„Затворен в теб“ от Йова Станкова - Ревю

    Между красивите твърди корици в кралско синьо на книгата, която ще ви представя днес, се таи история, изискваща от бъдещите си читатели да търсят скрити послания отвъд написаните с мастило. „Затворен в теб“ е вторият роман на Йова Станкова. В него авторката дава свобода на трагичната любов на главните си герои, като ги обрича да се борят за и един с друг от различни краища на Европа, докато се лутат в лабиринт от противоречиви емоции. 

    Малкото апартаментче в центъра на София, което обитават Дамян и Таня, е дом на любовта им. И така, докато недоимъкът и тежестите на реалността не намират начин да си проправят път във взаимоотношенията им, принуждавайки Дамян да избира между разклатената сигурност на родината и перспективата на чуждата страна, където може би ще успее да натрупа богатства за по-добър и уреден живот.

    Сюжетът на „Затворен в теб“ има две основни посоки, които се преплитат и отдалечават ритмично, и дават възможност на читателя да открие важните послания, кодирани в повествованието. Йова Станкова полага любовта като основа на историята си. За целта представя две личности - на първо място личности, а след това двойка - с индивидуални цели, стремежи и желания. Обрисува миналото им, вдъхва им живот и ги пуска безмилостно в измерението на реалността, за да тества силата на чувствата им. Те са видени както от гледната точка на Дамян, така и от гледната точка на Таня, и въпреки че сега, вече прочела книгата, трудно мога да намеря извора на тази „истинска“ и „всепомитаща“ любов, която двамата твърдят, че изпитват, съм впечатлена от развитието й в контекста на историята. 

    Романът ни среща с двамата в момент, когато връзката им сякаш влиза в състояние на застой, идеално подчертан от цялостното усещане на книгата, че не се случва нищо, че думите текат, но сякаш промяна няма. Дамян и Таня са погълнати от битовизмите на рутината. И у двама им започват да се прокрадват съмнения спрямо другия, питат се дали не са стигнали до предела си, дали бъдещето им се изчерпва с това, което вече са постигнали. При Дамян чувството на безизходица е по-силно; породено е от факта, че кризата съсипва строителния му бизнес, спестяванията му се изпаряват, а единственият вариант да се измъкне от тази дупка е като замине за Германия. Положението му контрастира силно с това на Таня: още като гимназистка тя полага основите на успешна кариера като телевизионна водеща. Съществуването й е лишено от притеснения за финанси. Освен на работата си, Таня е напълно отдадена на Дамян и бъдещето, което мечтае да изгради с него. На фона на нейното отношение, чувствата на Дамян изглеждат неискрени, сякаш втълпени по задължение - това усещане се затвърди в съзнанието ми в частта след напускането на героя на България. 

    В епизодите на Дамян извън родината Йова Станкова представя другия ключов елемент на книгата - емиграцията и животът на българина далеч от дома, тема всеобхватна и актуална. Но дали да замине, или да остане и да се бори, не е нито най-същественият, нито единствен въпрос, чийто отговор Дамян търси. 

    Романът изобличава една друга страна на емигрантския живот, където в главната роля влиза противоположният образ на преуспелия и намерил щастието чужденец. Показва неизбежните рискове, лишенията и трудните решения, които не спират в мига на пристигане в далечна Германия. Не обрисува захаросана картинка на бленувано, но трудно достижимо битие. Открехва вратичката към тъмната действителност на държава, за която и до ден днешен вярваме, че е безупречно уреден рай и място, където законите се спазват, хората са щастливи, а животът им е подсигурен.

    Любовта и емиграцията са отправна точка за останалата част от тематичната мрежа на романа. В нея се разнищват социалните въпроси за ролята на жената в съвременното общество и в отношенията й с мъжа; за сблъсъка между кариерата и любовта особено в момент, когато първото е застрашено от независещи от човек обстоятелства; за чувството на безизходица, често водещо право към Терминал 2 на софийското летище; за връзките от разстояние; за изневярата; за отстояването на себе си тогава, когато човекът до теб започва да те дърпа надолу. 

    Бих казала, че „Затворен в теб“ е роман на контрастите, видени през поредица от опозиции, които отразяват добре днешното (българско) общество: жена-мъж, настояще-бъдеще, лесни пари-здрав труд, почтеност-измама, правилно-грешно, България-чужбина, местни-чужденци, успех-неуспех, т.н. 

    Трудно е обаче да поставиш Дамян и Таня в някоя от тези крайности. В чужди рецензии ми направи впечатление окачествяването най-вече на Дамян. За много хора той е предимно негативен образ - оправдано до голяма степен, имайки предвид много негови егоистични постъпки. Нещо обаче ме спира от това да го нарека „абсолютен злодей“. Отблъскват ме решенията му, но в представите ми той е просто поредната жертва на обстоятелствата, образ, натоварен с множество негативни човешки черти, но все пак борещ се да изплува на повърхността.

    „Затворен в теб“ създава впечатление за отличителен стил на писане, който бих искала да потърся и в първия роман на авторката. По-голямата част от книгата е поднесена под формата на описание на минали действия. Диалози има тук-таме за разкош, но не бих казала, че те са водещи и натоварени с голямо значение. Както вече споменах, преобладава статичността. Особеност на текста са честите изброявания и подчертаната употреба на прилагателни - това още веднъж отвежда към заключението, че написаното търси естетически ефект, с който да повлияе емоционално, а не толкова да наблегне на динамични ситуации. 

    Въпросното усещане за застой, споменато няколко пъти в ревюто (и което човек не би предвидил, съдейки само по пролога на романа, например), може да изиграе лоша шега на читателите с предпочитание към по-изразено събитие. Изисква малко по-особена нагласа: ако разгърнете страниците с намерението да изследвате в детайл ключовите теми, без да търсите грандиозност по отношение на случките, то ще намерите много храна за размисъл. Ако искате постоянно движение, драма и обрати - това категорично не е вашата книга. 

    Нещо важно, което бих искала да спомена, е, че на моменти в романа силно си личи липсата на редакторска намеса. Направиха ми впечатление някои възможности за стилистично подобрение, както и недоглеждания на правописа и пунктуацията на явни места. Вярвам, че по-голямата част от читателите не биха обърнали внимание или биха го счели за незначителна подробност, но за други това може да се окаже решаващо при крайното оценяване на качествата на историята. За мен не е нещо неверояяятно страшно, но със сигурност ми остави леко горчив привкус и още в началото ме предизвика да бъда по-внимателна, да активирам критичния режим „филолог“ и за себе си да мисля къде може да се поработи още мъничко с думите. 

    Комплексният сюжет на „Затворен в теб“ е страхотна предпоставка за много дискусии на социална тематика. Приветствам ви да прочетете прииждащите мнения на читатели в Инстаграм, а също и някои от интервютата на Йова Станкова, за да разберете от самия източник кои са ключовите послания. Тук (клик) оставям представянето й в duma.bg, което ми направи силно впечатление и ми послужи като отправна точка за по-задълбочен размисъл над романа. 

Искрени благодарности на Йова Станкова и изд. Black Flamingo за доверието и възможността да се докосна до творчеството на авторката! Мнението, изказано в публикацията, е абсолютно независимо и искрено! 

Последвайте книжния ми инстаграм профил: stormy.garden