Тайната на успеха

Вчера за първи път ме скъсаха на изпит, за който бях учила повече, отколкото беше необходимо, и чувството не е яко. Прибрах се и бях разочарована от стечението на обстоятелствата, повъртях се из апартамента в опит да проумея къде е грешката в подхода ми, а след това си легнах, за да може информацията да отлежи малко. Исках да се събудя с нов поглед върху случката.

И, разбира се, това стана. Почти. Е... добре, не точно.

Нов поглед няма. И все още не знам как след изпита бях толкова уверена, че съм го взела, а на листа ми всъщност пишеше "2". Напредък е обаче откритата връзка между чувството, което изпитах в този момент, и едно подобно чувство от преди може би година, което ме изкара от балончето на мечтите ми и ме запрати към реалността, за да се справя с проблемите си и да се опитам да продължа напред, да се справя.

Преди година отново претърпях поражение - наложи се да се откажа от мечтата си и да поема по път, който дори не стоеше в списъка с резерви. Беше ми тежко, чувствах се като провал, не исках да съм там, където бях, много пъти си мислех, че не си заслужава дори да опитвам, а и би било по-добре за всички просто да се откажа и толкова. Да, но това никога не е решението. Някои хора биха казали, че да вдигнеш ръце и да се откажеш е признак на слабост. Не бих била толкова крайна. Признак е само на това, че хората не са научили все още, че успехът идва след някаква трудност. В случая не говоря за успех, визирайки взимането на изпита през септември (за това има време), а по-скоро за успех като съвземане и продължаване напред с ясната мисъл, че животът не свършва. Перипетите са уроци, които трябва да научим, за да знаем как да реагираме в моментите, в които се повтарят. Неизбежно е, всеки ги преживява. Но не всеки си взима поука. 

Тайната на успеха не съществува. Но ако има нещо, което трябва всички да запомним, то  е, че има неща, за които не си заслужава да се въртим в кръг от самосъжаление. Става въпрос за това да се изправим, да отръскаме дрехите от прахта и да продължим напред, но без излишно вайкане, понеже за това време няма. След провалите идват успехи и те не биха били толкова сладки, ако не са изстрадани (за най-много5 минути, моля ви, кой има време да реве и да се тръшка два дни?). Както казах - не може без разочарование. Нека просто не бъде само то.

(Ако не друго, то двойката ме вдъхнови да седна и да напиша пост. Поздрави!)

Мотивация 101: The study space

В момента всеки студент тръпне в очакване на наближаващата сесия, но май по-скоро от страх, а не от вълнение. Гимназистите пък вече са в периода на безкрайните класни, нали така? При всяко положение малко допълнителна мотивация никога не е излишна, понеже в 90% от случаите води до повече продуктивност и позитивно отношение към ученето като цяло.

Днес искам да си поговорим за един от най-важните за мен елементи от учебния процес, когато съм у дома - кътчето за учене. 

Нека да се съгласим с това, че не винаги мотивационните речи на любими ютубъри или красивите снимки в Instagram и в Tumblr са напълно достатъчни, за да ни заредят с необходимата енергия за следващите 4 часа над учебниците. Понякога най-силната мотивация идва от самите нас и това, което сами правим. Пример за това е работното пространство, което можем да подредим без чужда помощ и по такъв начин, че да изпитваме пълно удоволствие, когато седнем на стола и стане време да се захванем за работа. 

Перфектното кътче за всеки различно. Но след толкова много години с тетрадки и помагала съм отбелязала за себе си няколко задължителни елемента, които със сигурност правят пространството по-приветливо и подходящо за подобно занимание. И днес искам да споделя тези наблюдения с вас с молбата да ми разкажете за своите навици в това отношение - каква обстановка ви предразполага към учене и четене? 

1. Всичко, но не и легло, да започнем с това. От особена важност е да може да се различи пространството за работа от това за почивка. Известно време си позволявах да си лежа и да пиша домашни на леглото - пусках си филм, разсейвах се с разни неща, а се е случвало дори да задрямвам. Сега нещата стоят по различен начин - бюрото е моето работно място и всеки път, когато седна, знам, че е време да се абстрахирам от заобикалящата ме среда и да се съсредоточа върху задачите си. А пък леглото е място само за почивка - няма учебници, няма тетрадки - само релаксация. 

