Когато си мисля за Бургас, имам навика да асоциирам града с две конкретни чувства. Първото е на сигурност. Има хора, които нямат против да бъдат авантюристични в по-тривиалните аспекти от живота си. Обичат да експериментират с нови места, нови заведения и храни, с ново всичко. Аз залагам на познатото, на онова, което в миналото вече съм изпитала, познавам, сигурна съм, че харесвам и знам, че няма да ме разочарова в бъдеще. Не помня лято без Бургас, без лимоновия сладолед от центъра, ронената царевичка за обяд, без залезите на моста, без дълги разходки в Морската, цаца в капанчето, колело под наем, горещи вечери на някой балкон...
Второто чувство произлиза от всичко това: чувство, че си у дома далеч от вкъщи.
По-различното тази година е, че очаквах почивката с гледка към морето горе-долу от края на почивката миналата година. Дълга беше изминалата година, но поне вече имам вселенско позволение да използвам репликата "заслужена почивка", понеже съм се претрудила с курсови, изпити и даже цяла дипломна, която, между другото (!), защитих преди две седмици. Приятели, краят на университетските постове настъпи! Също и студентското намаление за карта за градски транспорт - бъдете сигурни, че това е най-голямата ми болка. Кой знае, достатъчно луда съм, че след година-година и нещо пак да реша да запиша някоя магистратура. И гледайте тогава какво става. Jokes aside, наистина го обмислях/м, но не за друго, а защото е много странно изведнъж да бъдеш лишен от идентичност, с която си се асоциирал цели 16-17 години. По-голямата част от живота ми е преминала на различни нива в образователната система и на моменти се чувствам безпредметно, без посока. Е, посоката е кажи-речи ясна - big girl job, две седмици почивка за море, две за Коледа, приоритизиран социален живот през уикендите и колкото се може повече почивки за презареждане. Вълнувам се за всичко онова, което предстои, защото все още тая надежди, че мечтите, колкото и далечни да изглеждат, имат потенциал да се превърнат в реалност.
А аз никак не харесвам лятото. Иронично, но ако имам избор между удобен диван с климатик, няколко интересни книги или сериал, който да изгледам в рамките на два дни, и разходка на 30 градуса (дори и ако в придружаващата компания са Хари Стайлс и Тео Джеймс), няма сила на тази земя, която да ме накара да изляза, да се потя доброволно и след това да се чудя как да обеля дрехите от тялото си. Правя го само и единствено тук, защото в момента не си представям по-голям грях от това да пребивавам на 200 метра от плажа и да не вися там по (почти) цял ден. Спътниците ми със сигурност биха отбелязали, че даже именно аз съм човекът, който си тръгва с с най-голяма мъка от шезлонга всеки ден и е готов да си жертва и яденето, само и само да се припича, докато пие кафе и чете нещо интересно, абсолютно потопен в собствения си свят и без понятие за случващото се около него. Пример - лежа си аз на трета линия, не твърде далече от мен са тоалетните. Дете се било заключило, блъскало, мъчило се да излезе, голяма врява се вдигнала. Разбрах в последствие, след като няколко пъти и на собственото си име не отговорих.
Много хубаво обаче не е на хубаво. Точно когато човек си помисли, че най-накрая е дошъл моментът на абсолютна почивка, влиза да направи няколко дължини между две шамандури и в процеса някаква дружелюбна медузка решава да прегърне ръката му за поздрав и го принуждава да се влачи до медицинския пункт, за да му кажат да ходи да се кисне в оцет.
А сега си представете как в новопридобито състояние на апатия човек се прибира в апартамента си с ръка на червени петна, решава да си изтупа хавлията и да я изпере, но вместо това я изпуска на долната тераса. Човек се вижда принуден да почука на вратата, но не получава отговор. Отива той в офиса на жената, която държи апартамента, но вместо нея, на мястото й стои нейният (симпатичен) син. Но човек е с развлечени дрехи и коса на топка, която хвърчи навсякъде, защото е мокра от плажа. Пропускаме частта, в която човек случайно си заплита езика и трябва да спре и да разкаже цялата ситуация наново, преди да се е задавил от бързане.
Познахте.
Аз съм "човек".
Може би ще си кажете, че по-големи проблеми от тези няма как да има, но дядото в оранжева количка, който обра целия ни автомобил, защото искаше да ни изпревари без да се огледа, може да поспори с вас. Също и пичът от онази вечер, който се беше нафиркал толкова жестоко, че поприпадна на десетина метра от масата ни, а после направи мини опит за бягство от линейката и полицията. Или пък пожарът в един от бургаските квартали - димът от горящите гуми беше надвиснал апокалиптично в далечината и от някои ъгли изглеждаше точно като наближаващ край на света.
Всичко това обаче не е с цел оплакване. В компанията ни си коментирахме колко хубаво е да живееш в комфорта на дома и познатата обстановка на делника и колко по-хубаво е на даден период от време да се откъсваш от нея, за да изживяваш - хубави моменти, смешни моменти, смотани случки, които те принуждават да си търкаш вратите на колата с кореселин цял следобед, докато се молиш на автомобилните богове да заличат дълбоките резки от дясното странично огледало на онзи дядо. Сигурността е страхотно нещо. Но има моменти, когато те лишава от възможността да се включиш в разговора с някой смешен, нетипичен разказ, да дадеш своите пет стотинки по някоя тема. Да се почувстваш господар на времето и живота си.
Родена съм през лятото, но това никога не е бил любимият ми сезон, нека да повторя. Предпочитам преходните. Въпреки това не отричам безумната красота на зелените гори, топлите изгреви и спиращите дъха залези; на горещия пясък по пътя към бурното море; на пикниците на прохлада в парка; на летните бури, на освежаващите дъждове; на събитийността на живота през лятото... Отричам само красотата на 40-те градуса по Целзий, които се задават тези дни. Fight me.
И... в края и на тази почивка чакам с нетърпение началото на новата. Независимо дали ще е след няколко седмици или по същото време догодина. Чакам и се надявам, че вятърът отново ще ме отвее в Бургас, било то само за ден-два, защото и толкова в този великолепен град ме зарежда с истории и вдъхновение за цяла година напред.
🧡!!!
ОтговорИзтриване