Пръстите ме сърбяха да напиша „информативен“ пост, нещо като пътеводител с любимите ми места и дейности в Пловдив. Истината обаче е, че този потенциален списък би повторил абсолютно всеки друг guide в интернет. Ако искате да научите за готини хипстърски заведения, instagramable кътчета из града и задължителни културни паметници, по-добре пуснете някое пътешественическо видео на чужденци в Ютуб - установих, че в тях информацията е най-приятно поднесена. Толкова приятно, че след като изгледах няколко случайни предложения преди няколко дни, желанието да скоча в колата и да скитам из пловдивските улици с часове стана по-натрапчиво от желанието да не мръдна от дивана под климатика.
Надявам се да оцените мъката с климатика, когато ви кажа, че за еднодневното пътешествие до културната ни столица избрахме сигурно най-отвратително горещия ден за тази година. Толкова, че в девет и половина, пиейки кафе по главната, вече преразглеждахме приоритетите и всеки самостоятелно обмисляше как да попита останалите дали може да се връщаме в София вече. (И ако някой от присъстващите чете това и се гласи да оспори твърдението ми - недей. Видях ти лицето. Трагедията струеше от погледа ти.)
All jokes aside, имам чувството, че Пловдив е добра идея през всеки сезон. Освен зимата. Не знам сняг вали ли ви, замръзват ли тия камъни в Стария град; ако да, сигурно е яко пързалка...
Винаги е голям кеф, когато вятърът ме отвее към този град. Не го познавам толкова добре, колкото Бургас, например, но всяко посещение е придружено от абсолютно спокойствие от факта, че накъдето и да тръгна, все ще се озова на някоя приказна улица с типични капанчета, арт магазини или галерии. Бая галерии... Затова и този път не бяхме тръгнали с план извън сутрешно кафе и приятен обяд на сянка и по възможност в близост до едно от онези устройства, които разпръскват водичка за прохлада. В градове като Пловдив огромна част от вълнението за мен идва именно от безцелното скитане. Дори да имам някаква представа какво ме очаква (в случая доста, тъй като съм ходила 3-4 пъти), липсата на план ми позволява да погледна на мястото наивно, да го усетя, да прокарам паралели с други градове, в които съм била, и, най-важното, да го оценя без предразсъдъци.
В Пловдив без предразсъдъци не знам дали може. Знам обаче, че ако човек има положителни очаквания, то те най-вероятно са оправдани и даже надскочени. Там попадаш като в капан. Да, няма как да пропуснеш Капана, но аз говоря за „капан“ като за чувство - на вълнение и спокойствие едновременно, и двете провокирани от пленителната градска атмосфера, на която и 35 градуса пек не могат да повлияят негативно. Е, не бих се подложила на подобна безплатна сауна на открито, но несъмнено бих повторила Пловдив през есента. И ще го направя. Ще се върна, за да изпия едно горещо кафе до някой от десетките фонтани в парка (лейм съм, отидох в Пловдив, видях „Коста“ и не можах да удържа на изкушението на карамелатото...), докато обмислям е ли е или не е добра идея да се събуя и да поджапам в някой от тях (не го казвам случайно; в жегата не е зле); ще се върна, за да се шляя около занаятчийските магазинчета с мерак да си купя ръчно изработено магнитче; за обяд в Капана с главно „к“, преди да се отправя към етнографски музей или към някой римски паметник за фотосесия. Списъкът със задължителни дейности продължава, и продължава... Надявам се обаче и следващото посещение да се окаже повод за случайни срещи с приятели по улиците на Стария град! 
Преди да ви оставя с последните няколко кадъра от Пловдив, бих искала да повторя нещо, което написах в поста, посветен на Шипка и Бузлуджа. Всички ни влече да скитаме из чуждите страни, да величаем културните им паметници и да се захласваме по природата им. Подобни еднодневни или двудневни пътешествия из България обаче ме накараха да осъзная колко велико е да си турист в собствената си страна. България е красива и заслужава да я опознаем не преди други популярни чужди дестинации, но поне паралелно с тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар