Хората биха предположили, че, след като съм си вкъщи по цял ден, имам достатъчно време (15-30 минути) да седна и да напиша пост за блогмас. И хората биха имали право. Само дето това съм аз, здрасти. Животът ми е зает. И чакайте да чуете от какво.
Училището в понеделник беше доста скучно - не правихме нищо забележително в часовете. След голямото междучасие, пък, когато трябваше да имаме два часа история, госпожата не се появи. Решихме, че има работа с директорката или нещо такова, затова не я търсихме настоятелно (аз исках да сляза до учителската, но в действителност ме освиркаха и бях принудена да се върна). Та, свободни часове. След това влезе Вълков с типичната си походка и ядосано изражение. "Кои тъпаци не са изпитани? Казвайте, че след 15 минути се махам от тука". В този момент влезе госпожата по история - хем ядосана, хем развеселена. Нахока ни шеговито и каза, че ще си наваксаме с часовете за сметка на това, което се е случило. При което, дами и господа, моя милост в тишината се провиква "А какво е станало?". Полученият отговор беше: "Ти 90 минути проспа ли ги, или какво?". Всъщност да, един вид. С Дидко слушахме кпоп и тя ми се караше, защото не съм слушала всички стари песни на B.A.P.
Последните два дни пък си бях вкъщи, защото вчера станах и се чувствах безкрайно болна - запушен нос, боляща глава, гърло, което заплашва за боли също... Затова прекарах целия си ден, следвайки следната схема: един час учене, три часа корейска драма, един час учене, три часа корейска драма... Днес попромених - станах късно и отидох на лекар, тъй като вчера нямаше време за мен в графика. Часът ми беше насрочен за 12:15, заради което аз бях там в 12:05. И се сблъсках с целия китайски народ, бутащ се пред кабинета на личната ми. Влязох час по-късно, за да обясня с две думи какво ми е, да ми предпише някакво адекватно лекарство и най-важното - да ми даде бележка за училище. Историята с извинителните бележки в училището ми е доста смешна. Например - ако ще отсъстваш, трябва да дадеш молба до директорката една седмица по-рано, за да си знае, жената, че ще липсваш. С приятелите ми се шегуваме, че, когато ми предстои да си счупя крака в някоя дупка по софийските улици, например, трябва да го планирам предварително, за да не останат неизвинени отсъствия случайно.
Та, като се прибрах се наблъсках с лекарства и легнах, за да си гледам драмата. И така три-четири часа, в които си взимах малки почивки, за да бъда общителна и да досаждам на приятелите си. Също така, седях и правих схеми за Колединя книжен маратон, който предстои. Инициативата е на български блогъри, които искат да направят по-обширно събитие за всички, които искат в продължение на седмица да четат интензивно. Все още не съм решила дали ще се включа - нямам идея как ще бъде разпределено времето ми през следващите седмици, що се отнася до училище и прочее, затова ще реша буквално в последния момент. Но пък отправям апел към вас - ако желаете да се включите, направете го и се забавлявайте. Защото обикновено маратоните се получават безкрайно забавни за всички участници, особено когато помежду им има платформа, чрез която комуникират. Можете да намерите повече информация тук и тук.
Утре ще ми е по-интересно - трябва да отида на училище, за да напиша едно съчинение по испанска литература. Съучениците ми са го започнали във вторник и утре само ще го продължат, но аз ще трябва да го пиша само за един час. И всъщност се надявам Вълков да не ме изгони с думите, че не може да един час. Не мисля, че би го направил на мен точно, но не знам какво да очаквам. Също така, утре имам контролно по английски. За съжаление вече нямам възможност за шестица за срока благодарение на великия ни господин, озлобен от факта, че не се справя със задачата си да ни научи на каквото и да е. Но, както честичко казвам, "Прави каквото трябва, да става каквото ще" - учих, преговарях теорията и си мисля, че все нещо ще направя. Единственото, което ми остава, е да си пия лекарствата, за да може утре да направя всичките тия неща адекватно и без да допускам фрапиращи грешки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар