"Тъмна дарба" от Александра Бракен - Ревю

Ако скоро не сте чели книга, приличаща на влакче на ужасите - която ви кара да се чувствате щастливи и изплашени в рамките на две-три страници, кара ви да се влюбите в някой от героите и след това ви преобръща на 180 градуса без извинение, дава ви надежда за щастлив край, но само пет страници преди края кара съзнанието ви да изключи за момент заради всичко случило се, без да остави шанс поне за едно-единствено хубаво нещо - незабавно намерете начин да прочетете "Тъмна дарба" от Александра Бракен. Но вземете  предвид възможността това да приключи към три часа през нощта в някой сайт, в който свободно можете да излеете всичките си объркани мисли. 

Съвсем скоро написах пост, в който споделих, че отдавна не се е появявала книга, която да ме накара да минавам километри по стената на Тъмблър в търсене на цитати, фен арт или просто някакви случайни моменти, които да ми върнат чувствата от първото четене. Започвайки "Тъмна дарба" не очаквах това да е именно тази, която ще промени досегашния модел на четене. Много дълго след началото на книгата вярвах, че е поредната прочетена, която харесвам, но не обичам колкото всички останали с местенце в мислите ми вече трета или четвърта поредна година. И дори споделих с приятели, че въпреки силните емоции, предизвикала у тях и у любимите ми ютубъри и блогъри, "Тъмна дарба" най-вероятно ще намери място на рафта ми и едва ли някога отново ще благоволя да я прочета. Да, ама не. 

“Let's carpe the hell out of this diem.”

Сравнението с влакче на ужасите в този случай е много правилно. Първата част на трилогията на Алекс Бракен отразява всеки един момент от пътуването с такова - плавното, леко бавно начало, някакво възвишение, представляващо един от първите напрегнати моменти, след това кратко затишие, поредни възвишения, редуващи се с падове и равни терени, в края на които съвсем неочаквано се задава най-страшното и високо място от цялото пътуване, което докато си във вагончето смяташ, че е невъзможно за преживяване. Обяснено по този начин звучи като структура на всеки друг подобен роман, който най-вероятно вече имате в библиотеките си. Ще бъда искрена тук - вярно е. Ако сте чели "Дивергенти", "Разбий ме" или "Делириум", то за вас "Тъмна дарба" няма да е нищо повече от поредното приключение с някой от така наречените "избрани" герои, нагърбени със задачата да спасят света или поне част от него. С тази настройка започнах да чета аз и изговаряйки всички приказки за това, че няма да ми хареса и така нататък, онова момиче в мен, което обожава приключения, напрегнати моменти, силни героини, прикрити злодеи и моменти, които спират дъха, се обади и ме принуди да отдам цялото си внимание на пътя на Руби и приятелите ѝ. Резултатът от което е аз, по средата на нощта, пишеща това, докато превключва на прозореца на тъмблър, за да намери още нещо, което да ми припомни, че има още две книги от поредицата и това няма шанс да е краят на каквото и да е.

Началото на книгата е посветено най-вече на образа на главната героиня Руби и изграждането на утопичната Америка, в която вирус е засегнал децата до четиринадесетгодишна възраст. Повечето от тях умират, а оцелелите "късметлии" биват пращани във "възпитателни лагери", силно напомнящи на нацистките концлагери по времето на Втората световна война, една от основните цели на които била да прави изследвания на обитателите си. Винаги оценявам доброто изграждане на света, подробностите, които дава авторът, за да успее читателят да обрисува в съзнанието си пълната картина на разруха и ужас по начина, по който ги виждат персонажите. Но този път в комбинация с нерешителния характер на Руби ми се стори по-спокойно, отколкото трябва да бъде. На този етап и тя, и появилите се в последствие Лиам, Дунди и Зу, ми приличаха твърде много на герои от друга любима трилогия, поради които не исках да им гласувам доверие. Но след това сюжетът започна да се движи и бавно започнах да осъзнавам, че, вече позната идея или не, няма да ми остане безразлична, независимо от обстоятелствата.

Същинското развитие на историята и екшънът започват през втората половина на книгата, но реално ако я нямаше първата, тя нямаше да бъде толкова високо оценена. Не само преобръща мнението и предизвиква истинско вълнение, но вече по-ясно дава път на героите, техните характери, лични истории и провокира забележителната им промяна. Може би го казвам твърде често и за много персонажи от книги, но тези тук са наистина впечатляващи. Произходът на всеки е различен, историята им до достигането до лагерите не се повтаря с ничия друга, нито пък тази за престоя им. Начинът на изразяване е персонален и учудващо разпознаваем. А общото между тях е искреното желание да променят нещо - един системата, друг - собственото си положение... По моите ми критерии Руби е страхотна главна героиня, която освен че израства възрастово, развива себе си и способностите си, и от малко беззащитно дете в лагер се превръща в момиче, готово на всичко, за да предпази приятелите и себе си. Лиам, Дунди и Сузуме, другите деца от скромната им групичка, също са страхотни сами по себе си, но още по, докато са четиримата.

Кланси, герой, който се споменава в началото само "между другото" и по-късно получава своя момент на слава, заслужава да му се обърне внимание. Не мога да говоря подробно за него, без да издам важни моменти от сюжета, но пък нищо не ми пречи да споделя, че ако бях на мястото на авторката, щях да му посветя цяла книга. Харизмата, която излъчва този несъществуващ човек е трудна за възприемане, но факт. Алекс Бракен е свършила добра работа с изграждането на противоречивия му образ, а ситуациите, в които го виждаме ние, читателите, са толкова майсторски подбрани, че в края на книгата да седиш и да се чудиш себе си ли да мразиш, авторката, или някой от героите. 

Тази поредица има завиден потенциал - персонажите, както вече подробно обясних, са страхотни, светът и всичките подробности около него също. Има толкова много предистория, която би била използвана успешно в следващите две части с цел доизграждане на тази малко плашеща Америка. Въпреки паралелите между сюжетите с книги като "Разбий ме" и "Алена кралица", също и близките по същност герои, "Тъмна дарба" заслужава също толкова внимание от българските читатели, колкото получи от чуждестранните. Множеството силни моменти, хумор, преследвания, спиращи дъха моменти и обрати са малко от силните страни на първата книга от утопичната трилогия, с които със сигурност би спечелила симпатиите на всеки, който вече е имал досег с някой подобен, мрачен свят. 

“The Darkest Minds tend to hide behind the most unlikely faces.”

Благодаря на издателство Егмонт за книгата, която ми изпратиха в замяна на честно ревю!