„Почти перфектна почивка“ от Луси Даймънд - Ревю

    Вселената има начини да превърне всичките ни най-добри намерения в оръжие срещу самите нас. Особено когато се стараем и целенасочено се опитваме да превърнем някоя ситуация в нещо, което не е. Добрата новина е, че често нещата сами намират начин да влязат в ритъм и в края на краищата, макар и да не се е случило така, както сме желали, оставаме доволни от развръзката - подобно на четирите главни героини в „Почти перфектна почивка“ от Луси Даймънд.

    Ема заминава на почивка в Корнуол и веднага съжалява, че е предложила на новия си приятел да се присъедини към нея и децата й в спокойната вила. Маги пък се надява, че двете седмици с дъщеря й ще са сплотяващ момент и повод да преоткрият топлината в отношенията си, която тийнейджърството лека-полека е започнало да отмива. Животът като майка на близнаци задушава Оливия, затова тя импулсивно се качва в колата, изключва мобилния си телефон и пропътува разстоянието до Корнуол за кратка почивка и поглед към миналото, преследващо я като сянка. Лорна, възрастната дама, която държи ваканционните бунгала заедно със сина си, приютява трите жени, семействата и историите им, докато сама се опитва да изплува от тъгата по загиналия си преди двадесет години син. Пътищата им започват да се преплитат, между родителите и децата се заформят приятелства, заедно изживяват забавни, но и тъжни моменти, и понякога несъзнателно дават малко от себе си, за да може почивката на останалите хора да бъде толкова перфектна, колкото позволяват обстоятелствата. 

    Обичам (!) романи със сюжетни линии, центрирани върху различни персонажи, които в един момент се преплитат и си влияят съществено. Смятам, че често замаскират недостатъците на историите им и добавят към усещането за правдоподобност, както се случва и с „Почти перфектната почивка“, където премеждията на някои героините ми бяха значително по-интересни, отколкото на други, макар и всички да са обединени от любопитната за мен тема за майчинството и същността на жената в този етап от живота й. Ема, например, е самотна майка на тийнейджъри, която тъкмо е започнала обещаваща връзка с нов мъж; дъщеря й обаче го превръща в главно действащо лице в една от тийнейджърските си драми и поставя любовта им под въпрос. Динамиката между персонажите в посветените на тях части за мен бяха по-интересни от частите на други герои; ситуациите, в които попадаха те, ми се сториха по-весели, по-събитийни, по-актуални и близки до мен, но не защото съм майка, а защото все още съм по-близка по акъл до актуалните тийнове и вълненията им по един или друг начин резонират с мен и ме забавляват. 

    Не ми беше твърде интересна, например, историята на Маги и нейната тийнейджърка. Отново самотна майка, отново подрастваща дъщеря, но техните отношения и самите им характери не оправдаха очакванията ми. Терзанията на Оливия, майката-беглец, със сигурност създадоха повече поводи за размисъл на малко по-универсално ниво. Извън ситуацията й на потънала в домакински задължения майка и домакиня, Оливия се бори и с угризения заради стари грешки, с които е принудена да се сблъска лице в лице, когато се озовава в Корнуол. Мисловният й процес, решенията й, начинът, по който се справя с чувствата си, излизат от границите на основната тема на романа и в действителност могат да послужат за извеждане на заключения, приложими по един или друг начин в ежедневието на всеки читател. 

    

    Заглавието на „Почти перфектната почивка“ достатъчно добре обобщава съдържанието на романа и насочва за какъв период от годината е подходящ той - идеалната книга за плажа за дните, в които ви се иска да се посмеете на безумни ситуации, но нямате против моралните ви ценности да бъдат подкачени. Общият тон на историята е подчертано оптимистичен и няма да ви коства много да се досетите какъв ще бъде краят на премеждията на четирите главни героини. В засегнатите теми (майчинството и емоциите, които го съпровождат, смъртта и загубата на ценен човек, значението на здравото семейство и силите, които ти костват, за да продължиш напред, когато вече няма какво да дадеш на човека до себе си, хиперболизираната драма на тийнейджърските години и т.н.) има много храна за размисъл, защото са универсални и представени така, че да предизвикат симпатии у четящия, но без да го вплитат в твърде дълбоки и негативни размишления. 

    Персонажите не са от най-развитите, но са достатъчни за подобен тип standalone романи - описани са така, че да изпълнят задачата си и да предадат планираните послания по възможно най-удобния за историята начин. Със сигурност не горя от желание да чета продължение, нито пък отделна книга за всяка героиня (както ми се е случвало с други персонажи от различни единични истории в миналото). 

    Книгата е лека, лесна за възприемане и не представлява трудност за разбиране, защото, отгоре на приятния, непретенциозен стил на Луси Даймънд, не включва мистерии, заплетени случки и междуличностни отношения, които изискват повече внимание от обикновено. А ако сте фенове на аудиокнигите - можете да изслушате приятния прочит в Сторител за нула време!