Фаза Първа: Въодушевление
Няколко месеца преди премиерата на филма/сериала целият интернет е залян от снимки и кратки видеоклипове и всичко изглеждаперфектноперфектноперфектно.
Фаза Втора: Нетърпение
Остават пет минути до началото и ти нямаш никакво търпение най-сетне да видиш любимата си сцена с перфектните актьори, които са избрали (най-накрая перфектни актьори!).
Фаза Трета: Потрес
Лъжи, лъжи, лъжи! Защо са объркали още първата сцена? Защо актьорите играят като дърво? Какво е това там, нямаше го в книгата? Това със сигурност не са правилните реплики. Даже героят не е правилен.
Фаза Четвърта: Отричане
Всичко щеше да е перфектно, ако този филм го нямаше, нали? Можеш и без него. Ужасен е. Не се случиха такива глупости в книгата, нали? Нали?
Фаза Пета: Депресия в социалните мрежи
Не може да си единственият, който мисли, че филмовата адаптация не струва. Затова прекарваш часове и часове в тъмблър, търсейки съмишленици. Гледаш клипове-ревюта, търсиш безброй gif картинки, за да опишеш чувствата си в личния си блог. И повтаряш тези дейности отново и отново.
Фаза Шеста: Постепенно привикване
Вече към средата на сезона/поредното гледане на филма свикваш с глупостите, които са включили, актьорите започват да ти стават интересни и ти е все тая дали нищо не съвпада с книгата, защото главният герой е достатъчно привлекателен, че да те омилостиви.
Фаза Седма: Приемане на появилата се радост от излизането на всеки нов епизод/нова част от поредица/трилогия филми
Да, главният герой наистина е мнооого симпатичен. И май започва да играе по-добре? Започваш да си мислиш, че всичко, което ти показват на екрана, е истина, написана и в книгата.
Фаза Осма: Радостно споделяне на мнение в интернет
Щастливо преминаваш в групата, която също обича екранизацията. Все по-често говориш и споделяш снимки от нея в блога си. караш приятелите си да го гледат с теб, за да има с кого да говориш, освен със всичките си онлайн приятели.
Фаза Девета: Препрочитане на книгата
Явно не е истина. Не, никаква истина не е. Не са включили най-важния момент. И са прецакали разкритието на голямата тайна на главната героиня. Леле, във въображението ти всичко е толкова по-епично, отколкото на екрана. И всички са по-хубави. И се държат като себе си, не като роботизирани версии.
Фаза Десета: Отричане
Отново се отричаш от екранизацията, но... не преставаш да гледаш. Просто го превръщаш в отдушник на гнева си и всеки път чакаш режисьорите, сценаристите и актьорите да се издънят, за да го споделиш с колкото се може повече хора.
Сякаш гледам себе си покрай излизането на Shadowhunters. :D Страхотна публикация, много ме зарадва!
ОтговорИзтриванеАбсолютно вярно, но понякога фазите при мен малко се разбъркват. :дд Да се чудиш дали да искаш екранизация, или не?! Много добър пост, а gif-четата са много точно подбрани. :)
ОтговорИзтриванеОо това съм аз със сериала към Град от кости :Д. Най-добре направените екранизации по книги според мен са на Игрите на глада. И една приятелка ми каза, че и на Академия за вампири са се справили страхотно.
ОтговорИзтриванеОткривам себе си в публикацията ти. Изглеждам точно по този начин всеки път, когато чуя, че ще бъде правен филм по някоя книга, особено, ако ми е сред любимите ;дд Страхотен пост!
ОтговорИзтриванеХаха забавно и изключително точно ! :D
ОтговорИзтриванеТочно! Като изключим "Игрите на глада" (която между другото е най-добрата екранизация на книга, която някога съм гледала ♥ ) почти всички филми/сериали просто ме карат да откача ! Как може да изрежат най-важните, ключовите моменти от книгата, а вместо това да заснемат 10 минутен диалог между второстепенните герои -_- просто ужас ! В такива моменти просто се отчайвам от хората, особено когато само аз в групата отбелязвам пропуските, но на никой друг не му пука, ЗАЩОТО НЕ СА ЧЕЛИ КНИГАТА ..та да :D страхотна публикация ♥ определено открих себе си в нея :)
ОтговорИзтриване