Събота ми е най-любимият ден от седмицата. На първо място е фактът, че мога да си поспя до късно. Пак съм ограничена - най-късно ми е позволено да стана в десет, за да имам време да се оправя и да изляза за уроци по литература. Два часа с групата ми (която, впрочем, е съставена само от мои приятели? С изключение на трима човека, с които се запознах тази година) и след това съм свободна ако ща цял ден да прекарам вън и далеч от учебници. Миналата събота с една от най-добрите ми приятелки лежахме на една маса в Коста на Университета пет часа. Просто стояхме и си говорихме за какво ли не, избирахме коледни подаръци, аз спах, после се друсахме с кафе. Днес пък с другите ми две баета стояхме три часа в една малка, сладка сладкарничка. Наблъскахме се с тортички и бисквитки, докато разглеждахме списания, коментирахме модели, хора, които мразим, а също и плановете ни за следващите две години. Засега и трите (пък и другата, четвъртата, с която висяхме в Коста) кроим велики планове за чужбина. И всеки път, когато темата за ученето ни се повдигне, хайпваме и си представяме как ще обиколим света, докато учим и общо взето колко страхотно ще е да поживеем някъде другаде. Излиза, че обичаме приключения.
В общи линии прекарах половината си време вън. Поизмръзнах, чакайки автобуса, и като се качих реших, че ще е добре да оползотворя половин час път като преименувам всички корейски песни, които имам, за да се разкарат досадните надписи от свалянето - обикновено имената на клиповете, от които съм ги свалила. Хубаво, направих го. И в момента, в който се опитах да си пусна музика от плейлиста с кпоп осъзнах, че понеже съм сменила имената, всичките са изчезнали. Имаше точно три песнички.
Затова се наложи през цялото пътуване в метрото да ги търся в общия списък с песни, за да ги върна в определения плейлист. Such fun, very wow.
Както и да е, справих се с тоя проблем.
След като се прибрах изгледах един епизод на Flower boy next door и от тогава просто си почивам. Отново бездействие. Общо взето слушам музика, от време на време отварям уърд, за да напиша някой друг ред в "повестта", която започнах преди известно време. Нищо особено - дори не си заслужава да я споменавам, защото е страшно непретенциозна. Пиша я, само за да си излея мислите - по някакъв начин да синтезирам идея, която ми се върти от известно време. Но да, it is a thing.
Предполагам, че това ще правя до края на вечерта. Денят не е post worthy, но няма голямо значение. Съботите са за уроци, разпускане и...
А, сетих се за нещо, което си заслужава да бъде споменато, преди да ви кажа чао. Значи, започнах да си чета правилника за движение по пътищата, защото смятам да изкарам книжка, преди да вляза в университет. Та, още на една от първите страници установих, че съставителите на това помагало нямат никаква представа как се пренасят думите в българския език. Ама никаква! Как се очаква да ме научат да шофирам, като и това не могат да направят като хората?
Добре, сега вече свърших. Но преди това - нека да започнем една нова традиция, става ли? Вместо да ви казвам "чао", ще ви публикувам по една песен, за да не е толкова банално. Как е? Приятно слушане!
Дори и мързеливо постче, пак го харесвам.♥
ОтговорИзтриване