"Връзка" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Ако четете блога ми от известно време може би знаете, че съм голяма почитателка на книгите на Рейнбоу Роуъл. Намирам в тях много неща, които мога да припозная в собствения си живот. Героите ѝ са разнообразни и много близки до действителността и ситуациите, в които попадат. Много често ме препращат в някой момент от собственото ми минало, когато е трябвало да взема решение, подобно на тяхното. "Елинор и Парк" и "Фенка" са две от най-най-любимите ми книги на всички времена, които в никакъв случай не бих могла да подредя по какъвто и да е начин. Но и не бих поставила след "Връзка" - новоизлезлият роман на Рейнбоу. Отново оригинален по своему, с нови и впечатляващи сами по себе си персонажи, за момента той заема последна позиция заради не много аспекти, които не успяха да надминат предните два.

От всички книги на Рейнбоу, прочетени досега, тази е най-различната. Историята е съвременна, но в сравнение с другите две преплита магически елементи. Знаех за това още преди да започна да чета, докато слушах и четях безброй много ревюта, но си представях реализирането на тази част по малко по-различен начин. Защото през цялото време стоях на тръни и се питах дали това не е халюцинация на главната героиня, наистина ли се случва, или съм пропуснала някой ред, който обяснява странното поведение и различното звучене на репликите. Най-странно беше в началото, след това привикнах към тези промени и започна истинската наслада.

Чарът на тази книга не са героите, разглеждани като просто хора от общността, обикновени родители, двойка със семейни проблеми. Защото по този начин наистина не са забележителни. Джорджи е на 37 години, пише сценарии за комедийни сериали с най-добрия си приятел от цяла вечност, обожава подарената от мъжа ѝ тениска на Металика, батерията на телефона ѝ умира през час... Нийл е средностатистически мъж, отдаден на двете си малки деца, който рисува карикатури. Хедър е типичната тийнейджърка, мечтаеща за нов смартфон и гадже. Майка им отказва да се преклони пред годините си и живее живота си на максимални обороти. Описани така, те не са нищо повече от обикновено семейство, което бихме срещнали на улицата по време на разходка, или съседите от горния етаж, чиито стъпки от време на време чуваме.
Детайлите на всеки персонаж са това, което ме накара да дам по-висок рейтинг на книгата, отколкото си бях наумила първоначално. Четейки и навлизайки в историята на тази жена, опитваща се да се избави от дупката, в която е попаднала, между работата и семейството си, започнах да забелязвам малки неща, които влизат в пряк разрез с леко скучния иначе сюжет. Като главна героиня Джорджи е най-надарена с изключителни качества. Харесва ми колко жизнена е, цялата енергия, с която я описва Рейнбоу Роуъл до степен, която сама мога да усетя. Макар и да мрази купони, тя е тяхната душа заради блестящия си хумор и способността да усеща състоянието на хората, с които е. Това не ѝ позволява да оставя себе си по течението - животът ѝ е низ от нови и нови предизвикателства, неща, за които да се бори и да постигне. Пример за това не е само телевизионното шоу, върху което работи в разказания период от време, а и опитът ѝ да спечели съпруга си Нийл. Нейна абсолютна противоположност, той предпочита по-меките и бледи цветове от палитрата, според която избират как да боядисат дома си. Тя предпочита последния, най-наситения. Той не я поглежда в очите, не я търси, никога не прави първата стъпка. Джорджи е инициаторката. Хората са казали, че противоположностите се привличат, но мен всичко това ме накара да ги съжаля, защото сигурно е трудно да си човек, изпълнен с енергия и хумор, чиято половинка в живота е човек, който никога не се усмихва.

Но мислейки още и още за "Връзка" намирам нови неща, които са ме впечатлили, без дори да си давам сметка. Например самата идея за връщане в миналото и евентуалната му промяна, която би довела до нещо различно в настоящето. Може би много хора биха видели себе си в лицето на Джорджи, докато чака нетърпеливо ново обаждане от Нийл от преди 15 години, за да се опита да намери грешката в отношенията им.
Нуми и Алис, двете им деца, са най-най-сладката част от романа. Представени като деца на седем и четири годинки, те абсолютно припокриват тази възраст с поведението си. При моментите с разговорите между Алис и Джорджи усещах как сама се ядосвам заради постоянното разсейване на малката от телевизията. А Нуми исках да изкарам от страниците и да прегърна много силно, мяукайки ѝ шеговито. И двете имаме този навик.
Рейнбоу има таланта да създава интригуващи диалози и това е нещо, което забелязах още в "Елинор и Парк". Не са гениални - нищо общо с Оскар Уайлд, например, но създават усещането за нещо реално. Точно темите, които обсъждат героите, са централни в реалния живот, макар и по-опростени. Хуморът и препратките към какви ли не съвременни любими неща (като сериали) и такива от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век допринасят още повече.
Най-голямата изненада и радост е момент в края, в който с появява двойка - момиче и момче, чиито имена не се назовават нито веднъж. За които мисля, че са Кат и Ливай. Някак си тези епизодични образи паснаха с любимците ми от "Фенка" и ме накараха да се усмихна ужасно широко за кратичко, докато приключението на Джорджи не продължи към развръзка.
Рейнбоу Роуъл оставя на въображението на читателите си няколко въпроса, възникнали в развитието на историята, а също и историята след самия край на "Връзки". Забавен и различнен от останалите романи на авторката, този поставя въпроса за връзките като нещо, за което трябва да се грижиш внимателно и с безкрайна любов, защото нищо не свършва с намирането на перфектната половинка.

Благодаря на издателство Егмонт за копието, пратено ми в замяна на честно ревю!

Ревю на "Елинор и Парк"

Ревю на "Фенка"