Mid-Year Book Freak Out Tag 2022

   Преди няколко дни завърших Goodreads предизвикателството си - 45 книги са вече в историята, а сред тях блестят няколко наистина страхотни заглавия. Някои от тях са супер познати, други все още търсят своите читатели, но... Та, всяка възможност да се говори за добри книги е добре дошла! Затова за поредна година подхващам The Mid-Year Freak Out Tag и, разбира се, каня и вас да разкажете малко повече за историите, които осмислиха изминалите няколко месеца! 

 1. Най–добрата книга, която си прочел/а досега през 2022 г.

    Hands down, „Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева. Минаха няколко месеца от премиерата й и аз просто не мога да престана да мисля за тази книга и чувството, което породи у мен, докато я четях. Посветих й цял дълъг пост (клик!), писах за нея в Инстаграм, накарах най-близките си приятели да я прочетат, но все още изпитвам нужда да подчертая колко красива, поетична, вдъхновяваща и смислена е историята между двете великолепни корици.

2. Най–доброто продължение, което си чел/а досега през 2022 г.

    Най-скорошният пример в тази категория ми е „Добро момиче, лоша кръв“ от Холи Джаксън, продължението на „Наръчник за убийства за добри момичета“. Историята надгражда първата, без да краде от нейния блясък; вълнуваща е, заплетена е, предлага идеалните пропорции мистерия и хумор. И определено не страда от синдрома на продължението, публикувано за пари - нали знаете, когато някой (най-често в киноиндустрията, но и в областта на литературата) види, че продуктът му се харесва и продава, започва да бълва продължение след продължение, за да се възползва от шума, докато може, но без да влага кой знае колко в качеството. Тук определеееееено не е така!

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

    Ако започна да изброявам заглавия, няма да приключа скоро. За лятото съм си набелязала няколко: „Порочна любов“ от Ана Хуанг, „Всички сме злодеи“ от М. Л. Рио (макар че май ще трябва да си припомня малко от Шекспир, за да я оценя подобаващо), „Това се случи на Майорка“ от Ема Страуб, „Момичето с гръмовния глас“ от Аби Даре и т.н.

4. Най–желани предстоящи издания през втората половина на годината

     Няма да преувелича, ако кажа, че нямам търпение за официалната премиера на Lightlark на Алекс Астър. Много е възможно да сте попадали на букток профила на Алекс. Огромното внимание, което си спечели неотдавна, направи възможно публикуването на обещаващия фентъзи роман, който ще излезе след около два месеца. 

    Обещанието е за епично фентъзи с любовен триъгълник, предателства и много неочаквани обрати. 

5. Най–голямо разочарование

    Може би... окей, прочетох и някои не толкова впечатляващи заглавия. Лесно бих се измъкнала с „Екстаз“ и „Еуфория“ на Силвия Дей (сигурно две от най-безсмислените, елементарни и нелогинчи книги, които някога съм докосвала), но ще разнообразя с „Червеното пиано“ на Джош Малерман. Не е лош роман, даже историята ми се стори интригуваща в началото. Не се разбрах със самия стил на писане на Малерман. Преди време имах същия проблем с друга негова книга, така че... проблемът не е в него, в мен е. 

6. Най–голяма изненада

    I´m Thinking of Ending Things от Iain Reid!!!!! Страшна във всеки смисъл на думата! Скъпи издатели, най-горещо ви моля да изкарате тази книга на българския пазар! Екранизацията на Нетфликс я представя добре, но не е нищо в сравнение с гениалния текст! Срещата ми с романа в Сторител беше съвсем случайна - за пореден път просто пуснах нещо, колкото да върви, докато чистя, но резултатът се оказа... уау. Горещо ви препоръчвам да я изслушате, защото и прочитът е на много високо ниво. 

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)

    Елена Феранте, определено. Романите й явно са доста популярни тук, но чак тази година се докопах до първата част от тетралогията за гениалната приятелка. Може би до този момент ме беше малко страх да вляза в литературния свят на автор, чието име се величае по този начин и за когото не знам почти нищо (не че някой знае; самоличността на Елена Феранте си е цял отделен филм...). Попадение в десетката, по мое скромно мнение. Развълнувана съм за няколко от самостоятелните й романи, на които съм се спряла за втората половина на годината. 

8. Нов герой, по когото си падаш

     Хехехехехе. Адам Карлсън. Трябва ли да обяснявам просто!?

9. Най–нов любим герой 

    Отговорът на този въпрос се припокрива с горния. Но все пак ще посоча като любимци също Елена от „Гениалната приятелка“ (няколко пъти съм споменавала, че намирам много паралели между себе си и нея, чувствам я близка), Пип от „Наръчник за убийства за добри момичета“ (ако не харесвате Пип, какво ви има!?) и всички главни герои от „Криминален клуб „Четвъртък“!

10. Книга, която те е разплакала 

    Тази година все още не се е намерила книга, която да ме разплаче. Но пък бях доста емоционална в края на „Песен за Ахил“ от Маделин Милър и докато четях „Тя и нейната котка“ от Makoto Shinkai и Naruki Nagakawa. 

11. Книга, която те е зарадвала

    „Хипотеза за любов“ от Али Хейзълууд! Имам известни предразсъдъци, когато става въпрос за много популярни и обсъждани книги. Все си мисля, че са прехвалени или поне не са толкова добри, колкото ги изкарват. „Хипотезата“ влезе в разрез с това мое общо схващане, осмисли ми два дни и се превърна в тема за разговор с две от приятелките ми, с които четохме почти едновременно, коментирахме и фенгърлвахме по Адам... 

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

    Тази година никоя от любимите ми книги не е филмирана (или пък може би аз съм пропуснала?). Преди няколко дни обаче на шега си пуснах „Любов и джелато“ по едноименния роман на Джена Еванс Уелч. Затварям си очите за клишетата за американците в Европа, защото без тях филмът ми се стори сладурски, забавен и точно толкова положителен, що се отнася до посланията, колкото на мен ми харесва. Не съм сигурна дали бих прочела книгата, но... 

    Наложително е да спомена и Heartstopper на Alice Oseman. Просто трябва и съм сигурна, че ако сте го гледали, знаете много добре защо. 

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината

   О, категорично ревюто на „Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева. Мислих го дълго и се постарах да предам усещането на книгата възможно най-достоверно, като в обективното преплитах и собствените си емоционални излияния. Страх ме е да го прочета, защото най-вероятно ще погледна с по-критично око. Но то е ревюто, от което се гордея най-много. Нещата просто се получават, когато са вдъхновени от стойностни истории!