобилна катастрофа, в следствие на която губи временно паметта си. Плахо и с гузна съвест, младата жена решава да запази самоличността си в тайна, за да се наслади може би за последен път на времето си с Кейлъб, но без да престава да се страхува от потенциалната му реакция, когато научи коя всъщност е Оливия и как преди години е разтрогнала отношенията им. Драмата от миналото изглежда е дала на него временна почивка, но не е спирала да гложди съзнанието на Оливия нито за секунда.

    Идеята на Тарин Фишър е яка, но изпълнението й не ме убеди. Ще започна с това, че книгата лъха на 2012 година - от описанията на начина, по който се обличат, и на нещата, които правят, филмът в главата ти започва да придобива стила на „Дневниците на вампира“ и други тийн предавания от този период. Не отчитам това като нещо лошо - аз съм фен и тези препратки към миналото десетилетие (иха...) ми се понравиха неприлично много. Не ми харесва обаче балансът между диалозите и описанията; също и неравномерното темпо на разказа. В един момент всичко се влачи, а в следващия са минали пет години. Ами не, мерси! 

    Пас и за героите. Spoiler alert, всички са ужасни и те го осъзнават. Признават си го, коментират го, но явно не намират нищо лошо във факта, че с действията си потенциално съсипват чужд живот. Набързо прегледах ревюта на следващите книги и ми се стори, че напред нещата загрубяват повече. Не бих продължила с трилогията. 

4. „Анатомия на един скандал“ от Сара Вон

    Тук вече имам много хубави неща за казване. „Анатомия на един скандал“ ми хареса мно-го. Като общество дъвчем темата за сексуалното насилие почти ежедневно, но подобни книги (и сериали, понеже „Анатомията“ си има и адаптация в Нетфликс) са добро средство за напомняне, че зад новинарските заглавия стоят истински хора с истински семейства, истински чувства и истински животи, които не могат да останат незасегнати. 

    Прескочете отново в блога ми след няколко дни, за да прочетете подробно мнение както за книгата, така и за сериала! 

5. „Песен за Ахил“ от Маделин Милър

    Поздрави на всички хора, които ми писаха и ме предупредиха, че ще рева. Прави бяхте. Но беше редно да ме предупредите също, че няма да мога да спра да мисля за тази книга в продължение на ДНИ. 

    Има ли нужда да ви разказвам за „Песен на Ахил“? Преразказ на добре познатата „Илиада“ с LGBTQ+ елемент, придружени любезно от сълзи, нервни сривове, тръшкане, „оле, колко е сладко“, „КАК СМЕЕШ?!“ и... много поетика. Иха, преводът на тази книга ми хареса! На няколко места попаднах на мнения, че в това отношение куца, но, честно, не успях да хвана къде. Текстът се лее, поетичен е и е точно в духа на „Илиада“ и всички (преведени) древногръцки текстове, които съм чела преди години. Мноооого труд е паднал тук. Да се превежда нещо такова хем изглежда лесно, понеже някой вече е минал и е отъпкал пътечката и вече има имена, места, всичко наготово; хем е огромен подводен камък заради поставения стандарт. Според мен тук работата е свършена много, много добре. 

    В началото на книгата имах опасения, че няма да разбера какво се случва, тъй като нямам ярки спомени за „Илиада“ и трудно помня имена. Ако и вас това ви спира да прочетете „Песен за Ахил“ - нямате грижи! Маделин Милър се е постарала всеки да е подобаващо представен. А в края на книгата има и подробен списък с всички герои и по малко съществена информация за това кои са и защо са. 

6. „Академия за вампири“ от Ришел Мийд

    И понеже споменах естетиката на '10-те... За трети път „прочетох“ „Академия за вампири“. Изводът - харесва ми точно толкова, колкото ми хареса и първия път. Не е най-оригиналната история, нито пък е най-вълнуваща, но няма да ме чуете да говоря лошо за книгите от тийн годините ми, особено за тези, които са проправили пътя на актуалната младежка литература. Някога стигнах до трета част май - след това тиражът беше изчерпан и намирането на поредицата се превърна в мисия невъзможна (oh well, поне цените бяха и са невъзможни. Хвърлете един поглед на Книжен пазар :)). Сторител я адаптират в аудио вариант в момента (първите две вече са налични за слушане), а явно предстои да бъде преиздадена цялата поредица! Познайте кой ще ходи на пазар за вампирски романи... 14-годишната Ева се завръща... 

7. „Японският любовник“ от Исабел Алиенде

    Исабел Алиенде не се появява за първи път в този блог. Литературната й вселена е много красиво място и това ще го потвърди всеки, който се е докоснал до някой от романите й.

    „Японският любовник“ е поредната красива, но болезнена история, която преплита в себе си лична драма с важни исторически и политически моменти. Двете свързани сюжетни линии тук са посветени на Алма Веласко - възрастна дама с вълнуващо, но добре прикрито минало, белязано от любов, смърт, болка, загуба, но и щастие от това да намериш сродна душа не в един, а в двама мъже; и на Ирина - емигрантка, която по случайност влиза в живота на Алма и започва да разплита загадките от личния й живот рамо до рамо със собствения й внук. Много са паралелите между съдбите на тези две жени - така еднакви, но и така различни. 
    „Японският любовник“ не може да догони емоционалния заряд на „Къщата на духовете“, например, но пък задминава „За любовта и сянката“. Споделя с тях кинематографичното усещане, което е присъщо за романите на Алиенде - сякаш камера следва отделните герои; отклонява се от един, за да се фокусира върху друг, и така проследява чудноватите начини на преплитане на човешките съдби. Фантастично е! 

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden