February Wrap up and March TBR

Спомняте ли си как в края на януари писах, че вероятно през февруари няма да имам никакво време за четене и е много вероятно да прочета само две книги, изпратени ми за ревю? В момента вярата ми в предизвикателствата е разклатена, тъй като освен че прочетох тях, успях да завърша още седем, тоест общо девет. Казано с други думи - първоначалният списък за четене или липсата на такъв ме мотивира да чета повече?

Оставям тези така дълбоки размисли настрана, за да премина с пълна сила към Wrap up-а за изминалия месец. Двете гореспоменати книги, които получих в замяна на честно ревю, са "Връзка" от Рейнбоу Роуъл и "Тъмна дарба" от Александра Бракен. За съжаление нито една от двете не е новата ми най-любима. Тази на Рейнбоу като че ли е на последно място в класацията ми на нейни романи (кликнете тук за ревю), а второто заглавие от Алекс Бракен, с което имах възможност да се запозная отблизо, е опасно близо до баналните антиутопични романи, които заляха книжния свят през изминалите пет-шест години. А, както винаги, ние сме последните, които се докосват до модата. В ревюто (кликнете тук, за да го прочетете) подборно изразих мнението си - повече положително от отрицателно. Но истината е, че от прочитането на "Тъмна дарба" мина достатъчно време и вижданията ми се проясниха - да, има много плюсове, но те се появяват във втората част на романа. На нея бих дала 4/5 звезди, но на първата, за мое огромно съжаление, само една.

"Играч първи, приготви се" пък е от онези романи, които като видиш те карат да се смутиш заради размера им. Не бях сигурна, че започването му е подходящо, но, повярвайте ми, скоро не съм била толкова възхитена от standalone. Макар и родена в края на 90-те години, не мога да не оценя високо цялата поп култура, включена от Ърнест Клайн. На мен се хареса, защото живея в технологично време и макар и да не водим всеки аспект от живота си през компютри сега, виждам как лека-полека нещата тръгват в тази посока. Но не мисля, че дадена възрастова група не би се насладила - оставям термините, хванали за ръка технологията от края на миналия век, героите и цялата обстановка е особено впечатляваща. Несъмнено заслужава внимание!

Вчера Емил Конрад обяви издаването на втората си книга - само две седмици, след като аз най-накрая отделих половин час от времето си, за да прегледам първата. Както всяко творение на българин, "Нещата, на които не ни учат в училище" беше и все още е подлагана на крайни дискусии, в които до сега не желаех да се включвам. Всъщност все още нямам особено голямо желание, ала синтезираното ми мнение няма да навреди никому. Гледам клиповете на Емо чат-пат, когато някое заглавие привлече вниманието ми, но това ми е достатъчно, за да кажа, че всяка глава от книгата му е написана като сценарий. Нямам предвид графично, а по-скоро идейно. Виждам хрумките му, всички онези неща, които той предлага на читателите си, но не и развити, някак си набързо хвърлени, преди да се мине към следваща тема. Според мен осъществяването би изглеждало по-добре на видео заради жестове и свобода на поведение, с което всичко може да бъде възприето някак си по-правилно.

Ако сте чели някои от предишните ми постове или сме приятели в goodreads знаете, че много голяма част от времето си през февруари отделих за "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър. Все още не съм най-голямата почитателка на авторката, но сега - няколко години след първия прочит, виждам някои неща, които най-вероятно съм пропуснала, благодарение на четене по диагонал. Мнението ми за някои персонажи е много по-различно. А благодарение на новия сериал се чувствам и по-отдадена и въвлечена в цялата лудост. Остават ми само две книги до края на поредицата - бих могла да ги приключа за една седмица, но ме посъветваха да завърша първо втората поредица (предистория) - "Адските устройства", за да не ми бъде спойлната. Така онзи ден затворих последната страница на "Ангел с часовников механизъм". Все още не съм толкова луда по историята и героите, но виждам как манията се задава леко с началото на "Принц с часовников механизъм". Най-неприятната част ми е Теса - малко стериотипен персонаж е, без особено огън и искра, което, стискам палци, ще се промени в следващите две части. Джем и Уил обаче са много раздвижени, вписват се в критериите ми за интересно. Всеобщата истерия по Уил Херондейл не ме е достигнала - на този етап, а сигурно и занапред, съм от отбора на Джем Карстерс. 

През март искам да приключа с Каси Клеър, но в същото време и не искам. От една страна мразя да проточвам поредици, особено ако вече са публикувани, но още повече ненавиждам да се разделям с чудесни герои и история, която в дадения момент ми е влязла под кожата, та чак я сънувам. Но, както вече казах, ще се опитам да завърша "Принц с часовников механизъм" и "Принцеса с часовников механизъм", които нямах във физическа форма, когато правих снимките (аз все още нямам последната част, де). След това най-вероятно ще се върна на "Град на изгубени души" и "Град на небесен огън" - предстои да си ги купя. Вероятността след това да изпадна в reading slump или най-малкото месецът да свърши е много голяма, но въпреки това бих желала да хвърля едно око и на "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. Първоначалните ми планове бяха това да се случи през февруари, ала "Реликвите" се появиха на хоризонта, заради което Мер, Мейвън и Кал остават за близкото бъдеще.