2. Колкото по-чисто, толкова по-добре - и в началото, и в края. Опитвам се да държа бюрото си възможно най-минималистично, за да има място за учебниците, лаптопа и всички останали неща, които са ми нужни, докато уча. В момента върху бюрото ми има само класьор с папките за всичките ми лекции, една Коледна звезда (за настроение), лампа и поставка за телефона ми (който на пук на всички съвети на ютубъри е почти винаги работещ докато уча, защото се нуждая от фонов шум, за да се съсредоточа). Можем в този списък да включим и чаша, тъй като винаги сядам с кафе или чай - хидратацията е винаги важна! 

Разхвърляното място е потискащо. Лично за мен е предпоставка за непродуктивност и много разсейване. Освен това всички излишни работи ми пречат да "разпростра" материалите си на по-късен етап. Винаги се старая да приключвам на чисто също - не зарязвам нещата си просто така, а винаги подреждам, за да е готово местенцето ми за следващия ден.

3. Светлината е важна. Знам, че не винаги е възможно да раположиш бюрото си в близост до прозорец, който допуска достатъчно слънчева светлина вътре. Но поне малко от нея е достатъчна и е по-добре от каквито и да е изкуствени светлини и лампи. Въпреки това съм абсолютно "за" те да присъстват, защото четенето на тъмно е чисто и просто мъчение за зрението.

4. Хубаво е всичко нужно да стои в близост до кътчето за учене. Ако трябва да ставам по десет пъти в рамките на половин час, за да търся листа, химикали и маркери, учебници и какво ли още не, десет пъти ще прекъсна мисловния процес и ще ми се налага да се "събирам", за да се съсредоточа отново върху материала. Затова мисля, че е много по-добре най-необходимите неща да са по-близко. Държа резервни химикалки, листчета, перфоратор и т.н. в чекмеджетата на бюрото си, записките ми са в папки в класьор върху плота. Единственото, прибрано на друго място, са учебниците ми, но само защото не прибягвам до тях постоянно - на този етап личните ми записки са по-важни за взимането на изпити. 

5. Хидратация! По-горе вече споменах, че това е от изключителна важност. Когато имам шишенце с вода до ръката, вероятността да пия по-често е по-голяма. Затова си наливам едно всеки път, когато седна за начало на учебна сесия, и си го доливам при всяка кратка почивка. Към тази точка бих добавила и нещо за хапване - т.нар. brain food е добра идея. Обичам да имам малки протеинови/каквито и да е барчета. А понякога преди да седна да уча си нося един-два банана и си ги хапвам, докато чета, за да не ми стане зле от глад. Имам навика да игнорирам подобни усещания, когато съм наистина съсредоточена, но след това не ми е особено приятно. 

6. Малкото ми положително кътче за мотивация и напомняне на позитивни емоции е способно да ми даде сили да довърша и десетчасова учебна сесия. Имам коркова дъска над бюрото и на нея (освен програмата ми за първи семестър) има снимки с приятели, снимки на любимите ми изпълнители (корейци са, да) и полароиди от Барселона, защото ми действат мотивиращо и ми припомнят, че трябва да работя, за да постигам целите си. Ученето не винаги е приятно, няма какво да се лъжем. Такива малки неща обаче могат да пооправят лошото настроение и да заредят с нужната позитивна енергия. Освен това са чудесно местенце за творческа изява за тези, които имат идеи (демек не за мен). 

Има още много неща, които мога да добавя в този списък, но не гоня "перфектното". На този етап това ми е нужно, за да се мотивирам и да бъда достатъчно продуктивна, че да завършвам повечето си задачи за деня (а понякога и всички). В крайна сметка мястото, на което прекарвам по-голямата част от деня си, трябва да бъде подредено и достатъчно приветливо, за да сядам и да уча с удоволствие, нали?

Back to school supplies haul 2015

Първото нещо, което напомня за наближаващата нова учебна година, обикновено още по средата на август, са безкрайните клипове на ютубъри, които дават съвети за лесно учене, показват новите си дрехи, представят рутините си, а не на последно място показват всички красиви канцеларски материали за предстоящите месеци в училище. Именно този тип клипове са моите любими и, срам, не срам, май съм изгледала абсолютно всеки един в ютуб. Отдавна планирам да напиша този пост, за да ви покажа какво ще използвам аз в единадесети клас. Преди седмица обиколих любимите си местенца с тетрадки и пособия на достъпни цени и ето какво си взех...

До десети "В" клас

- Госпожо, може ли да демонстрираме как петелът и кокошката... - попита някой от класа.

- Аз да ти приличам на петел? - отговори госпожата по биология.

Говорим за хранителните вериги и с Лина се опитваме да измислим една с пет консумента. Стигаме до четвърти и Лина казва:

- Тигъра го яде Майката природа.

- Като замърсяваме морето русалките умират - отново някой от класа.

- Госпожо - тихо започва Микаела, - тук настъпи един проблем.

- Какъв? - госпожата по математика надига глава.

- Вместо "математика" си написах името (в бележника).

- Ще го хвана и ще го метна! - заплашва госпожата по математика при вида на телефона в ръцете на Бела, а Сашко става и отваря прозореца.

- Правиш грешно, пък каквото стане. - Мики.

- Какъв е социалният им статус? - госпожата по литература.

- Свободни? - някой от класа.

- Хемоглобинът не е ли лекарство? - Христо

- Това не са пищови, молитви за късмет са! - Диди

- А къде се намират Las palmas? (Остров) - господинът по испански.

- На... плажа? - аз.

- Хора, Аглика има дъвки! - Мики.

- *тежко вдишване* Даааааай - класът.

- Госпожо, няма да стигнем далеч в тоя урок, ако продължавате да си измисляте някакви думи - някой от класа на госпожата по биология по време на урока за липиди и въглехидрати.

- Имате ли въпроси? - госпожата по математика пита.

- Да - Мики вдига ръка.

- Кажи.

- Как минахте 149-то ниво на Candy Crush?

- Какво има в къщата на Хаджи Генчо? - госпожата по литература.

- Мравки! - Хриси.

- А няма ли още някой някой, който да иска Анка? - отново госпожата по литература.

- Да, една баба - Диди.

Говорим за натурално стопанство в час по географи.

- Просто казано, мойта дъщеря за твоята камила - Христо.

- Нов раздел география е медико-географията. - госпожата по география.

- Учи къде е Еболата? - някой от класа.

- Да. - две секунди по-късно - НЕ!!!!

- За какво се използва тръбопроводният транспорс? - госпожата по география.

- За канализация - Бела.

- Изпита ли те? - пита Диди.
- Не, аз съм изпитан. - отговаря Сашко.

- Скипвам даскало заради училище - Гери.

И така, "В" клас. Като цяло през тези три години сме си казвали основните неща в очите, но понеже днес беше последният учебен ден в един клас като колектив искам просто да ви благодаря. Не знам кой точно реши да ме сложи в паралелка с вас и вероятно ще мине много време, преди да реша дали е било за добро или лошо. Почти убедена съм, че е първото.

Благодаря на всички вас, с които бяхме заедно всеки ден(е, почти, хубав бизнес с фалшиви бележки се завъртя), а и на тези, които по една или друга причина решиха да сменят класа. Без да се опитвам да звуча банално - вие по един или друг начин ме променихте. След всички скандали, крясъци, сръдни, подлагане на крака, но и смях, веселби, катерене по главите на учителите, мога да кажа, че сте едни от най-яките хора, които познавам. Не се променяйте.

И другата година, когато вече сме разпръснати по паралелките, моля ви, не забравяйте да разнасяте информация за тестовете. Това е жизненоважно!

Надявам се снощи (Някъде по средата между 30 и 1 юли, за по-удобно) сте се забавлявали и докато четете това не ви болят главите.
Отново, благодаря, че бяхте толкова готин и усмихнат клас! От всички паралелки "В" винаги ще сме си най-готините!