"Не пускай ножа" от Патрик Нес - Ревю

За пръв път чух за тази книга преди няколко години, когато за пръв път навлизах в booktube. Почти всеки говореше за "Не пускай ножа", отзивите бяха чудесни, а аз, като наистина ентусиазиран начинаещ читател, я вписах в списъка със задължителни покупки при следващото посещение на книжарниците. Случи се обаче така, че се сдобих с книгата едва преди два-три месеца, а я прочетох в началото на тази седмица. Въпреки това не съжалявам за нито един изминал ден, защото чакането си заслужаваше.

Първата книга от поредицата "Живият хаос" започва бавно и объркващо заради хаотичния и шумен свят, в който Патрик Нес хвърля читателите си, заедно с главния герой Тод и нежеланото му, но до болка вярно куче Манчи. Футуристичната обстановка, идеята за разбития човешки живот и възобновяването му е клиширана основа, която Нес надгражда с нови интригуващи елементи. 

Там, където живее Тод Хюит, почти мъж, всички мисли се чуват, музиката от барчетата е силна, няма никакви жени и никой не говори с него, защото остава почти месец, докато навърши 13 години. 

Дори с тази на пръв поглед достатъчна изначало информация, първите страници от романа са объркващи. За това допринася героят, от чието лице се разказва историята. Тод е необразовано, ядосано дете без идея как трябва да постъпи в напрегнати ситуации. Непрекъснатите му вътрешни терзания биха били изключително дразнещи, ако липсваше динамиката на сюжета - непрекъснато се появява нова информация за света, частични обяснения за случващото се, следвани от обрати за главните герои.

Много от случващите се неща са предсказуеми, читателят би се досетил рано за развръзката. Но не лишават от онова особено чувство в даден момент, когато сърцето ти препуска почти толкова бързо, колкото това на главния герой. В същото време има много детайли, чиито разкрития са разтърсващи, оставят те с отворена уста и въпроса "Как не се досетих?".

“But a knife ain't just a thing, is it? It's a choice, it's something you do. A knife says yes or no, cut or not, die or don't. A knife takes a decision out of your hand and puts it in the world and it never goes back again. ”

Харесвам персонажите в "Не пускай ножа". Тод Хюит, макар и главен, не е претендент за любовта ми, но това не значи, че не го харесвам. Подходът му към нещата ми допадна, харесва ми, че способностите му не са надценени и се има в предвид възрастта му, той наистина мисли като момче. Чувствата ми към Виола, спътницата му в пътешествието към Хейвън, са смесени. Харесвам смелостта ѝ и ината, но не и това, че авторът я кара да изглежда перфектна - умна, бързо схващаща, грижовна е и умее да реагира подходящо в повечето ситуации.

Личният ми фаворит е кучето Манчи - персонажът, който разведрява обстановката и ме кара да се усмихвам при всяка кучешка реплика. Неговата участ е причината да дам по-малко звездички на книгата в goodreads - вместо максималния брой аз отбелязах 4/5. 

Доставя ми удоволствие да изпитвам омраза към злодеите в книгите - това означава, че са добре написани и многопластови. Тези тук мразя от цялото си сърце. В началото не си давах сметка какво искат от Тод, какво ги кара да се държат така отблъскващо и нападателно, защо го преследват, какво би могло да им даде едно дванадесетгодишно момче. Но с края на първата част, в момента, в който се разкриват всичките им планове, си дадох сметка колко долни и противни персонажи са. 

Нещо, което ми направи впечатление е, че описанията наблягат върху заобикалящата героите ни среда и много рядко се дава информация за физическите качества на някой от тях. 

Последното нещо (но определено не на последно място), което ми направи впечатление и изостри интереса ми в началото, е оформлението на книгата и по-конкретно страничките, пълни с разпокъсани изречения и думи, изписани с различни големини и шрифтове, които символизират Шума на мъжете. 

От "Не пускай ножа" на Патрик Нес лъха тъмнина, поднася загадки, предлага вълнуващо приключение в свят, в който не можеш да запазиш мислите си за себе си и винаги някой те слуша. Книга, която трябва да бъде започната без предварителни нагласи и прочетена бавно. А след края трябва да си готов за спринт към най-близката книжарница за втората част от поредицата - "Въпросът и възражението".

“We are the choices we make.”