Цари Мали Град през пролетта

    Правилно са казали хората, че празниците са време за почивка и семейство. През изминалите светли дни лаптопът и телефонът ми излязоха в заслужен отпуск, а аз похапнах козуначе и изгорих калориите по екопътеки (макар че немалко отидоха и в процеса на месене на въпросните козунаци... Перфектната тренировка, ако питате мен). И докато събирам сили и мотивация да седна и да поуча - опитвайки се да не си пусна Heartstopper „само докато си почивам“ - ще ви разкажа за краткото еднодневно пътешествие, което си спретнахме през празниците. 

    Дестинацията ни този път бе Цари Мали Град - комплекс от крепост, етнографски музей, храмове и екопътека в с. Белчин, недалеч от София. Да, сигурна съм, че го знаете. Има обаче защо да е толкова популярен - съчетанието от природа и история предразполага повечето видове туристи, а широките тревни площи (с много пейки и масички) са идеални за пикник, когато съумеете да издрапате по планината. И „издрапате“ е много точна дума за хората като мен, които обичат да казват, че нямат проблем с хайкването и са винаги готови за предизвикателство, но все пак поспират на всеки по-равен участък от пътеката, за да „изчакат“ изоставащите. 

    За друго наше пътуване до Цари Мали Град съм писала преди години и бих го линкнала, обаче, убийте ме, не мога да го намеря. Ето затова е хубаво да се слагат тагове на публикациите. Но пък и няма да изпуснете много - в онзи пост представям същия любим маршрут, по който се движихме и този път. Същия, по който може да се търкулнеш като медена питка, като каквато се чувствах и аз, имайки предвид, че на изкачване сладко-сладко мушнах две филийки козунак. Имам снимка, за да го докажа. 
    В края на април природата на планина Верила все още не се е събудила напълно. Тук-таме обаче белеят моите любими дръвчета, а пък по-долу, в самото село, на места ухае на люляк. Най-вече по пътечката надолу от крепостния комплекс (ако по екопътеката може да се търкулнеш, по тази „пътечка“ през зимата може и екстремни ски да подкараш, кой знае... аз и с маратонки се чувствах като на лед) се откриват красиви гледки към хорските дворове. Страшно е живописно. 

    Впечатлих се колко поддържано е това място. Чисто, запазено, подредено. Новост за мен е, че на входа получаваш карта с QR код, който те праща към серия от записи с информация и истории за ключовите местенца в Цари Мали Град. Такива съм виждала предимно в чужбина и на няколко места из България. Записите са приказка и информация в едно, да ти е кеф да седнеш на някоя пейка в близост до конкретния обект, за да изслушаш и да се потопиш в атмосферата на мястото. Такива неща придават много по-голям смисъл на обиколките по исторически паметници. Винаги можеш да се информираш предварително за това къде отиваш и какво ти предстои да видиш, но ако не си направиш труда, просто минаваш през някакви руини и се чудиш с какво пък е толкова специално всичко това. 

    Обективно погледнато, Цари Мали Град е обиколка за час-два. Хайде, ние да сме стояли три-четири, понеже отделихме и време за църквичката на слизане от крепостта, както и на етнографския музей - всички вкъщи много обичаме да разглеждаме архиви и вещи от други времена. Ако си носехме одеяло за пикник обаче, с кеф щяхме да се върнем на полянката с изглед към заобикалящите планини, за да се излежаваме на слънце, да хапнем още малко козунак (няма такова нещо като „твърде много козунак“) и да почетем на тишина. Макар че „тишина“ е супер относително понятие. Когато пристигнахме около 11 ч., хора нямаше. В 12 обаче се завтекоха тълпи на талази . Явно това наистина е любимата еднодневна дестинация на софиянци, ако съдим по номерата на колите в паркинга. Пак казвам - има защо. 

    Дано вятърът ни отвее в тази посока отново, може би в разгара на лятото дори. Искам да видя всичко зелено, да потърся сянка под някое дърво, да снимам цветя и да хващам тен в планината. Но както казах в последния си пост за пътешествие - подобни места са магически през всеки сезон, по всяко време на годината, ако умееш да виждаш красотата. Трябва ти само малко издръжливост, желание да изкатериш няколкостотин метра и добра компания - последното е абсолютно задължително!